Щастливи ли са свръхчувствителните хора

Един от пет човека всеки ден е подложен на изпитания, свързани с неговата свръхчувствителност към миризми, звуци и картини. Вместо изпитание, може да се окаже, че тя е по-скоро сила, особено в напрегнатия ни и забързан начин на живот.

Предизвикателствата в живота на свръхемоционалните хора

„Имам чувството, че съм твърде чувствителна за този свят“, признава Лена, която се напряга от големи тълпи и ярки светлини.

Мелиса моли съпруга си да прегледа сам филма, който евентуално ще гледат след това заедно, за да е сигурна, че няма сцени на насилие или ужаси, тъй като не може да ги понесе. Когато внуците й дойдат на гости, от време на време й се налага да се усамотява в някоя стая, за да се успокои от „врявата, непрекъснатото бърборене и всички миризми“.

Лучия признава, че може да почувства с тялото си „всяка нишка на дрехата, с която е облечена.“ Понякога това я прави раздразнителна. Случва й се да помоли партньора си да спрат по средата на половия акт, защото усещанията се изострят толкова много, че става напрегната.

Лена, Мелиса и Лучия определят себе си като свръхчувствителни. Според психолога Илейн Арън до 20% от нас спадат към тази група. Тя започва да изследва въпросите на свръхчувствителността в началото на 90-те, а няколко години по-късно издава книга по темата („The Highly Sensitive Person“).

Клиничният психолог Женевиев фон Лоб, която работи с много чувствителни пациенти, споделя: „Когато в мозъка на такива хора постъпва информация, те я обработват много по-задълбочено и подробно. Всъщност те имат способността да я извличат от най-различни стимули, след което я анализират значително по-ефективно от не толкова чувствителните. Именно защото поемат голямо количество информация, те изпитват прекалена възбуда и огромно напрежение.“

Хора, които считат, че са свръхемоционални, разказват, че това ги изтощава. Някои се чувстват дискомфортно да работят в споделена работна среда или да пазаруват в супермаркет. Други намират изход в слушалките, които им помагат да се откъснат от шумотевицата. Критиките на работното място могат да ги разстроят за дълго време, а нечий парфюм да ги отблъсне.

Друга жена разказва: „Трудно е да обясниш на някого, че силният шум и светлина, или пък отблясъците от телевизора рано сутрин, те карат да страдаш, без да те помисли за луд. Иска ми се да не бях толкова чувствителна, животът ми е много труден.“

В част от хората обществото насажда чувството, че не са нормални. Затова много от тях имат ниско самочувствие, смята фон Лоб. „Те често са жертва на училищен тормоз. Околните ги възприемат като слаби или „крехки“. Светът им се струва твърде суров и шумен. Затова не е изненадващо, че трудно успяват да се приемат такива, каквито са и да ценят качествата си.

Как можем да се справим със страничните ефекти от свръхчувствителността?

Хубавото е, че с годините научихме наистина много за свръхчувствителността и вече има начини за справяне с неприятните странични ефекти, които тя има върху живота ни.

Прочетете още:

• Чувствителен човек ли сте? Ето как да направите живота си по-лесен и приятен

Самоприемане

Според фон Лоб ключът към постигането на щастие е всеки човек да се приеме с всички свои недостатъци и предимства. Прекалено голямата чувствителност е вродена. Тя не се диагностицира и не се „лекува“, но може да бъде овладяна. Изключително важно е да се отделя достатъчно време за почивка и сън, категоричен е експертът.

Движението

За свръхемоционалните хора забавянето на ежедневния ритъм от време на време има ключово значение. Те възприемат толкова много информация и изпитват толкова интензивни емоции, че им е нужно време, в което тялото им да ги обработи. За целта е добре да се разхождат редовно, да се занимават с някакъв спорт, танци или йога. Движението ги освобождава от прекалено големия товар.

