9 характеристики на истинския параноик

От какво се страхуват параноиците?

Какво представлява параноичната мисъл?

Характеристики на истинския параноик 

Параноидното разстройство се характеризира с крайно подозрителни мисли. Хората, които страдат от него, вярват, че другите кроят планове срещу тях, без всъщност да имат основания да го правят. Те изопачават думите на останалите, като намират смисъл или послание, които липсват в действителност. Критикуват много, но не понасят критика. Често се използва метафората „планини от къртичини“, която много точно описва параноичната личност.

Параноидното разстройство не е недостатък на характера. Истинският параноик си изгражда напълно погрешни и фалшиви представи за света, който го заобикаля.

Според проведените изследвания между 15 и 30% от хората постоянно изпитват подозрителни усещания и подозират останалите в нещо лошо. Около 42% от изследваните студенти са категорични, че поне веднъж седмично някой разпространява неверни слухове за тях. Цялостното негативно отношение към хората и света е характерна особеност на параноиците.

От какво се страхуват параноиците?

При всеки от тях параноята се проявява различно. Все пак има няколко типични параноидни мисли:

• „Говорят зад гърба ми/ наблюдават ме онлайн или офлайн.“
• „Другите хора се опитват да ме изкарат лош или да ме изключат от групата.“
• „Могат да ме наранят или убият.“
• „Хората използват намеци и двузначни думи или изрази, за да ме накарат да се страхувам и да се почувствам зле.“
• „Околните се опитват умишлено да ме разстроят или раздразнят.“
• „Опитват се да ми вземат парите или вещите.“
• „Другите постоянно ми пречат да мисля.“
• „Контролират ме/ правителството ме е взело на прицел.“

Подобни мисли могат да ги спохождат постоянно или пък когато изпаднат в напрегната ситуация. Също така е възможно да им причинят силен стрес или да не им обърнат особено внимание.

Повечето параноици са преследвани от мисли, че някой ги заплашва или иска да им навреди. Възможно е обаче да изпитват желание те самите да заплашват или нараняват други хора или обществото като цяло. 

Какво представлява параноичната мисъл?

Много е трудно понякога да се определи дали подозрителната мисъл е параноична или не. Хората възприемат рисковете, които ги заобикалят, по различен начин. Както и вярват в различни доказателства за това дали една мисъл е параноична, или просто подозрителна.
Накрая всеки преценя сам за себе си.

По-вероятно е подозрителните мисли да са параноични, ако:

• никой друг не мисли по този начин;
• няма конкретно доказателство в подкрепа на тази мисъл;
• не е голяма вероятността да бъде изключен от групата, както той смята;
• мисълта продължава да го измъчва, въпреки уверенията на другите;
• подозренията се базират на чувства и противоречиви случки.

9 характеристики на истинския параноик 

1. Склонност за потвърждаване

Подозрителността е заела толкова голяма част от съзнанието на параноика, че той се опитва постоянно да намери доказателства в подкрепа на мнението си. Стремежът му да докаже правотата и достоверността на мислите си е изключително силен. Той не е склонен да обръща внимание на рационални аргументи, освен ако намери техен аспект, който потвърждава първоначалните му подозрения.

2. Фокусът на внимание е различен

Фокусът на вниманието му всъщност е доста ограничен. Целта е само една – да се търси конкретна информация, без да се прави анализ и без да се обръща внимание на другите аспекти. Така например хората с ниско самочувствие приемат подсмихването на околните като подигравка към тях.

3. Склонност към насочване на вниманието към едно и също нещо

Инструментът за затвърждаване е насочването на вниманието. Неговото е много концентрирано, но фокусът е твърде тесен. Така например човек с ниско самочувствие приема тежко, ако някой го игнорира. Той постоянно търси знаци, които да потвърдят мнението му, че хората не го харесват.

4. Проблеми с анализирането на аргументи и обосновката

Веднъж повярвал в нещо, параноикът не би се отказал. Дори да му се предостави ново доказателство, той не би преразгледал мнението си. не е склонен да възприема алтернативи.

5. Изкривена реалност

Параноичните хора имат предубедена представа за света, който ги заобикаля. При тях мисловните процеси се движат в посока вярване-доказателство. Параноикът основно чува и вижда само онова, което отговаря на неговите представи и е в негов интерес. Ако разговаря с колега, той би пропуснал нюансите, а би се фокусирал върху онова, което иска да види и чуе.

6. Постоянна заблуда

Параноикът обвинява другите и намира обяснение за всичко, което му се случва в техните постъпки и грешки. Ако загуби работата си, той ще прехвърли вината върху лошите намерения на останалите, без да се замисли дали има основание да го прави.

Обратната страна на постоянната заблуда е така наречената грандиозност. Тя служи на параноичната личност като защита срещу тревоги и уязвимост. Ако например човекът опитва да се справи с ниското си самочувствие и страха, че никой не го обича, той започва да се убеждава, че всъщност всички го обичат.

7. Параноидна проекция

Проекцията е заместител на външна заплаха или усещане за вътрешна такава, която параноикът отрича. Често думите „Мразя го“ биват заместени с „Той ме мрази“. Подобна умствено упражнение е основополагащо за поведението на параноика. Ако той допусне маловажна грешка на работното си място, ще започне да търси знаци на неодобрение от страна на началника си. Когато открие, предубеденото му очакване се превръща вече в убеждение, че той наистина не го харесва.

8. Надценени идеи

Надценената идея е обикновена идея, която наподобява заблудата, и често диктува определен тип поведение. Пример за подобна идея е почукването с пръст по дърво против лош късмет. Много хора вярват и на правилото за 10-те секунди, което гласи, че можем да ядем храната, която сме изпуснали на земята, ако не са минали 10 секунди. Един от аспектите на суеверията е идеята за „магическото мислене“, тоест, че контролираме света. Много хотели нямат 13-и етаж. Какво обаче може да се случи на гост на 13-ия етаж, което да не може да го сполети и на 14-ия?

9. Погрешна преценка

Параноикът може да схваща много правилно случващото се, но същевременно да греши в преценката си. Откриването на смисъл е дълбоко заложено в човешкия мозък. То обаче не означава, че човекът е прав. В лявото полукълбо на мозъка (отговарящо за аналитичното мислене) функционира т.нар. „преводаческа система“. Тя има склонността да генерира обосновки и хипотези, без да взема под внимание обстоятелствата. С други думи, мозъкът разбира само онова, което иска да разбере.

Прочетете още:

•  Какво е параноидното личностно разстройство