Някои хора лекуват душевни рани, без това да им е професия. Вие от тях ли сте?

от 02 фев 2022г., обновено на 03 фев 2022г.

Някога замисляли ли сте се, че всички ние сме емоционално наранени. Първоначалният отговор на повечето най-вероятно ще е: „Не, не е вярно“. Но след като помислите, ще се съгласите. Разликата е, че всеки от нас има различна история. Ние обаче сме единствените, които могат да напишат разказа на живота си.

Кои са хората, лекуващи душевни рани?

Много хора от "помагащите" професии (лекари, социални работници, юристи, педагози и др.) лекуват душевни рани, поради което често са наричани "ранени лечители" (wounded healer). Но има и такива, които, без да го изисква професията им, оказват незаменима подкрепа и помощ в преодоляването на болка или трудности, през които са преминали и те самите. Майка Тереза признава, че се бори с мрака на съмнението. Томас Мор, английски юрист и писател, се бори със страха и депресията. Психиатърът Виктор Франкъл, оцелял в нацистки концентрационен лагер, създава логотерапията – терапевтичен подход, фокусиран в подпомагането на клиента да намери смисъл в своя живот.

В книгата си „Психология на бъдещето“ Станислав Гроф ни казва, че шаманите „обикновено се подлагат на пътуване в подземния свят, царството на мъртвите, където са атакувани от демони и са изложени на ужасяващи мъчения и изпитания“. При обсъждането на начинаещите шамани, които са лечители, Гроф пише, че те осъществяват дълбок контакт със силите на природата и с животните, както в естествената им форма, така и в техните архетипни версии – „животински духове“. Тези пътувания често са лечебни, защото хората, които са били травмирани, се освобождават от емоционални, психосоматични и физически заболявания. Това е една от причините шаманите често да бъдат наричани ранени лечители.

Архетип на ранения лечител

Раненият лечител е термин, въведен от швейцарския психиатър Карл Юнг. Ранените лечители често са интуитивни и проницателни. Споделяйки историите си, те могат да вдъхновят другите в техните пътувания.

Както беше споменато в скорошна публикация на Роджър М. Чахак, Юнг е предложил ранените лечители да осигуряват на своите клиенти по-дълбока съпричастност, търпение и приемане. Всъщност нашата собствена болка ни осигурява силата да лекуваме другите. Независимо дали сме лечители или не, за да можем да слушаме историите на другите, първо трябва да сме в състояние да се самоосъзнаваме и да разбираме в дълбочина собствените си истории.

Какво прави раненият лечител?

Една от любимите истории на Даяна Рааб, писател и вдъхновяващ лектор, която прочита още като млада, е „Подарък от морето“ от Ан Мороу Линдберг. Тя има късмета да слуша Линдберг да говори по време на писателска конференция в началото на кариерата си. Рааб никога няма да забрави какво казва онзи ден ранената лечителка: „Трябва да ползваме всички съществуващи пътепоказатели, за да ни помогнат през пустинята“.

Накратко, ранените лечители имат много предложения. Те са необичайно съпричастни, притежават много знания и са склонни да предлагат на другите голяма надежда и перспектива – две важни характеристики на лечебния процес.

Не всички ранени лечители се развиват непременно в помагащите професии. Те могат да бъдат майки, бащи или да работят в други сфери. Често имат склонност да карат семейството и приятелите си да се чувстват по-добре, особено когато техните близки преживяват трудни времена. Тъй като в миналото са се справяли със собствените си предизвикателства, те по-лесно разбират трудностите. Те също така знаят, подобно на терапевтите, че за да помогнат на другите да се излекуват, е важно да се вдъхне надежда, така че човекът да може да види светлината в тъмнината си.

Понякога хората са ранени, но те не знаят мащаба, докато не се появи нещо, което да задейства процеса, като например депресия. Както казва Романишин: „Колкото повече светлина внасяме в несъзнаваното, толкова по-дълбока става тъмнината на несъзнаваното“. С други думи, колкото повече научаваме, толкова повече разбираме това, което не знаем.