Теория за счупения прозорец – как средата влияе на поведението

Акценти

Теорията за счупения прозорец е развита от Джеймс Уилсън и Джордж Келинг през 1982 г. Тя гласи, че между физическата среда, в която човек живее, и вероятността той да извърши престъпление, съществува връзка.

Нейните принципи са заложени в съвременните полицейски техники и стратегии, както и в областта на поведенческата психология. Не липсват обаче и критици, според които теорията вреди повече, отколкото помага.

>>> Теория на социалното учене и как се става престъпник

Произход и същност на теорията за счупения прозорец

Името на теорията произтича от аналогия, която обяснява по простичък начин как работи човешкото поведение. Ако бъде счупен прозорец на сграда и дълго време никой не го смени с нов, то рано или късно и другите прозорци ще бъдат счупени. Непоправеният прозорец показва на хората в квартала, че чупенето на прозорци не носи последствия за виновника, защото никой не го е грижа и не предприема действия това да спре. Уилсън и Келинг смятат, че подобни дребни провинения в даден момент ескалират и подтикват хората да извършат по-сериозни, например кражба или нападение.

Физическите доказателства за немарливост, нехайство и западналост сякаш тласкат човека към извършване на престъпление. Той смята, че, след като мястото е в толкова лошо състояние, то няма проблем да безчинства или да нарушава закона. Ако хората не се впечатляват от боклука на тротоара или от занемарената постройка в квартала, то най-вероятно няма да се обадят в полицията, ако станат свидетели на наркосделка или на кражба.

Приложение на теорията за счупения прозорец

Популяризирането на теорията води до промени в работата на полицаите. Те започват да проявяват „нулева толерантност“ към форми на поведение и постъпки, които не са опасни за обществото – шляене, рисуване на графити по стените и просия. Органите на реда се надяват, че арестите за непристойно поведение и елиминирането на физическите доказателства за липсата на ред и за безнаказаност ще помогнат да се създаде по-добре организирана и безопасна среда, която ще възпира потенциалните извършители на сериозни престъпления.

Теорията за счупения прозорец може да бъде приложена и в училищата и на работното място. Специалистите смятат, че подходът на нулева толерантност дисциплинира учениците и служителите, извършили дребни провинения, и създава условия за по-висока продуктивност и ефективно учене.

Позицията на критиците на теорията за счупения прозорец

По-късно проведени изследвания не намират потвърждение на твърдението, че един счупен прозорец води до много счупени прозорци. Криминалният психолог Дейвид Цал пояснява: „Теорията представя по твърде опростен начин причините за извършване на престъпление, като се фокусира основно върху видимите признаци на безредие. Тя не обхваща социално-икономическите фактори и ниската образованост, които обаче са сериозни предпоставки за криминални прояви.“

Когато учените включат и тези фактори, връзката между средата на безредие и повишения риск от извършване на престъпление изчезва.

Доклад от 2016 г. на Нюйоркската полиция сочи, че строгите мерки за въвеждане на ред в средата на живеене не се отразяват на ръста на престъпността. Между 2010 г. и 2015 г. призовките, издадени от полицията, за контейнери за смет, оставени отворени, управление на велосипед по тротоара или уриниране на публично място намаляват с 33%.

Резултатите показват, че всъщност в периода, когато полицаите спират да упражняват толкова строг контрол върху хората с дребни провинения, ръстът на сериозни престъпления и обири спада.

Обратният ефект върху хората от малцинствени групи

„Няма доказателства в подкрепа на теорията за счупения прозорец. Да се арестуват бездомни или бедни хора не решава самия проблем“, твърди терапевтът Кимбърли Шашуа, която работи с тийнейджъри и младежи от маргинализирани групи.

Според психолога Дейвид Цал фокусирането върху изрисуваните графити или просията не само не води до намаляване броя на тежките престъпления, то се използва като инструмент срещу маргинализираните общности. Усилията на органите на реда са насочени към хората с най-ниски доходи, които в повечето случаи са от малцинствата.

Специалистите смятат, че тази тенденциозна политика се наблюдава донякъде защото няма обективни методи за измерване степента на безредие на заобикалящата среда. Така е много по-лесно да се набедят представители на определени групи и контролът да се концентрира единствено върху тях.

Проучванията разкриват, че властите, а и обществото, възприемат квартали, чиито жители са основно от афро- или латиноамерикански произход, като опасни и занемарени. Според полицейските доклади обаче ръстът на престъпност и физическите доказателства за безредие там не се разминават особено с тези в кварталите с преобладаващо население с европеиден произход.

Расовата и класовата дискриминация са причина някои форми на поведение като консумацията на алкохол и безцелното шляене по улиците да се смятат за непристойни. Ако човек пие алкохол или безделничи в затворени пространства – у дома или в бара, поведението му се приема за нормално. Ако го прави в парка например, е възможно да бъде обвинен в шляене или консумация на алкохол на публично място. С други думи, едни и същи действия се възприемат по различен начин в зависимост от мястото, където са предприети.

>>> Гените или заобикалящата среда определят личността

Как влияе физическата среда на поведението

Разбира се, никой не би могъл да отрече, че физическата среда, в която живеем, определя до известна степен поведението ни. Цал отбелязва: „Чрез заобикалящата ни среда ние се запознаваме със социалните норми, които влияят на нашите действия. Когато виждаме, че другите спазват определени социални норми, ние се опитваме да напаснем поведението си към тях.“

Ако някой види боклук, изхвърлен на улицата, може би наистина е по-вероятно и самият той да изхвърли своята ненужна хартийка, вместо да потърси кошче за отпадъци. Дори и да го направи, не означава, че поведението му ще ескалира и някога ще обере жилище или пък ще нападне човек. Да не забравяме, че понякога изхвърляме отпадъка си на непозволени места просто защото няма достатъчно кошчета. В случая поставянето на повече кошчета би решило проблема.

Цал е на мнение, че проектирането на средата, в която живеем, също влияе на човешкото поведение и действия (примерът с кошчетата за отпадъци е красноречив).

Как да създадем положителна и безопасна заобикаляща среда

Престъпността може да бъде ограничена чрез изкореняване на причините за бедност и социално неравенство, които често подтикват хората към извършване на престъпление. В същото време поддържането на публичните пространства в чист и спретнат вид също би могло да има положителен ефект върху тяхното поведение.

„Положителната среда на живот дава възможности за пълноценни взаимодействия и взаимопомощ между членовете на общността. Достъпът до зелени пространства, кътове за отдих и услуги за подобряване на психичното здраве е от ключово значение за общото здравословно състояние и благополучието на човека“, пояснява Цал.

Когато имаме достъп до по-положителна заобикаляща среда, е по-вероятно да живеем здравословно. Наличието на велоалеи например може да подтикне някой да се качи на велосипеда, а баскетболните игрища пък са чудесен начин не само за поддържане на добра физическа форма, а и за общуване с други хора.

Отделният индивид също разполага с възможности да направи средата, в която живее, по-благоприятна. Той може да участва в проекти на своята общност или в доброволчески инициативи на местни организации, да поддържа комуникация със съседите си и да съдейства на властите, когато е необходимо. Не бива да подценяваме важността и на личната инициатива. Всеки от нас може да вдигне боклука, изхвърлен от някой друг на улицата, да засади дръвче или да обсъди със съседите си как могат да облагородят градинката пред блока.