Определяне на асексуалност (тест)

През последните десетина години асексуалността се превърна в зона за активно изследване. Като учените публикуват дълго чакани резултати за моделите на генитално възбуждане, мастурбационните практики на асексуалните и дори биологичните корелати на асексуалността. Въпреки всички тези изследвания, съществуват противоречия относно това, как е най-разумно и ефективно да се измерва асексуалността, защото различните изследователи са използвали различни техники за това измерване. Някой се съсредоточават върху самоидентификацията на индивида, а други над това дали липсата на привличане е самооправдана или е поведение. Твърде широкото разглеждане на въпроса научи изследователите, че привличането и поведението в тази област не се подреждат по начина, които хората обикновено очакват и не трябва да се използват взаимозаменяемо.

В опит да се създаде стандартизиран начин за измерване на асексуалността, е създадена скалата за нейната идентификация. Според създателите й, тя е предназначена да бъде използвана като валиден и надежден инструмент за разграничаване асексуалността.
Тестът се състои от следните 12 елемента, всеки от които се оценява в 5-точкова скала, варираща от „напълно невярно“ — 1т, до „напълно вярно“ — 5т.

1. Имам сексуално привличане към други хора. (Обърнат въпрос, които се точкува по скала „напълно вярно“ — 1т., „напълно невярно“ — 5т.)

2. Липсва ми интерес към сексуална активност.

3. Не чувствам, че отговарям на конвенционалните категории сексуална ориентация като хетеросексуален, хомосексуален или бисексуален.

4. Мисълта за сексуална активност ме отблъсква.

5. Осъзнавам, че изпитвам сексуално привличане към друг човек. (Обърнат въпрос, които се точкува по скала „напълно вярно“ — 1т., „напълно невярно“ — 5т.)

6. Объркан съм от това колко вложения и време правят другите хора в името на сексуалните си отношения.

7. Терминът "асексуален" би бил точно описание на моята сексуалност.

8. Ще се зарадвам, ако никога повече не правя секс.

9. Ще бъда облекчен, ако ми кажат, че никога отново няма да се наложи да се занимавам с някаква сексуална дейност.

10. Опитвам се да избегна ситуации, в които се очаква да извършвам сексуални действия.

11. Идеалната връзка за мен не включва сексуална активност.

12. Сексът няма място в живота ми.

Преди да изчислите сбора, не забравяйте, че точките на твърдения 1 и 5, трябва да са обърнати.
Най-високият възможен резултат е 60т., но учените установяват, че 40т. е показателен за наличието на асексуалност. В документите за валидиране на оригиналната скала епосочено, че 93% от асексуалните са имали 40 и повече точки. Резултатите показват и че 95% от сексуалните хора са с резултат под 40.

Този тест е полезен, освен за лично ориентиране на индивида и за работата на изследователите, стараещи се да класифицират участниците и да дефинират групите, което представлява изключително важна научна цел. Задачата на стандартизирането е да се прекрати използването на различни инструменти, което затруднява да се определи имат ли проучванията противоречиви резултати, защото не се знае дали разликата се дължи изцяло на измерването или на нещо друго.

Въпреки опита за стандартизация, съществува довод, че асексуалността не значи задължително отвращение от сексуални контакти и че „отблъскването“ не е определяща характеристика. Ако човек има съмнения относно резултатите си, то трябва да помни, че дори в асексуалността има вариации, създаващи разнообразие от самоопределения и разширяващи поведенческата и емоционална палитра. Това предлага на учените възможност да изследват различни групи хора, като тези, които изпитват отблъскване и тези, които просто нямат привличане въм сексуални дейности.

Повече за асексуалността можете да прочетете ТУК>>>

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: lehmiller.com
Снимка: theodysseyonline.com