КПТ: Самопомощ при психоза

В тази статия ще говорим за начините за самопомощ при психоза от перспективата на когнитивно-поведенческата терапия (КПТ).

Важно е да се подчертае, че КПТ няма да излекува или премахне основната причина за заблудите или халюцинациите (най-често гласове). Терапията не може да бъде алтернатива на антипсихотичните медикаменти, но може да ви помогне да се справите със страданията, свързани със симптомите.

В контекста на тази статия думата "параноя" ще означава поддържането на фалшиво вярване, че другите ви преследват, опитват се да ви навредят или убият, а не притеснението, че другите мислят критично за вас, когато сте в социална ситуация, например.

КПТ разглежда връзката между нашите мисли, чувства и поведението ни. Чувствата ни произтичат от начина, по който интерпретираме и разбираме света наоколо. Този начин често е резултат от културата, образованието и опита ни. При психозата този процес не работи, както обикновено. Ето защо можем да имаме усещания, които другите нямат (халюцинации), а също фиксирани, неверни убеждения (заблуди) за това, което иначе би ни изглеждало нормално. Всичко това създава силен дистрес (много силен и неадаптивен стрес), а гласовете или заблудите често могат да бъдат свързани с нашето минало.

Можем да използваме съкращението "АВС", за да разгледаме този процес:

• А - активиращо събитие (или глас);
• В - вярвания относно събитието (или гласа);
• С - следствие - чувства и поведение.

Например една параноична заблуда (страховитото значение, което даваме на дадена ситуация) може да бъде:

Братовчед ми се опитва да ме убие!

Това се случва по следния начин:

Самият случай не предизвиква дистрес, а вярването ни или значението, което даваме на събитието, както го разбираме. Точно както при КПТ за депресия и тревожност, можем да се научим да разсъждаваме различно за нашите мисли.

В случай че чуваме гласове, то вярванията, които имаме за тях, или смисъла, който им придаваме, е онова, което причинява страданието. Това може да включва и степента, в която вярваме, че гласовете, които чуваме, могат да ни контролират, колко точно влиятелни вярваме, че са те, колко вреда могат да нанесат, кои са, колко са или какви са вярванията ни за онова, което гласовете действително казват.

Пример за застрашаващ глас, водещ до самонараняване:

Ако този, който го чува, е в състояние да го оспори или да мисли различно за гласа, за вярванията си или смисъла, който придава на чутото, то тогава е по-малко склонен да чувства дистрес и следователно е много по-малко вероятно е да се самонарани.

Първи стъпки за самопомощ

Пример: 5-аспектна формулировка на параноидната делюзия:

От голяма полза ще е, ако има някой наоколо, който да ви помогне в процеса — терапевт, близък член на семейството или приятел.

Идентифициране на стимулите

Забележете кога гласовете се влошават — т.е. кога са по-силни, по-чести; кога сте по-малко способни да се справите и се чувствате по-обезпокоени от тях.

Забележете ситуациите, в които се чувствате параноични или сте в по-висока степен на дистрес.

Използвайте формуляра за ранните предупредителни знаци, който ще ви помогне да установите кога сте по-уязвими и кога не.

Действайте по различен начин

Ако сте обезпокоени от гласовете:

Помислете дали можете да вършите някои неща, макар и по различен начин, в моментите, в които е по-вероятно да се чувствате обезпокоени от гласовете.

Например: Фокусирайте вниманието си върху нещо различно от гласовете (вижте тази статия на тема пълноосъзнатост) — слушайте музика, като вниманието ви да е насочено изцяло върху нея (добър вариант е да използвате слушалки); ангажирайте се с активност, която поглъща вниманието ви; бъдете с другите, а не сами; дишайте осъзнато; фокусирайте се върху обстановката около вас; говорете с някого. (Ако имате нужда да говорите отговорите на гласовете, говорете на мобилния си телефон.) Научете се да намалявате тона на гласа като си представите, че имате вътрешно дистанционно за силата на звука (намалете звука лека по лека).

Задайте някаква задача на гласовете, която да свършат на друго място за няколко минути или няколко часа.

Мислете различно:

СТОП! Паузирайте, поемете дъх, не реагирайте автоматично.

Запитайте се:

• На какво реагирам?
• Това факт или мнение е?
• Направете си теста "Това истина ли е": 1. Това възможно ли е? 2. Проверете доказателствата (напр. Обърнете внимание на реакцията на другите, попитайте някого и т.н.).
• Това истински глас ли е, или е друго сетивно усещане?
• Какво е значението, което давам на това преживяване или мисъл?
• Какво минава през ума ми, когато гласът казва това?
• Какво вярване имам за него?
• Съгласен ли съм с това, което казва гласа? Напълно ли?
• Съвпада ли тази мисъл или вярване с моите собствени вътрешни убеждения и морал?
• Как осмислям това?
• Какво си мисля, че ще се случи?
• Кое е най-лошото (и най-доброто), което може да се случи? Какво е най-вероятно да се случи?
• Изваждам ли нещата извън пропорции?
• Каква е по-голямата картина?
• Колко точно важно е това в действителност? Колко важно ще бъде то след 6 месеца?
• Надценявам ли опасността?
• Подценявам ли способността си да се справя?
• Какъв контрол има този глас или това вярване над мен?
• Опитвам ли се да чета какво мислят другите?
• Вярвам ли, че мога да предскажа бъдещето?
• Има ли друг начин да погледна на това?
• Какъв съвет бих дал на някой друг в тази ситуация?
• Налагам ли повече натиск върху себе си, отколкото е нужно?
• Само защото се чувствам зле, не означава, че нещата наистина са лоши.
• Използвайте техниката Мъдрият ум.
• Какво искам от този човек или ситуация? Какво иска той/ каква е нуждата му от мен? Съществува ли компромис?
• Какви ще бъдат последиците от това да реагирам така, както обикновено?
• Как ще помогне това?
• Има ли друг начин да се справя? Какви ще бъдат най-полезните и ефективни действия, които да предприема (за мен, за ситуацията, за другото лице)?