13 цитата на Хари Съливан

Хърбърт (Хари) Стек Съливан е американски психиатър, чиято работа върху психоанализата се основана на директното наблюдение. Определя психиатрията като "изучаване на междуличностните взаимоотношения" и счита, че тя е допълнение на социалната психология. Според него обществените взаимоотношения на децата са от изключително значение за развитието им.

Оформящата се личност на детето е съвкупност от всички междуличностни взаимоотношения - от отношенията му с родителите до влиянието на неговите връстници. Според Хари Съливан още около седмата си година детето започва да се освобождава от влиянието на родителите си и да търси одобрение и привързаност при връстниците си. Приятелствата в ранна възраст, според психиатъра, създават навици за взаимоотношенията с хората за цял живот, развиват чувството за самооценка и увереност. 

Представяме на вниманието ви 13 цитата от един знаменит психиатър, получил признанието си посмъртно.

• „Когато удовлетворението и сигурността на другиго стане толкова важна за нас, колкото собствените ни удовлетворение и сигурност, то тогава съществува състоянието „любов“. При никакви други обстоятелства не е налице любов, независимо от популярната употреба на термина.“
• „Не вярвам последните 25 години да съм имал интервю, в което интервюиращият да не е бил раздразнен още в началото на разговора от моите глупави въпроси.“
• „Това, което представлявам във всеки миг при процеса на моето превръщане в личност, ще се определя от взаимоотношенията ми с тези, които ме обичат или отказват да ме обичат, както и с онези, които обичам, или отказвам да обичам.“
• „Емоционалният живот не е циментиран по време на детството. Пишете всяка глава от него, докато вървите.“
• „Всеки от нас е по-човек от останалите.“
• „Както обичаме себе си, така обичаме и другите. Странно, но вярно, без никакви изключения.“
• „Ако поддържате самочувствието си, подкопавайки позицията на другите, то сте изключително нещастен.“
• „Всеки има изключително много опит в това да живее. Но никой не е достигнал нещо като висш стил в изкуството (да живееш); и е много обезпокоително да забележите колко зле живее човек, чиито умора и други неудобства определят отношенията му с останалите хора.“
• „Възможно е, отчуждавайки се, да придобием знания, които са „полезни“. Но само чрез приобщаване е възможно да се придобият знанията, които са от полза.“
• „Забавление в психиатрията няма. Ако се опитате да се забавлявате с нея, плащате значителната цена на неоправдания оптимизъм.“
• „Когато хората общуват с вас гневно и вие ги приемате насериозно, ако сте като мен, личности, непозволяващи така лесно да ги завладее гнева, бихте искали да знаете каква е причината за атаката им.“
• „Провеждащ психиатрично интервю трябва да прави три неща: Да вземе предвид какво значи за пациента, казаното от него; да постави под внимание как самият той може най-ефективно да представи това, което трябва да предаде на пациента; и в същото време да наблюдава общата схема на събитията, докато комуникира. В допълнение се правят бележки, имащи повече емоционална стойност или са близки до дословно казаното — според мен това е извън способностите на повечето човешки същества.“
• „Ентусиазмът за психиатрията е абсурден — показва, че човек просто не е израснал; същевременно, психиатърът, безразличен към работата си, е фатален.“
• „Да интерпретираме казаното от човека, който желае съвет, значително надвишава самото съветване.“