Какво представлява Схема терапията

Схема терапията представлява иновативна, интегративна терапия, развита и разработена от д-р Джефри Янг. Тя разширява и обогатява традиционната когнитивно-поведенческа терапия и се явява естествено допълнение на нейния подход при работа с дълбоки и дълготрайни личностови проблеми.

Схема терапията представлява надежден терапевтичен метод, фокусиран в предоставянето на помощ за пациенти с хронични психологични разстройства, които досега са били смятани за труднолечими. Схема терапията помага на хората да променят начина си на живот и в дългосрочен план да подобрят отношенията си с другите.

Много често хората не осъзнават за наличието на тези негативни вярвания по отношение на света. Те функционират на границата на съзнаваното и нашите действия са формирани от тях. Когато дадено събитие активира определена схема на човека, той започва да изпитва редица негативни емоции и чувства, да прави заключения, формирани от редица негативни мисли произлезли от настоящия момент и целият този процес се случва автоматично, без да знаем, че в настоящия момент е активирана нашата схема и ние действаме и мислим през нея.

В теорията на Схема терапията схемите на брой са 18, разделени в 5 основни области, които от своя страна са свързани с основните емоционални нужди. Възможно е човек е да има до две три по-силно изразени схеми, свързани със специфичните неудовлетворени нужди. Всяка една от 18-те когнитивни схеми представлява специфична нужда, която не е била посрещната или удовлетворена през детството на човека.

Основни области в Схема терапията

Отделяне и отхвърляне

Хората, които имат схеми от тази област имат очакванията, че техните потребности от стабилност, грижа, безопасност, сигурност, приемане, уважение и разбиране няма да бъдат посрещнати по очаквания начин. Типичните семейства тук са били отчуждени, ограничаващи, студени, неуравновесени или злоупотребяващи.

• Схемите от тази област са отхвърляне или усещането за нестабилност и неустойчивост по отношение на очаквана подкрепа от другите, усещане, че другите няма да бъдат до нас, когато имаме нужда, или ще бъдем изоставени заради някой по-добър от нас.
• Недоверие и злоупотреба — очакването, че другите ще постъпят по нечестен начин спрямо нас, ще ни наранят, унижат, измамят или излъжат.
• Емоционална депривация — очакването, че нуждата от емоционална подкрепа няма да бъде посрещната по адекватен начин от другите.
• Дефектност — усещането, че човек е лош, ненужен, отблъскващ за другите, не е достатъчно добър, ако се разкрие пред тях.
• Социална изолация — усещането, че човек е различен от другите и не принадлежи към определена група или общество.

Нарушена автономност

Типичната семейна обстановка е била твърде обсебваща и подронваща детската самоувереност, липсвала е подкрепа към детето извън семейната среда. Схемите от тази област са:

• Зависимост — или усещането, че си неспособен за извършване на ежедневни задължения по правилен начин, без помощта на другите.
• Уязвимост от нараняване или болест — или това е усещането, че нещо лошо ще се случи, което ще навреди на мен и моето здраве.
• Недоразвит Аз — прекалено емоционално въвличане със значими за нас хора. Тук е и усещането, че човек е неспособен да функционира самостоятелно и не може да бъде щастлив, ако липсва другият във връзката. Преживява се емоционална празнота и липса на посока в живота.
• Провал — тук са включени вярвания на човека, че не е достатъчно успешен, в сравнение с другите, че е неспособен да бъде наравно с тях или че ще се провали в своите дейности.

Нарушени граници

В тази област се наблюдава типичния семеен тип на разглезване - позволяване на всичко, липса на насоки и чувство за превъзходство. Наблюдава се липса на поемане на отговорност към другите.

Типични схеми тук са:

• Превъзходство — вярването, че човек е по-добър от другите, притежава специални права и привилегии в света, не е длъжен да се подчинява и спазва правилата, доминира и се налага над другите.
• Недостатъчен самоконтрол – няма търпение за изпълнение на целите си, трудно упражнява контрол над себе си, отбягва конфликти, болка, конфронтация и отговорност.

Ориентираност към другите

Фокусът е върху нуждите на другите и тяхното задоволяване, пренебрегване на собствените потребности в името на другите. Типичният семеен модел е бил условно приемане, детето е трябвало да потиска важни аспекти, свързани със себе си, за да получи любов и одобрение. Схемите тука са:

• Подчинение – прекомерно подчинение на желанията и нуждите на другите, отстъпчивост, пренебрегване на собствените потребности в името на удовлетворяването на желанията на другите.
• Саможертва – прекален фокус върху нуждите на другите. Често човекът има вярването, че собствените нужди няма да бъдат посрещнати, ако не се грижи за другите.
• Търсене на одобрение – Действията са насочени към спечелване на одобрение и признание от другите, самоуважението зависи от реакциите на другите. Свръхчувствителност към отхвърляне.

Свръхбдителност и потискане

Тук се наблюдава прекалено потискане на своите чувства и импулси. Типичният семеен стил е строг и изискващ, често наказващ. Наблюдава се стремеж за избягване на грешките, който доминира над удоволствието и забавлението. Схемите тук са:

• Негативизъм/Песимизъм – тук фокусът е основно върху негативността на живота и негативните развръзки в него. Обикновено има прекомерен страх от грешки, заради преувеличените негативни вярвания на човека.
• Потискане на емоции – потискане на емоции, обикновено с цел избягване на неодобрението на другите, срам или загуба на контрол над импулсите. Прекомерно наблягане на рационалността за сметка на емоционалността.
• Твърди стандарти/Свръх критичност
• Наблюдава се стремеж за изпълнение на високи интернализирани стандарти на поведение за справяне, за да се избегне критика. Наблюдава се чувство на напрежение и трудност да се намали темпото. Твърдите правила се представят като перфекционизъм и дисфункционални правила като „трябва“ в голяма част от областите на живота.
• Наказвателност – това е вярване, че хората трябва да бъдат сурово наказани за направените от тях грешки. Обикновено трудно се прощават лични грешки и такива допуснати от други в обкръжението. Трудно се съобразява и приема недостатъци.

Схема терапията е фокусирана да помогне на клиента да открие своите негативни вярвания и схеми и с помощта на терапевтични техники да структурира адаптивни отговори на новите ситуации в живота си, като преди това се погрижи да разбере и да се научи да посреща и задоволява неудовлетворените си нужди по зрял и адаптивен начин.

Прочетете още:

• Когнитивните схеми и ролята им в психологията