Инвалидирано дете, невидим възрастен – примерът със Зак

Нашите преживявания от детството са вече част от миналото. Като възрастни от нас се очаква да оставим спомените от първите си години на заден план и да се фокусираме върху настоящето. Това звучи логично, нали?

Е, грешите.

Така поне смята д-р Джонис Уеб – клиничен психолог, специализиращ в областта на семейната терапия. Според нея нашата детска същност продължава да живее в нас, а силата на това дете е невероятна и не трябва да се подценява. До голяма степен начинът, по който са ни възприемали родителите ни като деца, кореспондира на себевъзприятието ни сега като вече пораснали личности. Отношението на майките и бащите ни като малки оказва значително влияние върху начина, по който третираме самите себе си като възрастни.

Д-р Джонис Уеб набляга на факта, че връзката дете/възрастен е доказана отново и отново от редица специалисти и техните проучвания. Клиничният психолог споделя, че вижда доказателства за това всеки ден по време на психотерапевтичните сесии с нейните клиенти. Според д-р Джонис Уеб взаимосвързаността между детските преживявания и трудностите в по-късен етап са най-ясно изразени в случаите на емоционално пренебрегване в детството.

В същността си емоционалното пренебрегване в детството представлява индиректното инвалидиране на емоциите – че те са незначими или дори несъществуващи. Подобно отношение от страна родителите може да остави дълбоки белези в съзнанието на детето, което продължава да носи в себе си спомена за неглижирането на емоционалното му състояние дори като възрастен. За да разберете нагледно в какво се изразява емоционалното пренебрегване в детството, ще разгледаме в детайли примерa със Зак. Първо, ще анализираме държанието на родителите му спрямо него като малък и след това ще проследим последиците от инвалидирането на чувствата му двайсет и три години по-късно.

Детето Зак

Седемгодишният Зак е мило, чувствително дете, което има по-малък брат на шест години, носещ името Колин. За разлика от по-големия си брат Колин е приказливо, енергично и пъргаво дете. Малчуганът обожава да се закача със Зак и да го кара да плаче. Днес Колин отново успява да постигне желаната реакция у по-големия си брат. Пакостникът се промъква зад Зак, който спокойно си играе със спортните си колички, като го ощипва много силно по ръката. По-голямото момче извиква от болка и изненада. В същото време, докато се развива кавгата между двамата братя, майка им готви в кухнята, а баща им е на работа.

И този път майка им реагира по същия начин, както е правела в миналото. Тя извиква от кухнята: "Зак, моля те, остави брат си намира!". Осъзнавайки своята невинност и проявата на несправедливост от страна на майка си, Зак изтичва в кухнята, за да й обясни, какво точно се е случило. Жената обаче не се интересува – тя просто подминава думите на сина си. "Имам много работа, Зак. Отиди и се сдобри с брат си" – отвръща майката.

В този случай майката на Зак не е извършила нищо агресивно или оскърбително, нищо явно лошо или толкова запомнящо се. Описаната ситуация най-вероятно звучи като типична случка, която може да се наблюдава в едно семейство. Напълно вярно е, че подобен вид отношения се наблюдават непрекъснато и могат да се случат навсякъде по света. Обикновено те не довеждат до някаква значителна вреда за малчугана.

Когато обаче поведението на майката на Зак се превърне в норма, детето започва да получава прекалено много негласно изказани, но същевременно силно въздействащи съобщения, че неговото мнение не е валидно и важно. И така момчето ще порасне, понасяйки на гърба си негативните последици от емоционалното пренебрегване в детството. Нека разгледаме подробно какво точно се случва по време на тази сякаш обикновна ситуация.

Всъщност, Зак изпитва инвалидирането на чувствата и мнението си от страна на майка си по няколко различни начина. Кратката молба на жената води до редица негативни реакции в сина й.

Когато Колин се закача с по-големия си брат, Зак се чувства ядосан и безпомощен. Когато майката на момчетата не обръща достатъчно време и внимание на по-големия си син, тя кара Зак да си мисли, че неговите емоции – един от най-важните аспекти на личността му – не са валидни или важни.

Майката на Зак автоматично предполага, че по-големият син е агресорът, а не Колин, което показва, че тя не е наясно с истинския характер и темперамент на децата си. Тя не възприема като цяло милата, чувствителна личност, която притежава Зак – тя не може да види, че момчето не е агресивно.

Когато майката на Зак споменава, че е заета и момчетата сами трябва да разрешат разногласията си, тя несъзнателно подсилва схващането, че няма желание да опознае малчуганите.

Емоционалното пренебрегване от страна на жената кара Зак да се чувства сякаш е изгубен в море от недефинирани емоции. Момчето е неразбрано, игнорирано, само и невидимо.

Сега нека да разгледаме как всички тези индиректни съобщения оказват влияние върху живота на Зак като възрастен, преживял емоционално пренебрегване в детството.

Възрастният Зак

Тридесетгодишният Зак е приятен и харесван човек. Той има добър характер, показвайки доброжелателност и вежливост към всеки един човек. Хората, които познават Зак, виждат, че той притежава спокойна и надеждна същност. Само че вече порасналият мъж не може да види уважението и одобрението в очите на останалите, защото той не познава своето истинско аз. Зак е невидим за самия себе си. Той се учудва от положителните реакции и мнение на останалите и все се пита "Защо другите ме харесват?". Въпреки че за страничния наблюдател Зак изглежда като успешен и щастлив мъж, дълбоко в себе си той се чувства сякаш не заслужава хубавите неща, които животът му поднася.

Зак е отговорен и принципен индивид, който се грижи за семейството си, а неговата съпруга и деца го обичат много. Но без значение колко топлина и подкрепа получава от членовете на семейството си, той продължава да изпитва самота и изолация. За да продължава да изпълнява задълженията си, мъжът потиска чувствата си надълбоко, за да не му пречат да си живее живота си. Въпреки че Зак се гордее със своята индивидуалност, много често той има усещането, че не принадлежи никъде. Мъжът не осъзнава, че е преживял емоционално пренебрегване в детството си и че сега всяко негово действие е повлияно от невидимата й хватка.

Светът е пълен с хора като Зак – те са любящи и мили индивиди, които обаче не могат ясно да видят себе си. В детството си са научили, че емоциите или мнението им нямат значение, те са били игнорирани и незабележими. Хора, които имат значение и стойност, но имат чувството, че не е така.

Редактор: Нора Маркова
Източник: psychcentral.com
Снимки: unsplash.com