17 принципа на добрите учители

Какво прави преподавателя успешен?

Опитът в четенето, писането, математиката или науките е необходим, но способността да се предадат тези знания на друг човек е това, което отличава великолепният преподавател. Каква полза има, ако един учител знае всички факти, но не може да ги съобщи по начин, който другите могат да разберат? Какъв е смисълът от подаването на информация, ако тя не може да бъде възприета, поради неумение за реформиране по смилаем начин?

Освен да познават съдържанието на учебната програма, по време на подготовката си за работа учителите получават основно разбиране за това как хората придобиват и поглъщат знания. За да надникнем в техния свят и да разберем особеностите на тяхната работа с децата и учащите, представяме на вниманието ви 17 принципа, които всеки учител използва, за да преподава.

1. Съобразяване с факта, че учениците възприемат информацията по различен начин 

Може да изглежда лесно и очевидно, но колко класни стаи понастоящем са проектирани в един и същ учебен стил?

Работните листове и схемите работят добре при ученици с добро визуално възприемане, но има деца, нуждаещи се да чуят информацията, за да я разберат в пълнота. Повечето педагози полагат усилия да обяснят всяко нещо по няколко различни начина, за да успеят децата да разберат, независимо от слабите си страни.

Голяма част от уроците, особено в ранна възраст, се организират, ангажирайки възможно най-голям брой сетива, с цел да накарат мозъка да работи възможно най-ефективно.

2. Затвърждаване на знанията

Вземаме географията като пример - ако трябва децата да научат кои са областните градове в страната, то е най-разумно знанието да се подкрепи с любопитна информация, за да се задържи в умовете им. Може да се пробва с показване на картата и рисуване. Може да се изпее песен, може да се играе на двора с импровизирана карта на страната. Въпросът е децата да ангажират възможно най-активно мозъчетата си, за да запомнят урока.

3. Използване на седемте стила на учене, които са:

• Визуален: Използвайки очите и възприемайки най-вече визуалната информация.
• Звуков: Използване на песни или ритми.
• Вербален: Описвайки и слушайки думи.
• Кинестетичен: Използване на докосване и вкус за изследване на информацията.
• Логически: По-математически подход към понятията, издържани процеси, следващи шаблони.
• Междуличностно обучение: Обучение по групи.

• Вътрешна работа: Самообучение, така наречената в България самостоятелна работа.

4. Поднасяне на информация от значение

Информацията се съхранява за дълго, когато се отнася за всекидневния живот. Добре е математическите понятия да бъдат подсилени с примери от реалния живот или ученикът няма да има друга причина да абсорбира информацията, освен за изпита и последващата оценка.

Историята е една от най-трудните теми, които трябва да се внесат в настоящето, тъй като тя се занимава предимно с минали събития, дати и хора. Намирането на верните методи за преподаване за всеки клас е едно от трудните неща за педагозите, може би в подобни области те имат най-силна нужда от подкрепата на отглеждащите детето възрастни. Доколкото е възможно, историята трябва да бъде преживяна чрез усещания от първа ръка, музеи, полеви екскурзии и други дейности за обогатяване.

5. Осъзнаване, че неуспехът е един от най-удивителните учители

Възрастните се учат от провалите, децата също. Всъщност, попитайте всеки успешен човек какво му е помогнало и обикновено отговорът ще включва история, която се връща към някоя голяма "бъркотия", довела до правилните изводи. Неуспехът учи дори по-добре, отколкото перфектен резултат наизпита. Противно на общото мнение, педагозите виждат възможността на децата да се справят по-добре, точно защото в предходен случай са се провалили. Нужно е обаче и насърчение от близките на ученика, за да се използва тази възможност.

6. Използване на интегрирана учебна програма

Повечето учители доста усилено се опитват да не преподават учебните теми като изолирани купчинки от информация, обединявайки знанията по запомнящ се и полезен начин. Вместо да се изолират отделните теми в учебните програми, които използват тематични единици, се стараят да обединяват знанията по начин, който е полезен и запомнящ се.

Например в урок за египетската история може да се включват други теми от история, малко лингвистика и език (с йероглифи), научна част (физика и изграждане на пирамидите), домашна работа, за подклаждане на любопитството (разказ за любимия египетски паметник на детето) и четене на книга за древната култура.

7. Използват различни форми на обучение 

От психологическа гледна точка се оказва, че думата „научил" има различни страни. В класната стая може да бъде способността да се изразяват факти и информация по време на оценяване. Макар това да е една форма на учене, съществуват и други форми на обучение, които са също толкова важни:

• запаметяване;
• събиране на факти или методи;
• разбиране на реалността;
• осъзнаване на света.

8. Грижа за интровертите в класа

Лесно е да се приеме, че "груповата работа" винаги е най-добрият подход. Че учащите, които вдигат ръка при въпрос, са внимателни относно материала. И че учениците, които предпочитат да работят сами, са самотници. Но всичко това не е задължително вярно. И учителите се опитват да стигнат до всяко дете, независимо дали то е готово да изрази знанията с думи като другите, или се опитва да го направи тихо, почти незабележимо.

9. Създават пространство

Всеки учител се опитва да спазва правилата, но понякога да научиш група деца на нещо, не се вписва в "стоенето мирно и мисленето над задачата". Понякога изисква пространството за работа да е със свободен режим на движение, творене и проектиране.

