Какво е параноидно личностно разстройство

Разстройство на личността е състояние, повлияно силно от вкоренени мисловни модели, чувства и поведение, различни от нормата, по начин, който прави вписването и живота в обществото трудно, дори невъзможно.

Параноидното личностно разстройство включва дългосрочен модел на постоянна подозрителност и недоверие към другите. Това означава, че страдащите живеят с изкривена представа за света. Те смятат, че всички са злонамерени и се опитват да ги измамят по някакъв начин. Останалите погрешно мислят, че това е просто едно непрекъснато усещане у болните, че ги наблюдават и ги гонят, но това най-често е симптом на шизофрения.

Колко често се среща параноидното разстройство на личността?

Параноидното разстройство на личността е по-често срещано при мъжете, отколкото при жените.

В повечето държави не се води точна статистика за хората, които страдат от него, защото то спада към класа на личностовите, където попадат и много други видове.

Учените във Великобритания установяват, че един на всеки десет души страда от личностно разстройство. В САЩ хората с параноидно разстройство са между 2.3% и 5.1%.

Симптоми на параноидно личностно разстройство

За да са реални признаци на състоянието, те трябва да са вкоренени, дългосрочни и да затрудняват и влошават осезаемо живота на страдащия.

• постоянна липса на доверие в другите хора, включително приятели и семейство;
• силна подозрителност към околните, за които се предполага, че планират да причинят болка, да ги ощетят или да ги измамят;
• свръхчувствителност към неуспехи;
• убеждение, че думите на другите носят отрицателно послание, тълкуване на действията им като враждебни или вредни, докато всъщност те са приятелски;
• постоянни подозрения, че партньорът/съпругът ги мами, без да има никакви доказателства за това;
• вманиачаване по собствените им права и онова, което им се полага;
• безпомощност, придружена от постоянно следене за дебнеща опасност;
• очакване, че всичко, което са казали ще бъде използвано срещу тях;
• затруднения при ясно аргументиране и приемане на чуждите доводи;
• често оплакване;
• страх от заблуди и чести самозаблуди;
• рационализиране и обективизиране на всичко, което ги заобикаля;
• тенденция към сарказъм;
• силна нужда да бъдат независими и самодостатъчни;
• конспиративни теории.   

Прочетете още:

•  9 характеристики на истинския параноик

Причини за параноидното разстройство

Все още не е известно кое точно причинява параноидно разстройство на личността, но се смята, че то е резултат на комбинация от няколко фактора.
Както при много нарушения на личността за основен фактор се счита генетичната предразположеност. Причината е, че случаите на параноидно разстройство на личността се наблюдават по-често в семейства, в които вече са се проявили психотични разстройства, особено шизофрения и делюзионни разстройства.

Съществува още една теория, която гласи, че параноидното разстройство е заучено поведение, плод на околната среда. Едно дете, израснало в обкръжение, в което някой страда от параноя например, се научава да бъде подозрително към света около него.

Разстройството може да бъде причинено от травма в детска възраст. Тежки преживявания, които потискат детето и го карат да вярва, че другите са опасни, са потенциални причинители на параноидно разстройство.

Как се поставя диагноза?

Параноидното разстройство се диагностицира чрез серия от въпроси и събиране на подробна информация за живота. Както при повечето личностни разстройства и параноидното се диагностицира в зряла възраст.

Тъй като децата и юношите все още са в период на съзряване, не е възможно да се постави диагноза, която да се базира на дългосрочно и вече вкоренено поведение. За поставяне на диагнозата се проверява дали човекът отговаря определени критерии според класификацията на МКБ-10 за психични и поведенчески разстройства.

Следвайки указанията за диагностика на параноидно разстройство на личността в МКБ-10, след като се открие дали човекът отговаря на основните критерии, трябва да се наблюдават минимум четири от симптомите по-долу:

1. Засилена чувствителност към неуспехи и отхвърляне.

2. Усещане за постоянна ненавист.

3. Подозрение към останалите и погрешно вярване, че приятелските действия всъщност са злонамерени и враждебни.

4. Подозрение за нарушени лични права.

5. Съмнения, без основание, в сексуалната вярност на съпруга или сексуалния партньор.

6. Продължително самонаблюдение и твърде задълбочено самосъзнание.

7. Неоснователни конспиративни теории.

Как се лекува параноидно разстройство?

Лечението е трудно, тъй като хората с параноидно разстройство рядко имат доверие на когото и да било, още по-малко на лекар или терапевт.

Медикаментозно лечение и медитация

Тъй като параноидното разстройство обикновено продължава до живот, психотерапевтичните сеанси могат да помогнат за намаляване на параноята и да разкрият нови перспективи към света и другите. Понякога паралелно с основната форма на лечение се препоръчва и медитация. Изписват се антипсихотични и намаляващи нивата на тревожност медикаменти.

В много от случаите медикаментите не са най-доброто лечение, поне не и в дългосрочен план, защото има висока вероятност страдащият да започне да изпитва параноя и съмнения спрямо самото лекарство.

Груповата и семейна терапия не се препоръчва на хора с параноидно разстройство, тъй като те не могат да се доверяват и разиграването на подобни сцени или ситуации може да засили параноята им.

Психични проблеми, свързани с параноидното личностно разстройство

Най-честите психични проблеми, които придружават параноидното разстройство са тревожност, фобия, тежко депресивно разстройство и пристрастяване към алкохол или наркотични вещества.

Изследване във Великобритания през 2007 г. върху качеството на съня и личностните разстройства установява, че 14,1% от страдащите имат и посттравматично шоково разстройство.

Хората със симптоми на параноидно разстройство на личността е възможно да имат и симптоми на шизофрения.

Близък с параноидно разстройство – какво да направите?

Животът с човек в подобно състояние със сигурност не е лесен и изисква сила на духа. Той ще ви следи непрекъснато с подозрение и обвинение в груба постъпка или опит за измама. Това може да ви накара да се чувствате, като че винаги трябва да се доказвате пред него, или да ви потисне емоционално, защото постоянно ви наблюдава предпазливо.

Вероятно страдащият често прави настоятелни опити да контролира всичко, включително и вас самите. Може да ви обвини, че накърнявате правата му, въпреки че доводите му са нелогични.

Неговата параноя може да го подтикне постоянно да ви критикува и да спори с вас, като тези дискусии никога няма да бъдат във ваша полза. Може да бъде саркастичен с вас, дори отмъстителен. Често се оттегля, игнорирайки опитите ви за комуникация, като ви оставя напълно объркани.

Не очаквайте израз на емоции от човек с параноидно разстройство. Той изключително рядко засвидетелства обич и обикновено му е много трудно да поддържа нормални и сърдечни взаимоотношения. Околните биха го описали като емоционално студен и дистанциран.

Ако съжителствате с лице, страдащо от параноидно личностно разстройство, то е най-разумно някой да ви помага. Помощ ще ви е необходима, тъй като често ще срещате съпротива, когато трябва да приема предписаните лекарства. Също така директните конфронтации с него могат да бъдат опасни за вас самите и да доведат до неприятни битови инциденти.

Редактори: Станислава Тонева, Даниела Пройчева