9 важни умения, които децата не усвояват в училище

Когато човек се сблъска с новия корпоративен свят и види на екрана на телевизора новия политически курс или порови в непрекъснато променящия се онлайн свят, осъзнава, че вчерашните му знания може би не са особено актуални. Образователната система не може да се похвали с особени промени през последните петдесетина години, а вярата, че светът ще остане същия, напук на доказателствата за противното, все още живее с нея.

Може би това не е изпразнено от съдържание, ако вземем под внимание, че никой не може да каже как ще изглежда животът след 20 години. Нито един от нас и учителите ни не можеше да каже какво ни е приготвил света в бъдеще. И така се оказва, че дори да е гъвкава и адаптивна, образователната система няма начин да преподаде всички нужни за бъдещето факти.

Ето тук е уловката. Как да подготвим децата си за свят, който е непредсказуем и неизвестен? Оказва се, че единственият начин да сме полезни на новото поколение в справянето му с бъдещето, е да научим децата си да се адаптират, да се справят с промяната, да бъдат подготвени за всичко, като не ги подготвяме за нещо конкретно. Това изисква съвсем различен подход към отглеждането на деца и образованието им като системен метод. Означава да оставим старите си идеи и да преоткрием всичко около себе си. Важно е да осъзнаем, че да бъдат децата адаптивни, можем да ги научим само и единствено ние - родителите. Не са нужни педагози, специалисти и кой знае каква методика, нужно е просто внимание и желание. Не съществува образователна система, която предоставя всички отговори, няма и учебник, събиращ всички добри практики, важно е просто семейството да открие кое е най-ефективно при него и да го приложи. 

На вниманието ви представяме набора от основни умения, от които се нуждаят децата, за да са истински подготвени за бъдещето.

Умение за задаване на въпроси

Това, което най-много искаме за нашите деца като ученици, е да могат да учат сами. Да се научат сами да правят каквото и да било е много важно. Защото, ако го постигнат, не е нужно ние да ги учим на всичко, което им е необходимо, за да привикнат в бъдеще да бъдат самостоятелни. Първата стъпка е детето да добие навик и умение да задава въпроси. За щастие децата правят това естествено, като нашата роля е да ги насърчим, вместо да притъпяваме този инстинкт. Когато ние и малчуганът срещнем нещо ново е добре да зададем на глас няколко въпроса за него, да проучим особеностите му. Когато детето пита, е добре да възнаграждаваме, вместо да наказваме (изненадващо е колко възрастни възпират детското любопитство).

Умение за решаване на проблеми

Ако детето може да реши проблемите, може се справи с всичко. Новите работа, задължения, среда, нужди могат да бъдат смущаващи за всеки от нас, но те наистина са просто още един проблем, който трябва да бъде решен. Трябва да научим детето си да се справя с проблемите чрез моделиране и простичка борба с пречките по избрания път. Не е добре да премахваме  незабавно всички трудности пред детето си, съвсем разумно е да го оставим да се занимава с тях, като опитаме да възнаграждаваме измислените от него решения. В крайна сметка детето ще развие увереност в способностите си и няма да се намери нищо, с което да не може да се справи.

Умение за справяне с проекти

Към момента голяма част от човечеството се прехранва с изработване, планиране и изпълнение на проекти. Понякога те са сходни и свързани, друг път са в различни области и се налага индивидът да се справя със съвсем нови предизвикателства. За да се развие това умение, е добре самите ние да започнем да изпълняваме такива с децата си. С времето общите ни проекти ще са все повече в ръцете на децата ни, докато увереността им се затвърди и те не започнат да приемат всички големи задачи като такива. Всеки проект ще им носи вълнение, предизвикателство и все повече сигурност в собствените способности.

