Учените доказват, че асексуалността не е патология, а сексуална ориентация

Асексуалността, често дефинирана като "липса на сексуално привличане" и ефективно пренебрегвана в популярната култура, отсъства в медиите, и научните изследвания в продължение на доста дълъг период от време. Но след десетилетие на подробни изследвания учените от Британска Колумбия Лори Брото и Мораг Юле се захващат с преглед на данните, публикувани от Архивите на сексуалното поведение. Изследователите заключват, че асексуалността не изглежда като психиатрично състояние, симптом на такова или нарушение на сексуалното желание. Вместо това изглежда отговаря на повечето критерии за класифициране на отделна сексуална ориентация.

Кои хора са асексуални

Определящата характеристика на асексуалността е, че човек, който я носи, никога не се чувства сексуално привлечен от никого, като асексуалните се различават и по други неща. Романтичното привличане, например, се различава от сексуалното, а асексуалните се различават в степента, в която са му подвластни. Част от асексуалните хора дори практикуват сексуални дейности, защото романтичният им партньор има желание за това. Съществува категория асексуални хора, които дори мастурбират, като те се различават по честотата и фантазията, която придружава действието. „Деми-сексуалните“ се идентифицират като личности, които не могат да извършат сексуален контакт без налична силна емоционална връзка с партньора, а се оказва, че има и междинна категория сексуалност, намираща се между асексуалността и обичайната сексуалност.

Колко често се среща асексуалността

Според статистиката под 5% от световното население не изпитва сексуално влечение към никого.

Как се определя асексуални ли сме

Няколко конкретни маркера могат да се определят като показателни и са довели Брото и Юле до идеята да заключат, че не става дума за разстройство, а за различна сексуална ориентация.

1. Хората винаги се чувстват така

Когато биват запитани за липсата на сексуално привличане, асексуалните съобщават, че винаги са се чувствали по този начин. Според учените наличието на подобно усещане през целия живот подсказва вродена настройка на личността. Въпреки, че не е показание за сексуална ориентация, този модел  е несъмнен победител в борбата с тезата, че асексуалността е отговор на отвратителни сексуални преживявания или други травми.

2. Различните сексуални ориентации имат различни биомаркери, асексуалността също

3. Началото на това състояние е ранно

Относителната честота на сексуалното поведение на асексуалните е паралелна на липсата на сексуално привличане.

Един от предложените тестове за сексуална ориентация е задаване на въпрос "кого би избрала дадена личност в хипотетична ситуация, в която може свободно да правите секс, без отрицателни последици". Въпреки че някои асексуални правят секс, когато имат връзка с партньор, който е сексуален, "съществува относителна последователност в липсата на мотивация за секс".

4. Стабилност в липсата на сексуално привличане

Брото и Юле отбелязват, че моделът на слаба последователност (наличието на желание за сексуален контакт и неговите вариации по сила) може да означава, че асексуалността е флуидна — точно както може да бъде сексуалността, като това май дисквалифицира идеята, че е сексуална ориентация. Независимо от това доказателствата за този критерий са по-слаби от аргументите за другите.

Какви са доказателствата, че асексуалността не е психично разстройство

В част от изследванията асексуалните съобщават за по-висока степен на тревожност. Наличните данни показват, че подобни емоции са резултат от предразсъдъци и дискриминация срещу тях (което е видимо в данните на изследването), а не от индикация за някакво психично смущение. Според резултатите не са налични данни за отрицателни последствия от асексуалността. Например — тя не може да се свързва с травма от миналото и обикновено не е причина за реакции на отвращение или страх при наблюдение на сексуални символи.

Какви са доказателствата, че асексуалността не е сексуална дисфункция

Диагностичният и статистически наръчник за психични разстройства МКБ разпознава няколко сексуални дисфункции, като например хипоактивно разстройство на сексуалното желание и разстройство на възбудата. И двете са свързани с липсата на интерес към секса. Основната разлика между тези сексуални дисфункции и асексуалността е, че хората с разстройства изпитват значителен личен стрес поради липсата на сексуално привличане. Асексуалните не усещат такъв. Те не се притесняват от липсата на интерес (с изключение на неодобрението на другите хора) и не се интересуват от търсенето на професионална помощ по въпроса.

Фактически парафилиите се изразяват в дисфункция, включително и нетипични сексуални желания. За да се квалифицира подобна особеност като дисфункция, тя трябва да причинява значителни лични страдания на лицето, което изпитва привличането или на някой друг. Асексуалните мастурбират, макар и по-рядко, отколкото другите, а когато го правят, някои от фантазиите им могат да се считат за нетипични. Например, във фантазиите им понякога самите те не са включени като главни действащи лица. Вместо това може да се мислят за романтична сцена, в която ги няма и включва измислен герой. Около 11% от фантазиите им изобщо не включват хора, което е доста по-високо от 0,5% — резултатът установен по същия показател при хора със стандартна сексуалност. Някои асексуални съобщават, че мастурбират не за сексуално удоволствие, а за да облекчат напрежението, като това наистона излиза от идеята за типично поведение.

Според учените „значителна част от хората с традиционна сексуалност също имат фантазии, които бихме могли да определим като парафилни“. Най-важното е, че няма никакво доказателство, че нетипичните фантазии на асексуалните предизвикват неудобство на тях или другите – което е определящо за парафилията.

Авторите заявяват: "Ние заключаваме, че подкрепата за определянето на асексуалността като уникална сексуална ориентация, е скромна. Съществува обаче голяма вариация на липсата на сексуално привличане при асексуалните индивиди (като понякога тя се простира и до липса на романтично привличане), тъй както между вида на сексуалното привличане между сексуалните индивиди." 

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: psychologytoday.com
Снимка: theodysseyonline.com