Начало Психология Поведенческа психология Поведенчески и емоционални проблеми Когнитивни изкривявания – мисловните грешки, които могат да ни съсипят

Когнитивни изкривявания – мисловните грешки, които могат да ни съсипят

Когнитивни изкривявания – мисловните грешки, които могат да ни съсипят - изображение

Следващия път, когато се чувствате стресирани или притеснени, отделете малко време, за да забележите какви са мислите ви. Много е вероятно да откриете, че умът ви е пълен с негативни съждения, които само подклаждат емоциите.
Съществува много силна връзка между това, което мислим и какво чувстваме. Когато се чувстваме предизвикани или нещастни, нашите мисли са доста драматични и крайни по начина, в който стигаме до извода, че "съм безполезен", "не мога да направя нищо добро" и "никой не ме харесва".
Този вид мисли в психологията се наричат "когнитивни изкривявания" — термин, който означава, че начинът, по който мислим за нещо не съвпада непременно с действителността на случващото се.


Защо е необходимо да ги разберем

Когнитивните нарушения сa изключително крайното мислене, често са началото на „отрицателен цикъл", който подтиква личността в към прогресивно развитие на негативно настроение, докато не се завърти емоционалността в омагьосан кръг, без изход. Ето защо деформираното мислене е неизменна част от поведението на хората, страдащи от негативни настроения, тревожност, панически атаки, ниско самочувствие и депресивни епизоди.


Какво представлява този "цикъл"

Мисълта засяга вашите чувства и телесни усещания, които след това се комбинират, за да диктуват поведението ви. Поведението ви след това задейства следващата мисъл, която имате, а тя на свои ред започва цикъла отново. Разбира се, ако първата мисъл е отрицателна, целият цикъл има тенденция да доведе до още по-негативна мисъл и така се задейства лавината.
Наличието на мисълта "никой не ме харесва" например може да означава, че започвате да се чувствате неспокойни около другите (чувство), което на свой ред причинява изпотяване и сърцебиене (телесни усещания). Следователно води до това, че избирате да се отдръпнете от другите (поведение), което води до чувството, че сте изоставени и отчуждени, което след това създава друга негативна мисъл, като "има нещо нередно с мен", което започва цикъла отново.

Когнитивните изкривявания са в основата на няколко когнитивни поведенчески терапии, работещи за вас, за да промените настроенията си. Като ви помага да разпознаете изкривените мисли, започвате да поставяте под въпрос истинността им и да ги заменяте с рационални такива. Може и да ви звучи простичко, но всъщност изкривеното (негативно) мислене е силен навик, укрепен и несъзнателно разглеждан като нормален. Промяната на когнитивното изкривяване в балансирано може да е процес на фокусирана работа и внимание, изискващ терапевтична помощ.

Общи когнитивни изкривявания


На вниманието ви представяме 10 общи когнитивни изкривявания, които може да носим със себе си, без дори да съзнаваме.

Психически филтър

Психичното филтриране се случва когато се фокусираме изключително върху най-негативните и разстройващи характеристики на дадена ситуация, като филтрираме всички по-положителни аспекти. Пример: Правим презентация на работното място, която е приветствана и възхвалена от деветдесет и пет процента от екипа, но и се съсредоточаваме върху петте процента от обратната връзка, в които има критика към свършената работа. Това ни оставя убедени, че не сме се справили достатъчно добре и не само не оценяваме и не се наслаждаваме на възхвалата, която околните предлагат, но решаваме да не участваме в бъдеще в подобни представяния.

Отхвърляне на позитивите

Отхвърляне на положителното е, когато непрекъснато се усъмняваме в положителните преживявания, с които се сблъскваме, като решаваме, че те са незначителни или не се броят.
Пример: Приятел ни хвали за вечерята, която сме сготвили, но решаваме, че "той просто прави комплимент" и продължаваме да страдаме, защото "не успяваме да се справим“".


Мислим "всичко или нищо"

"Всички или нищо" са мислите, разделящи света на "черно или бяло". Този тип мисли се характеризират с думи като "всичко", "винаги" или "никога". Всичко се разглежда като добро или лошо и успехм, или неуспех. Обикновено се явява в отрицателна перспектива, като се отменят всички нюанси на сивото, лежащи между двете фокусирани върху избора.
Пример: Правейки тест ние получаваме 80% успеваемост, но усещаме неуспех, че не сме достигнали 100%.


