5 мита за тревожността, които трябва да знаете

Днес, когато непрекъснато изникват нови социални движения, изисквайки права и давайки видимост на реалностите, които до неотдавна са били изтласкани в ъгъла на мълчанието и репресиите, се ражда друго движение. То носи името „Аз не съм избрал болестта си“ и хвърля светлина върху опита на онези, които се борят с депресия, биполярно разстройство, посттравматично стресово разстройство, тревожни разстройства и др. Тези хора често са обвинявани или държани отговорни за неща, над които те просто нямат контрол.

Нека дадем гласност на това движение, тъй като значителна част от населението на Земята все още тъне в пълно невежество за психичните разстройства и заболявания. Стигмата и предразсъдъците също са част от това невежество.

Нищо от това не помага на онзи, който се опитва да разбере какво му се случва. Всъщност невежеството създава пречки, които възпрепятстват страдащия да потърси помощ, от страх какво ще кажат другите. Това може да направи състоянието хронично, преди да ни погълне изцяло. Нищо от това не е приемливо, нито допустимо. Малките неща, като например да знаем повече, да си изясним терминологията и да направим тези видове реалности по-видими, помагат за създаването на по-подкрепяща среда за страдащите. Ето и някои митове:

1. Тревожността е просто химически дисбаланс

Все още има много здравни специалисти, които вярват, че тревожността е „просто” резултат от химически дисбаланс в мозъка. Струва си да отбележим, че това е полуистина или, по-добре казано, непълен подход, който просто не е валиден.

Причината? Знаем, че фармацевтичното лечение, което регулира производството на серотонин, ще накара пациента да се чувства по-добре. Но, медикаментът сам по себе си не постига пълно или трайно възстановяване. Той просто намалява симптомите. Нуждаем се от повече стратегии, с които да допълним лечението.

2. Ако родителите ми страдат от тревожност, аз също ще страдам

Приписването на генетична предразположеност на всички наши проблеми, заболявания и разстройства е друг общ мит за тревожността. Да, може да има повишен риск, малка вероятност да страдате от тревожност, ако родителите ви са страдали от това разстройство, но това не е 100% сигурно. Във всеки случай, можете да го считате за предпазна мярка.

3. Ако страдам от тревожност, то е защото правя нещо погрешно

Генерализираното тревожно разстройство е едно от най-често срещаните психични заболявания. То наистина влияе върху живота на човека - носи хаос и изтощение. Ако някой в обкръжението на страдащия му каже, че страда, понеже „върши нещата погрешно”, това само ще увеличи упадъка и ще намали ентусиазма му за намиране на решение.

Първо, нека помним, че тревожността сама по себе си е част от човешката природа. Въпреки това, определени текущи или минали събития, и начинът, по който се справяме и приемаме нашата реалност, определят нивото на риск от развитие на този вид разстройства.

4. Аз съм тревожен човек. Тревожността е част от мен и не мога да променя този факт

Това е друг много често срещан мит. Някои хора смятат, че тревожността е част от тяхната личност. Те също така смятат, че нищо не може да се направи и няма терапия, нито лечение, което да подобри нещата. Те идентифицират безпокойството като част от тяхното същество, сякаш иманентна част от тяхната личност.

Нека сменим фокуса и да приемем по-реалистично, логично и оптимистично виждане за тревожността и всеки друг вид разстройство. Това може да ни помогне да усвоим нови начини на мислене и регулация на нашите емоции; може да ни мотивира да променим поведението и навиците си, и дори да препрограмираме мозъка си.

5. Дълбоката релаксация е достатъчно решение за моето тревожно разстройство

Не можем да подредим тревожното си разстройство като пъзел. Нужно е лечение. Думата „лечение“ има няколко значения:

• То включва активната работа на психолога и преди всичко тази на пациента.
• Пациентът трябва да научи някои стратегии, които да прилага винаги, не само докато усети подобрение. Тези стратегии трябва да укрепят това състояние на възстановяване, така че то да продължи във времето.

Също така е важно да се разбере, че лечението на тревожността изисква повече от един подход, тъй като то предполага и търсене. Това означава комбинация от различни стратегии: дълбока релаксация, психотерапия, промени в поведението, медитация, спорт, практикуване на нови хобита.

Дълбоката релаксация помага, но трябва да се използват и други ресурси за постигане на пълно, перманентно възстановяване. Можем да кажем, че ще ни трябват повече стратегии по пътя към намирането на онова, което наистина върши работа, позволява ни да се чувстваме по-добре и да се справим със страховете си.

В заключение, митовете за тревожността изкривяват реалността. Това е разстройство, което може да се лекува успешно. Нека не забравяме, че то се счита за епидемия, от която страдат много млади хора. Ето защо е необходимо да се прилагат превантивни мерки и да се даде възможност на стратегиите да ни помогнат да разберем, че нашите умове не е нужно да блуждаят.