Кога трябва да сме устойчиви и кога да си дадем почивка

Случва се на всеки от нас. Предполага се, че трябва да излезем, да потренираме, или иначе казано, да бъдем активни, но енергията ни е като на едва мъждукаща крушка. Уморени ли сме наистина? Или по-скоро ни мързи и искаме да се разминем с нещо?

Психологът д-р Елън Хендриксън (Ellen Hendriksen) е формулирала 4 въпроса, които да си зададем, ако искаме да разберем дали да си налагаме да правим нещо или да починем.

Хендриксън дава пример със случай от нейната практика. Кортни, от Мелбърн, Австралия постоянно се лута в опитите си да разграничи умората от нежеланието. Тя забелязва, че дава приоритет на съня и грижата за себе си.

Понякога обаче усеща, че това, което е започнало като грижа за самата себе си, се е превърнало в оправдание. То, от своя страна, затруднява постигането на целите й. Как да разбере кога трябва да си наложи нещо и кога да се отдаде на почивка?

Много хора си задават същия въпрос. Особено онези, които се отличават със засилена тревожност, изпадат в състояния на депресия или хронична болка. Истинско предизвикателство е да разберем дали трябва да се побутнем или наистина сме изморени и имаме нужда от глътка въздух.

Дилемата е сериозна, защото всеки избор може да доведе до провал. От една страна, понякога да се пренапрягаме е истинско безумие. Отмятаме една по една всяка задача от списъка си, промърморвайки, че без усилие няма успех, ала накрая падаме в по-голяма пропаст от изтощение или болка. Насилваме се да изпълним всичко, но и плащаме висока цена за това.

От друга страна, в общество, в което продуктивността и постигането на резултати сякаш са се превърнали във фетиш, да решим да си починем изглежда така все едно ни мързи или си търсим оправдание. Вътрешното ни чувство за самокритичност ни смазва. Почивката ни бива нарушена, защото се отдаваме на съжаление и премисляне.

Положението става още по-объркващо, защото понякога прекаляваме дори и в начина, по който релаксираме. Всичко е толкова съкрушително, че приключваме с безкрайно гледане на филми и похапване на чипс. Задържането твърде дълго в някое от тези крайни състояния засилва болката ни, потиска ни още повече, плаши ни и сякаш ни приковава към дивана.

Има 4 въпроса, които да си зададем, за да преценим дали трябва да положим още усилия или е време да намалим темпото.

Въпрос №1: Това правилото ли е или изключението?

Какво е болката? Какво ни показва тя? Обикновено тя е сигнал, че е време за почивка. Ако куцукаме с навехнат глезен или сме получили сътресение преди два дни, то определено имаме нужда да поспрем за малко.

Когато обаче болката ни се превърне в хронична, нещата се променят коренно. Ако болката е ежедневие – хронична болка в кръста, схванати колене, фибромиалгия, хронична умора – твърде дългата почивка може да се отрази по-зле. В тези случаи е по-добре да си наложим раздвижване.

Разбира се, всеки сам си преценя колко движение му е нужно, но обикновено движението и ангажирането с дадена задача връща силите и енергията, вместо да ги изцежда. 

Същото правило е валидно и за настроението ни. Ако през деня сме били жертва на внезапно връхлетели ни емоции, като например смърт на домашен любимец или пък изолиран случай на паник атака, то по-добре си починем и намерим начин да компенсираме с някое приятно занимание.

Силно препоръчително е да проявим воля и да не бездействаме в следните случаи:

• Когато постоянно сме в лошо настроение или изпитваме хронична тревожност, например през целия зимен период, а вече е дошъл месец март.

Всеки път, когато трябва да излезем с приятели, а за снас това е равносилно на мъчение.

• Преживели сме вече три паник атаки само за седмица.

Да вземем за пример момиче, което условно ще наричаме Ана. Необяснимо защо, тя се чувства уморена още при мисълта, че трябва да вземе решение, свързано с някакво социално мероприятие. Когато съучениците й я приканват да участва в планирането на пролетната им ваканция, тя им казва, че е уморена. Отлагала е, докато не са планирали всичко, без нея. В друга ситуация, момче й намеква, че изпитва чувства към нея, което отново кара Ана да изпитва умора, и то до такава степен, че няма сили да проведе разговор с него.  В момента, в който осъзнава, че умората й се е превърнала в хронична и че дефицитът на енергия всъщност е начин да избегне ангажимент, тя успява да се справи с проблема.

