16 цитата от Ото Ранк

Ото Ранк (22 април 1884 г. - 31 октомври 1939 г.) е австрийски психоаналитик, писател и учител. Роден във Виена като Ото Розенфелд, той е един от най-близките колеги на Зигмунд Фройд в продължение на 20 години. Дългогодишен редактор на две от най-важните психоаналитични издания в своето време, той е изключително продуктивен автор.

Представяме ви 16 цитата от Ото Ранк:

• "Единствената терапия е животът. Пациентът трябва да се научи да живее, да живее с разделението си, с конфликта, амбивалентността, които не могат да бъдат отнети от никаква терапия, защото ако могат, то тя ще отнеме истинския извор на живота от него."
• "Новият смисъл на душата е творчество и мистицизъм. Те ще станат основа на нов психологически тип и с него ще дойде новата цивилизация."
• "Вече има твърде много истини в света – свръхпроизводство, което очевидно не може да се консумира."
• "Човек работи главно за собственото си самоуважение, а не за другите или за печалба. Личност е работещият заради собственото си удовлетворение, парите, получени в замяна, служат основно като гориво, тоест като символ на награда и признание, на последно място като символ на приемане от околните."
• "Изкуството е интерпретация на мечтата на живота."
• "Не пожелавай жената на ближния си, защото има много други."
• "Правилният дидактически анализ е този, който най-малко не се различава от лечебните влияния. Наистина как бъдещият аналитик ще научи техниката, ако не я преживее, как точно ще я приложи?"
• "Това, което постигаме вътрешно, ще промени външната реалност."
• "Художествената продуктивност не е само у индивида, а вероятно в цялото развитие на културата, започва с човешкото тяло и се издига до създаване на художествено образование и духовна личност."
• "Виждам творческия импулс като жизнен импулс, който служи на индивидуалната воля."
• "Грешката във всички съвременни психологически биографии се крие в опита да „обясняват“ работата на твореца чрез неговия опит, докато творчеството може да стане разбираемо само чрез вътрешната динамика и нейните централни проблеми."
• "Животът сам по себе си е просто поредица от раздели. Започвайки с раждането, преминавайки през различни периоди на отучване и развитие на индивидуалната личност, кулминирайки със смърт, - която представлява окончателната раздяла. При раждането човекът изпитва първия шок от раздялата, който през целия си живот се стреми да преодолее." 
• "Невротикът…  не е доброволният щастлив търсач на истината, а насиленият и нещастен нейн откривател."
• "Докато средностатистически добре настроеният човек може да превърне реалността, която е общоприета като истина, в своя собствена истина, онзи, който творчески преследва истината, търси и намира своята собствена истина, която след това иска да направи обща."
• "Ако човекът е по-нормален, здрав и щастлив ... колкото по-успешно може да потисне, измести, отрече, рационализира, драматизира себе си и да заблуди други, тогава следва, че страданието на невротика идва… от болезнена истина. … Духовно невротикът е отдавна там, където психоанализата иска да го доведе, без да може, именно в този момент да види през измамата на света на чувствата, лъжливостта на реалността. Той страда не от всички патологични механизми, които са психически необходими за живеенето ..., а от отказа от тези механизми, които са точно това, което го лишава от важните за живота илюзии."
• "Не пожелавай жената на ближния си, защото има много други."