Връзка с природата

Връзката с природата също е добро средство за справяне с негативните страни на свръхчувствителността. Както и опростеното ежедневие. Това е и причината голяма част от свръчхчувствителните хора да работят по-ефективно, когато упражняват свободни професии или когато имат възможност да подредят деня си по своя преценка. Фон лоб подчертава, че за тях е много важно да не се сравняват с останалите, защото, ако го правят, няма да постигнат нищо. Те трябва да осъзнаят, че са уникални и имат своите предимства в този свят.

Защо е хубаво да бъдем свръхчувствителни?

Да бъдеш много емоционален е сила, дори супер сила. Такива хора са добри слушатели и събеседници. Те успяват да доловят скрития смисъл във всяка изречена дума, да четат между редовете. Те са интуитивни и имат богат вътрешен свят, в който емоциите са на пиедестал. Някои хора, които се определят като свръхчувствителни, разказват, че улавят тонове в музиката, които обикновеният човек не може и че изпитват много по-силна емпатия, отколкото останалите. Те по-лесно забелязват явления в заобикалящата ги природа, които другите често подминават. Обичат изкуствата и им се наслаждават пълноценно.

Луис е учен. Тя пораства с мисълта, че нейната сензитивност й вреди. Около 30-та си година осъзнава, че работата й не й носи удовлетворение. След посещение на фестивал за скулптури, тя преоткрива любовта си към изкуството. „Този ден промени изцяло живота ми. Там срещнах хора като мен и за първи път разбрах, че да съм свръхчувствителна всъщност не е проблем. Никой от присъстващите, с които се запознах, не смяташе, че да бъдеш „мек“ е слаба страна. Те говореха спокойно за това и разказваха колко хубаво е да намираш радостта в най-дребните неща. Започнах да чета за свръхемоционалните хора и помислих по-сериозно за професионалното си развитие. Позволих си да бъда такава, каквото съм.“

Няколко години по-късно жената решава да проведе изследване върху уязвимите хора. Работата й й носи удоволствие. Сега има възможност да се наслади на тишината в кабинета си. Луис признава: „Иска ми се да бях осъзнала по-рано, че моята емоционалност не е слабост, а предимство.“

Свръхемоционалност не е равносилно на атузимъм или интровертност

Неведнъж се е повдигал въпросът дали свръхчувствителността не е признак на аутизъм. Според Майкъл Плуес, професор по психология на развитието от университета „Queen Mary“ в Лондон, тя не бива да се разглежда като част от симптоматиката при хора с аутизъм. Също така не е задължително прекалено емоционалният човек да е интроверт, както смятат някои, защото има и екстроверти със същата степен на сензитивност.

Плуес не одобрява термина „свръхчувствителна личност“, тъй като смята чувствителността за континуум. „Всеки човек е чувствителен. Ако не бяхме, нямаше да оцелеем. Просто някои от нас са много по-емоционални от останалите. Това има своите плюсове и минуси. Прави ги силни, но и ги изправя пред предизвикателства и трудности.

Фон Лоб вярва, че свръхчувствителността е добродетел. Според нея в днешното забързано ежедневие имаме нужда именно от нея. Жалкото е, че обществото не я възприема и поощрява. Тя споделя, че не само жените могат да бъдат много емоционални, просто мъжете са се научили да се прикриват, в стремежа си да отговорят на очакванията.

Свръхчувствителността и професионалната реализация

Хората, надарени със свръхчувствителност, са много осъзнати и изпитват силна емпатия към околните. Това ги прави подходящи за ръководни постове. Те често са креативни. Имат разчупено мислене и силно изострено чувство за справедливост. Умеят да изслушват и да подлагат на съмнение правила, които смятат за нелогични. Способни са да обръщат внимание на детайлите. Фон Лоб подчертава: „Това са все качества, от които съвременният свят има крещяща нужда.“

Тя е на мнение, че емоционалните хора могат да бъдат много полезни в условията на пандемия, тъй като те се впускат със страст във всичко, което правят, имат интуиция и са състрадателни.