Същото се отнася и за нас – ако изтощението ни е в рамките на нормалното, по-добре да се отдадем на почивка. Ако обаче е хронично, по-добре да не бездействаме и да си наложим активност. Особено след като си отговорим на следващия въпрос, а той е:

Въпрос №2: Носеше ли ми наслада преди?

Ако се чувстваме твърде уморени, за да отидем например на спининг тренировка, нека се замислим как сме се чувствали преди. Обикновено спинингът кара ли ни да се чувстваме добре? Хубаво ли ни е, когато ходим?

По принцип, би било добре, ако в повечето случаи дадено занимание ни е доставяло удоволствие, да не го пропускаме и сега. От друга страна, ако винаги ни е било неприятно, няма нужда да се затормозяваме. Няма проблем.

Въпрос №3: Мога ли да си се представя в общата картина?

Да си представим, че трябва да решим дали да отидем на тренировка по футбол. Денят е бил дълъг и изтощителен, но не сме сигурни дали имаме реална причина да я пропуснем, или просто искаме да се измъкнем. 

Ето какво можем да направим: затваряме очи и си представяме всичко. Впрягаме всичките си сетива. Визуализираме футболното игрище, вдишваме мириса на тревата, усещаме как краката ни бягат, представеяме си как си бъбрим със съотборниците. Когато си представим всичко това – ярко и в детайли, нека си зададем въпроса как се чувстваме. Ако всяка фибра на тялото ни крещи да не отиваме, то вероятно това е правилното решение. Оставаме си у дома и почиваме. Ако се чувстваме мотивирани или заредени с енергия след тази визуализация, дори и за кратко, по-добре да отидем. Вероятно ще сме щастливи, че сме го направили.

Нека отбележим нещо важно. Ако искаме по-скоро да избегнем нещо и си представяме точно това – как го избягваме, може да се спуснем по наклонена плоскост. Избягването е много изкусителна награда, защото носи облекчение, че сме се разминали с това, което ни плаши. Когато говорим за визуализиране, по-добре да не си представяме как не правим нещо, а как го правим.

Въпрос №4: В съгласие с моите ценности ли е?

Ако все още не сме убедени дали искаме да направим нещо, или по-скоро не, да помислим за ценностите си.

Тази дейност дали е важна за вас? Ако направим това, което трябва, ще имаме ли по-добра самооценка? Например, ако за нас е важно да се грижим за здравето си, то би трябвало да отидем на спининг тренировката. Ако държим на взаимоотношенията си със съотборниците, би било редно да не пропускаме и тренировката по футбол.

По същата логика, важно ли е за някой, когото обичаме? Ако искаме просто да си останем вкъщи, но партньорът ни цяла седмица чака да отидем във фитнес залата, то ще е добре да отидем. Ако нещо е важно за човека, когото обичаме, това означава, че е важно и за нас. Ако наш приятел ни покани на политически митинг, но дори не сме и чували за въпросния кандидат, ако в литературния клуб, който посещаваме, ще се гледа филмовата екранизация по книга, която не ни е харесала, или пък няма да липсваме на пикника, който организират съучениците ни, то вероятно е по-удачно да пропуснем.

В заключение, ако решим да направим нещо, нека се ангажираме на 100%. Нека това наше решение е ясно и категорично заявено. Да се хвърлим в предизвикателството с цялото си сърце. Така ще си прекараме времето много по-приятно и пълноценно, отколкото, ако сме раздвоени.

Накратко, ако се чувстваме разбити или пречупени, нека си зададем въпроса дали това състояние е постоянно или е изключение. Да се запитаме дали даденото занимание ни е доставяло удоволствие преди, дали можем да се визуализираме в общата картина и дали е в унисон с нашите ценности. Ако имаме отговори на тези въпроси, каквото и да е решението, то ще бъде правилното в конкретния случай.

Редактор: Даниела Пройчева
Източник: quickanddirtytips.com
Снимка: dailystar.co