Какво е параноидното личностно разстройство

Разстройство на личността е състояние, повлияно силно от вкоренени мисловни модели, чувства и поведение, последователно различни от нормата, по начин, правещ функционирането в обществото трудно, дори невъзможно.

Параноидното разстройство на личността включва дългосрочен модел на постоянна подозрителност и недоверие към другите. Това означава, че страдащите живеят с изкривена визия за света, че всички са злонамерени и се опитват „да ги изпързалят“.Хората мислят, че това е само непрекъснато усещане, че ги наблюдават и ги гонят, но това най-често са симптоми на шизофрения.

Колко често се среща параноидното разстройство на личността

При симптоми, които се наблюдават от ранната възраст, параноидното разстройство на личността е по-често срещано при мъжете, отколкото при жените. В повечето държави не се води точна статистика за хората, страдащи конкретно от това разстройство, защото то спада към класа на личностовите, което го прави част от по-мащабна статистическа група.
Великобританците са открили, че един на всеки десет поданици на кралицата страда от личностно разстройство. А американците са измерили, че между 2.3% и 5.1% от населението на САЩ страда конкретно от параноидното разстройство.

Какви са симптомите

Важно е да се запомни, че симптомите на личностовото разстройство не са неща, които хората в норма изпитват често. За да са истински признаците на състоянието, трябва да са вкоренени, дългосрочни и да затрудняват осезателно живота на страдащия.

Симптомите на параноидното разстройство на личността могат да включват:

• Постоянна и неизменна липса на доверие в другите хора, включително приятели и семейство;
• Интензивна подозрителност към околните, за които се предполага, че имат план за причиняване на болка, заблуда или ощетяване;
• Свръхчувствителност към неуспехите;
• Твърда визия за отрицателен смисъл на казаното от другите, тълкуване на действията им като враждебни и вредни, докато околните са безобидни или приятелски настроени.
• Постоянни мисли, че партньор или съпруг ги мами, при абсолютна липса на доказателства;
• Свръхангажираност с „правата“, които имат;
• Безпомощност, придружена от постоянно наблюдение за опасности;
• Очакване всичко, което са казали да бъде използвано срещу тях;
• Трудност да се аргументират разбираемо и да приемат чуждите доводи;
• Често оплакване;
• Потенциални заблуди и самозаблуди;
• Потенциално рационализиране и обективизиране на всичко, което ги заобикаля;
• Тенденция към сарказъм;
• Прекомерна нужда от независимост и самодостатъчност;
• Възможност за виждане на света през призмата на конспиративни теории.

Какво причинява параноидното разстройство

Все още не е известно кое точно причинява параноидно разстройство на личността, но се смята, че е плод на комбинация от фактори.
Както при много нарушения на личността, се подозира генетична наследственост. Това е така, защото случаите на параноидно разстройство на личността изглеждат по-чести в семейства, в които вече се проявяват психотични разтройства, особено шизофрения и делюзивни разтройства.
Но това би могло да подкрепи и друга теория — че параноидното разтройство е заучено поведение, плод на околната среда. Едно дете, израстващо в обкръжение, обагрено с параноични действия, може да расте, виждайки света само през блендата на подозренията.

Разстройството може да е причинено от травма в детска възраст. Едно голямо или серия от няколко преживявания, оставили детето с ниско самочувствие и вкоренена вяра, че останалите хора са лоши и застрашаващи, винаги може да измами човека.

Личностните разстройства не са физическо състояние, което да разгледате под микроскоп и да намерите къде е аномалията, характерна за всички страдащи. Разстройството на личността е по-скоро термин, създаден от медицинската общност, за да се улесни изучаването на състоянието, отколкото да омаловажи индивидуалните особености на личността.

Как се поставя диагноза

Параноидното разстройство се диагностицира чрез серия от въпроси и събиране на подробна история от живота. Както при повечето личностни разстройства и параноидното се диагностицира само в зряла възраст. Децата и юношите все още развиват своята личност и това изключва потвърждение на изискването за отдавнашни модели на поведение. За поставяне на диагнозата се преглежда дали индивидът отговаря на специфичен набор от критерии, следващи Класификацията на МКБ-10 за психични и поведенчески разстройства.

