Катарзис – дефиниция, приложения и ползи от емоционалното разтоварване

Катарзисът е процес по освобождаване на потискани емоции с цел разрешаване на вътрешните конфликти, които произтичат от тях. Той лежи в основата на психоаналитичната теория.

Емоционално освобождаване

Терминът „катарзис“ от гръцки означава пречистване. Според терапевтите и психолозите той представлява външна проява на силни емоции, която носи облекчение на индивида. В съвременната психология думата не е натоварена с толкова дълбок смисъл и по-скоро описва изразяването и освобождаването на чувства. Счита се, че тяхното изговаряне е важно условие за излекуване и подобряване на психичното здраве. Еста Пауъл твърди, че рисуването или пък удрянето на боксова круша не биха имали желания ефект, тъй като липсва вербализация.

Първият, който въвежда термина "катарзис" в психологията, е колегата на Зигмунд Фройд - Йозеф Бройер. Психиатърът прилага хипноза върху своите пациенти, за да им помогне да изкарат наяве скрити, травматични чувства и да ги избави от хистерия.

По-късно концепцията за катарзиса поставя основите на психоаналитичната теория на Фройд. Той вярва, че човек може да се излекува само ако дълбоките, неосъзнати мисли и емоции бъдат осъзнати.

Приложение на катарзиса в психотерапията

Целта на психотерапията е да улесни изразяването на чувствата и по този начин да помогне на индивида да се справи с проблемите си. Например, той може да осъзнае, че семейните взаимоотношения са причината за неуспешните му интимни връзки в зряла възраст.

Катарзисът като терапевтичен инструмент се прилага по различни начини. В психодинамичната терапия процесът служи за извеждане на потисканите емоции и спомени от неосъзнатия в осъзнатия свят на човека. Терапевтът би могъл да му предложи да изрази чувствата си чрез изкуството, ако му е трудно да го направи с думи.

В психоанализата специалистът опитва да разгадае неосъзнатите вътрешни конфликти на своя клиент с помощта на свободни асоциации, асоциации с думи или проективни тестове. Когато те излязат наяве, се смята, че той е преживял катарзис.

Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) също залага на катарзиса като средство за разпознаване на негативни мисловни модели, които карат индивида да изпитва силен стрес. След като ги идентифицира, е много по-лесно да ги моделира и превърне в здравословни модели.

Катарзисът и неговият смисъл в ежедневието

Значението на думата „катарзис“ в ежедневието е много по-различно от това, което психолозите й придават. В повечето случаи хората го отъждествяват с емоционално освобождаване, например чрез плач или крясъци.

Важно е да се уточни, че не всички форми на външно изразяване на емоциите водят до катарзис в психологическия смисъл на думата. Ако човек се разплаче по време на филм, това не означава, че е дал воля на дълго потисканите си чувства. От друга страна, ако се разплаче, спомняйки си травмиращо събитие от миналото, е напълно възможно да постигне емоционално „пречистване“.

Примери за катарзис

Най-често катарзис се постига след физическо натоварване или загуба, както и чрез изкуството.

Физически упражнения

Настроението на човека е пряко свързано с физическата му активност. Доказано е, че упражненията подобряват настроението, намаляват тревожността и го подтикват да изпитва неподозирани до момента чувства. Много хора споделят, че чрез спорта успяват да анализират емоциите си, което им носи осезаемо облекчение и им помага да разгледат травмиращото събитие по-задълбочено.

Изкуство

Катарзисът е едновременно неразривна част и резултат от креативността на човека. Той може да използва своето произведение на изкуството както за изразяване на чувствата си, така и за тяхната обработка.

Освен това изкуството има пречистващ ефект и върху хората, които му се наслаждават, тъй като е възможно самите те да разпознаят себе си в творбата. Ако например гледаме тъжен филм за самотно дете, е възможно да се замислим за отношението към собствените си деца.

Преживяна загуба

Загубата е силен катализатор на катарзиса. Тя може да бъде от различно естество – развод, смърт на любим човек и т.н. Чувствата, които подобни обрати в живота предизвикват, имат силата да хвърлят човека в бездната на отчаянието, да го изпълнят с благодарност или пък да го накарат да преосмисли живота си. Вероятно всеки от нас е присъствал на погребение и знае какво е усещането. В такива случаи тъгата се оказва най-добрият отдушник.

Писане

Много терапевтични методи включват писане (водене на дневник например). Чрез дневника индивидът по-лесно визуализира и обработва чувствата си, което пък му дава възможност да се справи с трудна ситуация.

Защо катарзисът невинаги е полезен

Фройд смята, че изразяването на неосъзнатото е от ключово значение за доброто ни психично здраве. Тази негова теория не е загубила своята популярност и днес, тъй като основната цел на психотерапията наистина е да помогне на хората да дадат външен израз на чувствата си.

Според някои експерти обаче катарзисът невинаги е най-доброто решение, колкото и полезен да е. Потискането на емоциите в повечето случаи не носи ползи на човека, защото те продължават да се натрупват и отключват проблеми като депресия и тревожност. Когато изразява чувствата си, той е по-щастлив.

Според две от най-често използваните терапии – когнитивно-поведенческата и психодинамичната, изцерението е невъзможно, ако избягваме или крием чувствата си. Макар че има случаи, когато преживяната травма не бива да се лекува чрез катарзис, най-често именно чрез разкриване на неосъзнатото пациентът успява да се справи с болката и вътрешните си конфликти.

Тревожността също се преодолява по-ефективно, ако човекът се изправи срещу емоциите, произтичащи от нея. По време на когнитивно-поведенческа терапия терапевтът може да постави своя клиент в условия, които биха събудили тревожността му.

„Изливане“ на емоциите

Въпреки безспорните и доказани във времето ползи от катарзиса, има ситуации, в които той би навредил на психичното здраве. Популярното днес „venting“ („намиране на отдушник“) е сходно по смисъл на катарзиса. За съжаление, външното изразяване на емоциите, било то чрез вербализация или агресия, не се свързва с положителни крайни резултати.

>>> Терапевтите разкриват най-добрите начини за редуциране на стреса и тревожността

Руминация (мисловно предъвкване)

Руминацията може да бъде опасна за психичната стабилност на човека. Тя представлява продължително „предъвкване“ или фокусиране основно върху негативните емоции. Смята се, че анализът на тревожните мисли помага на индивида да ги пребори, но някои учени са на мнение, че това не намалява неговата тревожност.

Според други експерти катарзисът погрешно служи като оправдание за агресивното и неприемливо поведение на човека. Поддръжниците на теорията за ползите от катарзиса обаче твърдят, че изразяването на гнева не е задължително да се случва по начин, който обижда или наранява околните. Страдащият би могъл да насочи агресията си към предмет, например възглавница, или да изгори писмо, вместо да заплашва човек или да руши имущество.