Намиране на собствената страст

Това, което движи човека не са целите му, нито дисциплината, дори не е външната мотивация и възнаграждението, а страстта. Когато сме толкова развълнувани, че не можем да спрем да мислим за нещо, неизбежно ще се гмурнем в него напълно ангажирани и повечето пъти толкова ще се отдадем на работата, че не само ще я завършим, а и ще я обикнем. Трябва да помогнем на детето си да открие нещата, които са негова страст — това се прави с опитване на куп интересни дейности и намиране на онези, които го вълнуват най-много, като то се наслаждава истински на тях. Важно е да не обезкуражаваме интересите му, колкото и да са необичайни, а да ги насърчаваме.

Независимост

Децата трябва да се научат да се справят сами (малко по малко, разбира се). Нужно е бавно и внимателно да ги насърчаваме да правят нещата самостоятелно. Трябва да им помагаме, после само да показваме, да съветваме и накрая да ги оставяме да правят собствените си грешки. Давайки им увереност, позволявайки им да имат собствени успехи и загуби, ние им позволяваме да решават проблемите си. След като се научат да са независими и че не се нуждаят от постоянната подкрепа на възрастните, които да им казват какво да правят, те ще могат да избират посоката, в която да се движат в живота си.

Умение да си щастлив сам

Твърде много от нас - родителите, нахлуват в пространството на децата си, държейки ги на каишка и карайки ги да разчитат на присъствието на възрастен, за да усещат щастие. Докато децата растат, не знаят как да бъдат щастливи и изпитват нужда да се свързват с околните за целта. Ако не успеят да намерят щастие в отношенията, го търсят в пазаруване, храна, видеоигри, интернет, а в по-късна възраст в опиати и алкохол.
Ако още в ранна възраст детето научи, че може да е щастливо от и със себе си, да свири, чете, да фантазира, то ще има едно от най-ценните умения, които съществуват. Нека позволим на децата да остават насаме със себе си от ранна възраст. Нека им дадем уединение на сигурно място така, че да имат време за самите себе си. 

Състрадание

Това винаги е било важно умение. Нуждаем се от него като човешки същества, за да работим добре с другите и да се грижим за хората, които са различни от нас и за да усещаме щастие, когато правим другите щастливи. Нека сме съпричастни към детето си по всяко време, нека покажем съпричастност и към другите. Показвайки това умение, питайки ги как се чувстват и какво мислят, или мислейки на глас за това какво може би си мислят другите, можем да помогнем на детето да добие това умение. Нужно е при всяка възможност да опитваме да облекчим страданието на околните и ако сме способни, да опитаме да ги направим по-щастливи.

Толерантност

Твърде често израстваме в изолирано пространство, където хората са почти еднакви (поне на външен вид) и когато влизаме в контакт с хора, които са различни, това може да е неудобно, шокиращо, обезпокояващо. Трябва да изложим децата си на среда от всякакъв вид, колкото по-голямо разнообразие от хора срещнат, толкова по-подготвени ще са за света. Нужно е да покажем, че не е страшно да си различен и че това може да те направи специален. Все пак разнообразието е това, което прави живота толкова красив.

Справяне с промяната

Смятам, че това ще бъде едно от най-важните умения, тъй като светът винаги се променя и те трябва да са в състояние да приемат промяната, както и да се справят с нея, да се движат в потока й, като така печелят предимство в конкурентна среда. Това умение се учи цял живот, но спокойно можем да кажем, че помага много - особено в сравнение с навика на хората да се съпротивляват и да изпитват страх от промените. Понякога твърдостта е по-безполезна в бързо изменящата се среда, отколкото гъвкавостта. Моделирането на това умение у децата ни отново трябва да се прави чрез личен пример. Добре е при всяка възникнала възможност да показваме адаптивност, и  да се възползваме от даровете на съдбата. Животът е приключение, а нещата се объркват, пренареждат и променят в съвсем различна от очакваната форма, така разбиват на дребни парченца плановете ни и това е част от прекрасното вълнение в него. Нека покажем гъвкавост!

Не можем да предоставим на децата си набора данни, нужен, за да получат идеалния живот, защото нямаме представа какво ще донесе бъдещето. Но можем да ги подготвим да се адаптират към всичко, да се научат на всичко, да решат всичко и след около 20 години те ще са ни благодарни за това.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: highexistence.com
Снимка: campshane.com