За диагностика на параноидно разстройство на личността, използвайки МКБ-10, на първо място трябва да бъдат изпълнени общите критерии за нарушение на личността. След това трябва да присъстват най-малко четири от следните симптоми:

1. Прекомерна чувствителност към неуспехи и отхвърляне;
2. Тенденция да се чувства постоянна ненавист;
3. Подозрение и широко разпространено погрешно възприемане при неутрални или приятелски действия на другите като враждебни или презрителни;
4. Косвено и упорито чувство за нарушени лични права;
5. Повтарящи се подозрения, без основание, по отношение на сексуалната вярност на съпруга или сексуалния партньор;
6. Продължително самонаблюдение, свързано особено с прекомерно самосъзнание;
7. Загриженост от неоснователни "конспиративни" обяснения на събитията около личността или в света като цяло.

Как се третира разстройството

Лечението, разбира се, е трудно, тъй като хората с параноидно разстройство рядко имат доверие на никого, да не говорим за лекар или терапевт и няма голяма вероятност да потърсят помощ.
Тъй като параноидното разстройство има тенденция към задържане на състоянието през целия живот, психотерапевтичните сеанси могат да помогнат за намаляване на параноята и въвеждане на нови перспективи и начини за гледане на света и останалите. Понякога заедно с другите терапевтични занимания се препоръчва и медитацията. Изписват се антипсихотични и намаляващи нивата на тревожност медикаменти, за да се превъзмогне високата тревожност.

В немалко случай медикаментите не са най-доброто лечение в дългосрочен план, защото има висока вероятност страдащият да започне да изпитва параноя и съмнения към самия медикамент.
Груповата и семейна терапия не се препоръчват на хората с параноидно разстройство, тъй като страдащите не могат да се доверят на другите участници и подобна ситуация може да увеличи параноята им до вредни нива.

Проблеми на психичното здраве, свързани с параноидното личностно разстройство

Както при всички подобни състояния и това обичайно е предпоставка за още предизвикателства. Най-честите от тях са тревожност, фобии, тежко депресивно разстройство и пристрастяване, включително алкохолизъм и употреба на наркотици.
Изследване във Великобритания през 2007 г., относно съня и нарушенията на личността установява 14,1% от страдащите, имат и посттравматично шоково разстройство. Това е статистика, която със сигурност подхранва теорията, че много нарушения на личността са резултат от травма в детството.
Хората със симптоми на параноидно разстройство на личността могат също да имат симптоми на шизофрения.

Ако някой в обкръжението ви има параноидно разстройство

Животът с хора в подобно състояние със сигурност може да е доста голямо предизвикателство и да изисква сила на духа. Те ще ви следят непрекъснато с подозрения и обвинения за някакви скрити действия. Това може да ви накара да се чувствате, като че винаги трябва да се доказвате като надежден, или да ви потисне емоционално, защото сте непрестанно разпитвани и обиждани.
Вероятно страдащите близки често ще правят настоятелни опити да контролират всичко, включително и вас, и ще ви обвиняват, че накърнявате правата им, въпреки че ги описват нелогично.
Тяхната параноя може да ги подтикне постоянно да ви критикуват и да спорят с вас, в дискусии, в които не може да спечелите. Може да ви заливат със сарказъм и дори реваншизъм и отмъстителност. Често ще се оттеглят, без да отвръщат, на каквито и да е опити за комуникация, оставяйки ви силно объркани.
Не очаквайте изяви на емоции от страдащите. Изключителна рядкост е да показват обич и да поддържат отношения понякога е безмерно трудно за тях. Цялостно околните ги описват като емоционално студени и „дръпнати“.
Ако съжителствате с лице, страдащо от параноидно личностно разстройство, то е най-разумно някой да ви помага. Понякога това е необходимо, защото не можете да принудите другиго да приеме медикаментозната си терапия, а и е опасно за самите вас да навлизате в преки конфронтации, предпоставки за битови инциденти.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: harleytherapy.co.uk
Снимки: nataliaj.deviantart.com; flickr.com