Усещането за значимост – защо е важно да се чувстваме ценени

„След много изпитания и премеждия, включително изгубена любов, разбито сърце и опасно пътуване, Джейн Еър пристига болна и без пари в нов град. Там, като учител, тя в крайна сметка получава уважение и признателност от общността: „Почувствах, че станах любимка в квартала. Винаги, когато излизах, чувах от всички страни сърдечни поздрави и бях посрещана с приятелски усмивки. Да живееш сред хората, които те уважават... е като да седиш на слънце – спокойно и сладко“. Така английската писателка Шарлот Бронте описва чувството за лична значимост на главния си герой.

Няколко десетилетия по-късно американският психолог Уилям Джеймс описва обратното преживяване: „Ако никой не се обръща, когато влизаме, не отговоря, когато заговаряме, или не се интересува какво правим, но ако всички, които срещаме, се държат така, сякаш не съществуваме, един вид ярост и безсилно отчаяние ще нахлуе продължително в нас.“ Болката да бъдеш пренебрегнат, незаслужаващ внимание изобщо, според Джеймс, е достатъчна, за да породи нещастие.

Значението на значимостта

Значимостта се състои в това да се чувстваме ценени и да придаваме стойност на себе си и другите. Да се чувстващ ценен е предпоставка за лично здраве и благополучие. Придаването на стойност или приносът е предпоставка за смислен живот.

Отрицателните ефекти от липсата на значимост могат да бъдат опустошителни. Изключването и отхвърлянето са не само болезнени, но могат да доведат и до насилие и депресия.

Усещането за значимост е една от най-определящите черти на човечеството. Когато това чувство е налице, ние процъфтяваме. Когато липсва обаче, се чувстваме игнорирани и безпомощни. Заплахите за значимостта унижават нашето достойнство.

Справяне с липсата на значимост

Има положителни и отрицателни начини за справяне с възприеманата липса на стойност. Някои конструктивни усилия включват движенията за граждански права и „Black Lives Matter“ (социално движение, което се противопоставя на расизма и насилието срещу чернокожите, особено срещу полицейското насилие), борбата на ЛГБТК общността за равни права и дейността на активистите за правата на хората с увреждания, която доведе до Закона за американците с увреждания. Някои негативни реакции към липсата на значимост водят до агресия и ксенофобия.

Последици от значимостта

Значимостта не само насърчава здравето и щастието. Тя също така предотвратява личната девалвация, влошаването на отношенията, откъсването от работата, разпадането на социалната структура – всичко това определя кризата на нашето време.

По-ниската значимост води до високи нива на депресия в света, а твърде високата до безпрецедентни нива на нарцисизъм. Разединението се вижда в нови висоти на изолация, самота и сривове на отношенията. Откъсването от работата, което е разпространено по целия свят, струва седем трилиона долара. Намаляващият социален капитал и нарастващото неравенство са предпоставка за разпадане на общността. Расизмът, вярата, че цяла група хора всъщност не е значима, е утвърден не само в САЩ, но и в редица други държави.

Аз срещу ние

Последиците от незачитането произлизат от „Аз културата“. В тази култура хората се ръководят от една мантра: „Имам право да се чувствам ценен, за да бъда щастлив.“ Егоцентричната природа на тази философия се фокусира стриктно върху това, което е добре за нас самите.

Но ако „Аз културата“ е проблемът, какво е решението? Нуждаем се от „Ние култура“ – култура, в която всички ние имаме правото и отговорността да се чувстваме ценени и да придаваме стойност на себе си и другите, така че всички да можем да постигнем благополучие и справедливост. Докато „Аз културата“ е предимно индивидуалистична и хедонистична, „Ние културата“ е общностна, целенасочена, предизвикателна и трансформираща.

Нашата култура е обсебена от постоянната необходимост да се чувстваме ценени и да бъдем щастливи. Това увлечение, подсилено от селфита, лична модна марка и достъп до изява в социалните медии, е измамно в най-добрия случай. Въпросът е да не се превръщаме в стоки за продажба. По-скоро пътят към значимостта е да преследваме смисъла чрез придаване на стойност на себе си и другите.

Значимостта съществува в микрокосмоса на взаимоотношенията и работата, но също и в макрокосмоса на социалните политики. Нациите, които насърчават икономическата справедливост и равенството, постигат много добри резултати при поддържането на физическото и психическото здраве, доверието, образованието, безопасността и продължителността на живота. Хората в държави, които насърчават справедливи политики в здравеопазването, образованието и заетостта, съобщават за по-високи нива на удовлетвореност от живота. Тези резултатите са отчасти защото хората в тези страни се чувстват значими. Като общество урокът е ясен: не можем да постигнем нито благополучие, нито достойнство без справедливост.