Творчеството изисква активирането на дясната страна на мозъка. Предоставянето на място на учениците за свобода и творчество, възможност да се отдалечат от бюрото или да гледат към небето навън понякога е добро решение. Учителите оставят празно пространство за идеи, с надеждата децата да успеят да приложат теорията от урока, за нещо свое. Добрите учители понякога са тих наставник, помагащ само по техническите въпроси, вместо диктатори, предвождащи армия от пионки.

10. Преподават кратко и организирано, на "хапки"

Когато човек иска да запамети телефонен номер, той разделя цифрите на лесни за запомняне модели (най-често по тройки). Това е така, защото мозъкът трябва да положи голямо усилие, за да задържи дълъг списък с цифри, но може да направи това, когато са организирани по смисъл. Същият принцип важи за лекциите и при уроците на децата.

11. Използват няколко различни „ъгъла“

Първо, учителят обяснява основната концепция. Това осигурява рамка и контекст на информацията. На второ място, той изследва по-подробно всяка част от процеса. Трето, той обяснява отново целия процес, този път насърчавайки учащите да задават въпроси. Четвърто, той моли учащите да му го обяснят. Накрая, поема процеса в свои ръце и го вмъква в ежедневна ситуация, която подпомага учениците да прилагат информацията при реален пример от живота. Тъй като подсилва концепцията с различни ъгли, мозъкът е по-способен да организира информацията. Опитвайки се да обхване всички точки в едно обяснение, ще стигне до повечето ученици.

12. Използват правилния метод за преподаване на материала

В стремежа към по-дълбоко учене някои професори могат да отхвърлят концепцията за плитко учене – простичко припомняне на теории, факти и правила. Въпреки това, добрият учител помни, че е добро решение да се ротира запаметяването и способността да се регулират правила и факти, в зависимост от информацията.

Например развитие на умение за помнене за числа и групиране е особено полезно при възпроизвеждане на дати и може да се използва за ученето по история. Но това, че едно дете помни датите написани в урока, благодарение на умението да групира числа, не значи, че има някаква представа до какво води световна война или създаване на държава (свързани с въпросните дати). В зависимост от възрастта учителите дават информация, която да създаде правилна представа на децата, за случилото се в миналото, без да им причиняват терзания и травми.

13. Стараят се да използват технологии

Никога преди в човешката история не е имало такъв несравним достъп до знания и информация. С използването на таблет или смартфон ученикът може да получи незабавни отговори на въпросите, които преди означаваха ровене в прашната енциклопедия някъде из библиотеката. Това означава, че запаметяването вече не е толкова необходимо, колкото преди 100 години. Старите традиции и предаването на информация устно са почти изчезнали. Вместо да се противопоставят на напредъка на технологиите, учителите могат да се възползват от възможността да стигнат по-дълбоко в ума на учениците, тъй като не трябва да губят време, опитвайки се да събират труднодостъпни факти. Изследвайки теми, изучавайки по-основни социологически въпроси, преподавайки изкуството на изобретателността и творчеството, откривайки философията на критическото мислене и насърчавайки иновациите, учителите заразяват децата с любопитство.

14. Дават възможност на учениците да преподават

Един от най-ефективните методи за усвояване на знания е да преподават на другиго. Много учители осигуряват на децата възможности да дават лекции, презентации и да разработят свои собствени планове за уроци. Учителите могат да инструктират учениците да създадат план за уроци за много по-малко дете, дори ако концепцията е трудна. Това насърчава учащите да опростят теорията, да намерят интересни истории и примери от реалния живот, и да деконструират понятията в "хапчици", достатъчно лесни за асимилиране.

15. Разпалват любопитството на учениците

Знаем как, когато нещо е интересно на учащия, способностите му в областта бързо нарастват и стават много по-широки. Създават се по-висок фокус, упоритост, инициативност, ангажираност и инвестиции в материала. Учителите могат да дадат на учащите свободата да избират собствените си теми, което подобрява работата на класа, който може да страда от липса на мотивация.

16. Формират навици

Психолозите казват, че отнема около 30 дни, за да се формира нов навик. Родителите, които преподават на децата нова рутина (като миене на зъби) трябва да помагат на детето си най-малко 30 последователни дни, преди мозъкът да заработи на "автопилот". Това е моментът, в който се появява обикновеният навик. В обучението се прилага същата концепция. Учителите могат да обяснят на учениците значението на ежедневното учене, вместо ужаса от безсънно учене в нощта преди изпита.

Малкото, но пък ежедневно повтаряне на информацията, върши прекрасна работа, карайки мозъка да я изтупва от праха и прибира прилежно на достъпно място. Изграждането на навик може да стане изключително ефективно, ако се продължават заниманията, докато се достигне нова, по-висока норма на съществуването им.

17. Дават добра обратна връзка

Обратната връзка е от решаващо значение за напредъка на учениците. Когато могат да разберат своите силни и слаби страни, да приемат и получат конструктивна критика, да бъдат пренасочени към областите, които се нуждаят от помощ, цялостният процес на учене се засилва. Въпросът е дали ученикът може да приеме критиката, но също и дали преподаващият може да я предаде ефективно, но не и нараняващо.