Защо е полезно да работим по-малко

Работа в офис. От сутрин до вечер. Понякога извънредно, все пак има недовършени задачи. Накрая на работния ден нямаме желание за нищо, освен да хапнем и да релаксираме на дивана. И всяка делнична вечер преминава по този начин. Познато, нали?

Много от нас не искат да се примирят с подобно ежедневие. Съвременните форми на заетост и труд ни повличат в своя водовъртеж, като така ни карат още по-силно да мечтаем за почивните дни, празниците или даже пенсионирането.

4-дневна работна седмица – да или не?

Дали идеята за 4-дневна работна седмица всъщност не е добра? Лейбъристката партия във Великобритания предлага въвеждането й.

А в България вече има работодател, който е предприел тази дръзка на пръв поглед промяна. Резултатите не са никак лоши, дори напротив.

Със сигурност, ако работим по-малък на брой часове, ще бъдем по-продуктивни. Освен това ще повлияем положително на общото си благосъстояние.

Някои от нас имат късмета да упражняват професия, която ги стимулира и удовлетворява. Въпреки това едва ли има човек, който би искал работата да ангажира почти изцяло времето му. Да работим 40 часа седмично ограничава живота ни. Започваме да губим интереса си към приключения и нови възможности.

Има толкова неща, които можем да вземем от живота. Има толкова нови хоризонти, които чакат да бъдат покорени и толкова емоции – да бъдат изпитани. Всеки ден ни предоставя шанса да научим нещо ново. Прекарвайки повечето си време в работа е трудно да намерим сили за други занимания.

Работещият човек през годините

Ловуване

Допреди няколко хиляди години човекът е бил ловец. В това се е изразявал неговият труд. Той е трябвало да осигури храна, като за целта не му се е налагало да полага неимоверни усилия.

Някои антрополози твърдят, че ако се следва опростения начин на живот на предците ни, времето, нужно за ловуване, е приблизително 4 часа на ден. Остатъкът от деня е за развлечения и почивка.

Фермерство

Животът ни се усложнява с появата на фермерството. Произвеждането на храна вече има съвсем друга тежест. То изисква повече време и усилия. Не е като да берем плодовете направо от дървото.

Индустриална революция

След фермерството настъпва индустриалната революция. Тогава хората започват да работят във фабрики, заводи и мелници. Много часове наред. Отношението към тях е било като към предмети. Жива сила, която трябва да изпълни дадена задача, при това при ужасни условия на труд и за унизително ниско заплащане. Това е била и причината хората да умират млади.

Разбира се, днес работните условия са много по-добри. Поне в силно развитите икономически страни. Все пак пътят, който трябва да бъде извървян, е дълъг.

Продължаваме да живеем с наследството, оставено ни от индустриалната революция. Обсебени сме от идеята, че работата ни определя и че именно тя е нашата самоцел. Все още се възприемаме като икономически субекти, чиято основна задача е да произвеждат.

Каква е алтернативата ли? Вероятно бихте казали, че ако не работехме, икономиките щяха да се сринат, а ние щяхме да живеем в бедност. Не е задължително така да се случат нещата обаче.

По-малко работа, повече сън, по-добър живот

В Европа работните часове са много по-малко, отколкото в САЩ и Великобритания, но продуктивността в действителност е по-висока. Страни като Холандия и Дания например са много по-икономически развити от тях. И, неслучайно, хората там споделят, че се чувстват по-щастливи.

Преумората предизвиква негативни емоции и ниска продуктивност

По-малко работа не е еквивалент на икономически разпад. Напълно възможно е да има точно противоположния ефект. Дългите работни дни изтощават хората и ги карат да негодуват. А подобни емоции със сигурност намаляват продуктивността. Според много изследвания, ако прекарваме твърде много време в работа, вредим на здравето си, влошаваме качеството на съня си и увеличаваме риска от сърдечни заболявания и диабет тип 2.

Свободно време за любимите хора и занимания

Ако ограничим броя работни часове, ще намалим стреса и тревожността. Когато имаме повече време за любимите си хора, изграждаме по-пълноценни отношения с тях. Липсата на смазваща умора ни позволява да им се отдадем и да бъдем осъзнати във всяка минута, прекарана с тях.
Намирайки свободно време за себе си, неусетно започваме да преоткриваме вродените си интереси и да прекарваме повече часове в позитивно състояние, наречено от психолозите „поток“ (когато умът ни е завладян от приятни дейности). Повече свободно време е равносилно на по-силно развита креативност, а тя от своя страна прави живота смислен и целеустремен.

Не бива да забравяме и насладата от това да не правим нищо конкретно. При хората, преживели житейски катаклизъм като например много силен стрес или близка среща със смъртта, се наблюдава „посттравматична трансформация.“

След сериозен обрат в живота си, хората често споделят, че се чувстват много по-благодарни за всичко, което имат. Те се чувстват по-свързани с природата, изграждат по-истински връзки, стават по-изобретателни и обръщат много по-голямо внимание на духовността в ежедневието си.
И също толкова често загубват интерес към работата си. Те се наслаждават на дните, без да се стремят да правят нещо точно определено. Просто са щастливи, че дишат и че могат да изживеят настоящето, такова каквото е.

Негативното въздействие на дългите работни дни върху околната среда

Дали не е настъпил мигът, когато трябва да преосмислим ролята си в икономиката? Със сигурност населението на планетата не би могло да продължава да произвежда и консумира благата с темпото, с което го прави в момента. Твърде големи са щетите, които нанасяме на околната среда и природата отдавна ни дава знак, че не можем да продължаваме по този начин.

Според доклад, изготвен от “Autonomy”, неправителствена изследователска организация, един от инструментите за справяне с климатичните промени, е като намалим броя работни часове.

В нашето съвремие работата ни се е превърнала в основна цел, което не се отразява положително на живота ни. Ако прекарваме почти цялото време от деня в работа, то едва ли би имало значение дали сме милионери или успешни финансови анализатори. Всъщност почти нищо не би ни отличавало от работника във фабриката през 19-и век.

Докато сме просто средство за постигане на икономически растеж и за производство на дадено благо, не можем да бъде пълноценни и да усетим радостите, които животът ни предлага. Хубавото е, че имаме свободата да се променим. Да изместим фокуса върху хората, които обичаме, любимите си занимания и света, който ни заобикаля. Тогава ще живеем истински.