Ефектът на пеперудата: Защо хората с ОКР се чувстват виновни за всичко

Ефектът на пеперудата описва тежките последици, до които може да доведат на пръв поглед невинни действия. Така както пърхането на пеперуда може да предизвика торнадо седмици по-късно в другия край на света. Мънички промени с опустошителен ефект.

„Живея не само с ОКР. Живея със съжаление“

Сайан Фъргюсън се чувства като пеперуда. Сякаш във всеки един момент може да направи погрешната стъпка или да изрече неподходящата дума. Тя страда от обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) и е автор на статии на здравна тематика. За нея животът е постоянен страх, че може да сгреши и да навреди не толкова на себе си, колкото на близките си хора. Ето какво споделя Сайан за емоциите, които бушуват в нея, и за ефекта на пеперудата през очите на човек с психично разстройство.

Страхувам се постоянно Страхувам се, че с някое мое невинно решение или действие бих могла да нараня семейството си.

Страхувам се, че ще премълча истината или ще изрека бяла лъжа, а в резултат някой ще умре.

Страхувам се, че ще отида до магазина и ще стана жертва на крадец, само защото не съм отишла 5 минути по-късно.

Страхувам се, че ще си поръчам продукт с доставка до дома, а куриерът ще катастрофира по пътя, отново заради мен.

Мисълта, че всички лоши неща, които се случват, са резултат от мои действия или изречени думи, не ме оставя на мира. Живея не само с ОКР. Живея със съжаление.

Прочетете още:

• Най-разпространените митове за обсесивно-компулсивното разстройство

Вземане на решения, когнитивно изкривяване и ОКР

Хората с ОКР често страдат от някои когнитивни изкривявания и психични нарушения. Когнитивното изкривяване е явление, при което в мисленето на човека възникват грешки и той възприема околните и света около себе си по различен, „изкривен“ начин. Той не изгражда представите си въз основа на доказателства.

Всъщност, всеки от нас би могъл да стане жертва на когнитивно изкривяване. Нужно е само да спрем и да се върнем назад в мислите си, да бъдем обективни. Тогава ще намерим грешките и ще си зададем някои въпроси като „Възможно ли е наистина?“, „Вярно ли е?“, „Логично ли е?“.

Когнитивните изкривявания, които обикновено съпътстват живота на хората с ОКР, правят вземането на решения много трудно. Още по-лошо е, че ни карат да се съмняваме в тях.

Примери за когнитивни изкривявания при хора с ОКР

Най-честите ситуации, при които хора като мен стават жертва на изкривеното си мислене, са следните:

Преувеличаване на опасността

Убеждението, че, ако не си мия ръцете на всеки час, ще се разболея сериозно. Дори, когато съм у дома и не съм докосвала мръсни повърхности или предмети.

Хиперболизиране на последствията

Страхът да не допусна, макар и дребна, грешка на работното място, заради която компанията ще фалира и всички служители ще останат без работа.

Поемане на твърде голяма отговорност

Понякога вярвам, че единствено моите постъпки са причината за евентуални тежки последици в определена ситуация. Например, напълно е възможно да си помисля, че сушата в някои части на света се дължи на факта, че веднъж не съм спряла кранчето на чешмата.

Обикновено пациентите с това психично разстройство могат да разпознаят изкривените си мисли, но въпреки това не успяват да се освободят от тях изцяло. Твърде натрапчиви са, за да бъдат пренасочени в правилната посока.

Разиграване на реални сценарии от живота и съжалението при пациенти с ОКР

Много хора се отдават на съжаление и попадат в омагьосан кръг, от който трудно се излиза. Те си съчиняват различни сценарии и се упрекват за начина, по който са постъпили, решението, което са взели или думите, които са изрекли. Съжалението е нормална човешка емоция и не е признак на психично заболяване. То се превръща в проблем, когато се стига до крайности. Тогава мисловният модел „какво ако“ вече е симптом на ОКР.