Свръхгенерализации

Мисленето по свръхобобщаващ начин означава, че често ще виждаме единичен неприятен инцидент или събитие като доказателство за всичко, което е ужасно и отрицателно и знак, че сега всичко ще се обърка.
Пример: Ако не успеем да получим работа, за която са ни интервюирали, решаваме, че никога няма да получим работа. Или може да отидем само на една неуспешна среща и да решим, че никога няма да намерим подходящ партньор.


Прескачане направо на заключенията

Човек, който "прескача право в заключенията" често прави негативно тълкуване или прогноза, въпреки че няма доказателства в подкрепа на заключението. Този тип мислене често появява, когато мислим за това как другите се чувстват към нас. Тенденцията може да се появи като "четене на мисли" (уж предвиждайки мислите и намеренията на другите) или "пророчества" (предсказвайки по-лошите варианти за развитие като факти).
Пример: Отишли сме на парти и не ни харесва това, с което сме облечени - решаваме "всички ми се смеят" (четете ума им). Или преди изпита за шофьорска книжка заявяваме - „няма да се справя“(пророкуване).


Преувеличаване или минимизиране (наричано още "Катастрофизиране")

Мисленето по увеличаващ или минимализиращ начин се появява, когато преувеличаваме значението на негативните събития и минимизираме значението на положителните такива. При депресираните индивиди често преобладаващите положителни характеристики на другите хора и отрицателните негативи на собствената личност са „истинното“ описание на действителността. Когато мислим катастрофално, не сме в състояние да видим друг резултат, освен най-лошия възможен и най-вероятно ще стигнем точно до него.
Пример: Изпращаме имейл с грешка в него на клиент  и превръщаме ситуацията в "сега ще загубя работата си, а след това няма да мога да си платя сметките, а след това ще загубя къщата".


Персонализация

Човек, който е потънал в персонализацията, автоматично поема отговорност и се обвинява за отрицателни събития, които не са под негов контрол. За съжаление това води до изключително силно усещане за вина и неадекватност.
Пример: Чувстваме се виновни, че домашният любимец се е наранил, докато не сме били у дома. Мисли от типа „ако се бях прибрал навреме“ или „трябваше да съм си вкъщи“, макар че това е напълно нереалистично, защото сме били на работа описват персонализацията.


Мисълта „трябва“

Хората, които мислят в "трябва", "редно е" или "възмездие" имат железен поглед върху това как те и другите трябва и не трябва да се държат, мислят, чувстват… съществуват. Тези твърди възгледи или правила могат да предизвикат гняв, чувство на неудовлетвореност, раздразнение, разочарование и вина, ако не бъдат спазени, а няма да бъдат спазени, защото са само вътре в главата на човека.

Пример: Не ни харесва да играем тенис, но вземеме уроци, защото трябва — нали е полезно за здравето. Опитваме се, но правим много грешки. Треньорът трябва да е по-строг с нас, за да намалим грешките. Трябва да му се харесаме, затова продължаване усилията си.


Емоционално разсъждение

Емоционалното разсъждение се появява, когато приемем, че чувствата отразяват факти, независимо от доказателствата. Идеята тук е "чувствам го, затова е вярно". Такова мислене може да доведе до само изпълняващи се пророчества, при които нашите мисли могат да се окажат причина за самото поведение, което прогнозираме, само защото сме променили действията си в съответствие с неприятната мисъл.

Например: Ако мислим – "чувствам се грозна и глупава, защото съм грозна и глупава", може да престанем да си купуваме нови дрехи и да занемарим учебните дейности, въпреки, че сме привлекателни и умни според околните.


Етикетиране

Етикетирането е екстремна форма на "всичко или нищо" мислене и свръх генерализация. Вместо да описва определено поведение, човек лепи на себе си или на други хора отрицателен и силно емоционален етикет, който не оставя място за промяна.
Пример: Правим грешка по формуляр, който сме попълнили и той ни е изпратен обратно. Така че решаваме "такъв съм загубеняк" или "толкова съм глупав", вместо да помислим "направих грешка, след напрегнат ден".

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: harleytherapy.co.uk
Снимка:shutterstock.com; smallfootprintfamily.com


Още по темата:

4.5, 2 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияАлт. медицинаЛайфстайлЛюбопитноСпортЗдравни съветиНовиниЛеченияИсторияБотаникаТестове