Грешките при прогнозиране могат да повлияят на човешката представа за време

Понякога хората имат различна представа за времето. Сигурно на всеки се е случвало да му се струва, че един час е минал за няколко минути или няколко минути са се проточили твърде дълго. Човешката представа за времето е субективна и може да бъде повлияна от много фактори, заради които един и същи интервал от време да ни се струва по-дълъг или пък по-кратък.

Учени от института „Weizmann“ в Израел провеждат изследване, за да докажат дали и по какъв начин грешките при прогнозиране могат да променят представата на човека за време. Докладът е публикуван в списание „Nature Neuroscience“ и гласи, че възприятието ни за изминалото време може да се повлияе както от позитивните, така и от негативните грешки при прогнозиране. Според експертите частта от базалното ядро, наречена putamen, отговаря за склонността ни да възприемаме времето по различен начин.

Ролята на базалните ганглии

Рони Паз, ръководител на лабораторията, в която се провежда изследването, споделя: „Нашите лабораторни проучвания са насочени върху процеса на научаване от грешки (обучение с утвърждение). Смята се, че допаминергичната мозъчна активност в структура, наречена базални ганглии, е свързана с обучението с утвърждение (когато човек се учи, след като е извършил няколко пробни действия, без да има дадени решения) и обработката на грешките при прогнозиране, че бъдещото събитие ще има положителен ефект върху нас. Активирането на базалните ганглии се асоциира също така с възприятието за време, необходимо за изпълнението на моторните функции, които мозъкът ни контролира.“

Години наред представата за времето и човешките грешки при прогнозиране бяха смятани са почти независими един от друг процеси. Проучването на Паз и екипа му оборва теорията, като твърди точно обратното – че те са тясно свързани.

Представата за време и човешките грешки при прогнозиране са взаимосвързани

Ето как Паз обосновава своята гледна точка: „Знаем, че представата за време е субективна и че тя се повлиява от различни фактори Знаем също, че двете функции се обработват в едни и същи мозъчни вериги. В такъв случай няма как те да не са взаимосвързани и да не си въздействат една на друга.“

Основната цел на Паз и колегите му е да проверят дали грешките при прогнозиране влияят на представата ни за време, и ако да, да се намери връзката с невронната дейност в мозъка.

Учените използват функционален ЯМР, с който проследяват изпълнението на поставена от тях поведенческа задача. На екран пред участниците се показват двойки изображения, които се сменят през различен интервал от време.

По време на всеки кръг от експеримента, те трябва да посочат кои двойки са били показани за по-дълго време. Върху самите изображения има и цифри, които са еквивалент на евентуалната парична облага или загуба за участника.

Според Паз подобно структуриране на опитите им е позволило да направят оценка на възприятието за време при зададени различни интервали, и още по-важно – в присъствието на предвидими срещу непредвидими последици. Добавянето на паричен елемент помага да се разграничат положителните грешки при предвиждане (че ще получат повече от очакваното) и отрицателните (че ще получат по-малко от очакваното).

По време на експеримента участниците се намират в самия скенер, благодарение на което учените успяват да направят снимки на мозъчната им дейност, с надеждата те да хвърлят повече светлина върху невронните процеси, водещи до грешките при предвиждане.

След провеждането на опита експертите прилагат изчислителен подход на моделиране за анализ на получените данни. Резултатите се оказват много интересни. Те подчертават връзката между представата ни за време и позитивните/ негативните грешки при предвиждане.

Освен това данните разкриват, че частта от базалното ядро putamen, разположена в базалните ганглии отговаря за тази връзка.

Заключението на екипа е, че за да възникнат грешки при прогнозиране е необходимо представата на човека за времето наистина да е изкривена. Това е ново за учените. Те откриват и характеристиките на когнитивната грешка (склонност): Времето се надценява, което означава, че се усеща сякаш тече по-бързо, когато настъпва позитивна грешка (тоест, когато човекът получава повече от очакваното) и се подценява, когато настъпва негативна.

Паз и колегите му са сред първите, които намират доказателства за тясната връзка между възприятието за време и човешките грешки при предвиждане. Те са и откривателите на мястото, където се смята, че се случва тази връзка – putamen, разположен в базалните ганглии.

Резултатите от изследването биха могли успешно да послужат за анализиране причините за настъпване на някои заболявания, свързани с дисфункция на базалните ганглии като например болест на Паркинсон, която уврежда способността ни да научаваме и да възприемаме правилно времето.