Многократното разиграване на реални сценарии от миналото (Real-life OCD/ real event OCD) в определен момент се превръща във фикс идея. Човек изпитва силно желание да промени миналото. Този феномен е заложен в сюжета на филмите „Ефектът на пеперудата“ и „Господин Никой“. В тях е описано много успешно какво точно се случва с мен, когато започна да „предъвквам“ направени от мен избори. Главните герои и в двете продукции вземат решения, които променят драстично техния и живота на близките им. В случаите, когато обсесивните ми мисли се отнасят за отминали събития, често ми се иска да бях като героя от „Ефектът на пеперудата“, за да мога да пътувам във времето и да предотвратя някои ужасни неща, които са се случили.

И, макар да знам, че в онзи момент, когато съм постъпила по точно определен начин, не съм могла да предскажа развоя на събитията, аз винаги дълбоко съжалявам за действията си. Живея в близост до плаж. Случвало се е, когато разбера, че човек се е удавил, да съм обсебена от мисълта, че, ако бях там, е можело да предотвратя трагедията. Съжалявам, че не съм отишла на плаж точно в този ден и това съжаление ме задушава. Един глас в главата ми повтаря, че съм била пеперудата, чиито криле са предизвикали смъртта на този човек.

Само че тези мисли са като капан. Те не ми помагат, защото не мога да пътувам във времето. И, в крайна сметка, не е моя отговорността да поправям всяко зло по света. Не е по силите ми да контролирам събитията.

В хармония със съжалението

Съмнението също е верен спътник в живота на хората с ОКР. Всъщност съжалението е съмнение, но в минало време.

Когато се отдам на мисли, започвам да се чудя дали съм постъпила правилно, дали не съм имала възможност да реагирам различно и дали нося отговорност за нещастията около мен. Съмнението и съжалението вървят неразривно свързани с опитите да упражняваме контрол. А за мен, като човек с обсесивно-компулсивно разстройство, фактът, че не мога да контролирам всичко, буди силен страх.

Имам усещането, че съм склонна да преувеличавам отговорността, която нося, защото искам да убедя себе си, че мога да контролирам събитията, което в действителност не мога. Не зависи от мен дали и кога някой ще се удави, ще катастрофира или ще попадне в торнадо. И това прозрение е плашещо.

Все пак смятам, че разпознавайки и приемайки страха, мога да се справя със съжалението и да го потисна, поне до известна степен. Да приемеш, че не си отговорен за болката на другите означава, че приемаш също така, че не можеш да упражниш контрол. Подобно заключение е едновременно страшно и освобождаващо.

Какво си припомням, когато попадна в капана на съжалението?

Разиграването на различни сценарии не ми помага

Връщайки се назад, няма да променя нищо, само ще се почувствам по-зле. То не е конструктивно и не носи ползи. Това означава, че няма смисъл да го правя.

Не мога да предсказвам бъдещето

Има огромна разлика между това да предскажа логичните последствия от действията си и това да надникна в бъдещето. Не съм способна да направя второто.

Не мога да променя миналото

Да, физически е невъзможно да го направя.

Какво обаче ще се случи, ако наистина вземем лошо решение и някой пострада от това? Нормално е да съжаляваме. Не е нормално да се чувстваме виновни. Това са емоции, които всеки от нас изпитва и те невинаги ни вредят. По-важно е да се научим да ги регулираме по правилния начин, за да не станем жертва на когнитивно изкривяване и да не попаднем в капана на обсесивните мисли. Напълно възможно е да се чувстваме зле, без да се фиксираме върху състоянието си.

Всеки човек изпитва съжаление понякога. Ако обаче страда от ОКР, е много по-трудно да го преодолее. В случай, че се припознаете в тези редове, потърсете терапевт, който да ви помогне да идентифицирате когнитивните изкривявания и да анализирате вече отминали събития по един по-щадящ за вас начин.