Когато детето попита: Мен ли обичаш повече?

Родителите, отглеждащи повече от едно дете, знаят добре, че ревността в детския живот е също така ярко застъпена, както и при възрастните. Нормално е децата да изпитват ревност към родителите си и близките, нормално е да я усещат и към братята/сестрите си. Но е важно да не позволяваме на тази емоция да пречи на развитието им и да създава предпоставки за неприемливо, опасно поведение.

Ревността е усещане за несигурност, което предполага и такова за малоценност. Тази несигурност може да се развива в различни ситуации спрямо различни обекти на чувства. Учените дълго са проучвали въпроса за ревността, несигурността, страха и агресията като възможна прогресия. И са стигнали и до изводи, които биха били полезни за родителите, така че ревността да не прераства в по-дълбок психически и поведенчески проблем.

Нормално е децата да ревнуват

Ревността при децата е съвсем естествена. Трябва да имаме предвид, че те се ползват от незряла психика и несигурността няма как да бъде преодоляна със замах на вълшебна пръчица. Ярко описание на механизмите, протичащи в детската глава, и предизвикващи подобна несигурност се изразява в кратка история от една детска градина:

Млада учителка попитала 4-годишно момченце: "Радваш ли, че ще си имаш братче?", а откликът на детето бил негативен. Учителката, учудена попитала: "Защо?" и получила следния отговор: "Преди мислих, че е хубаво да имаш братче. Но ние имахме и супер готина кола, обаче един ден татко купи нова. Те сега обичат новата кола… и старата я продадоха."

В ума на детето това сравнение е съвсем логично, просто защото то няма социалния опит, който имате вие. Подобна логика води след себе си несигурност, а вече казахме, че тя е снежинката, предизвикваща лавина от други чувства.

Вие и аз знаем, че децата не са коли, че няма да бъдат отхвърлени поради наличието на друго дете в семейството ни. Но малчуганът не го знае, той има нужда да му бъде обяснено. Внимателно в света му да бъде наместена идеята за това, че е важен, колкото и другото дете, че въпреки наличието му ще продължава да бъде обичан.

Естествени са въпросите за това кого обичате повече

Има родители, които сравняват децата си на глас с цел да подобрят поведението на по-немирното или да дават добър пример на по-невнимателното.  Не зная дали те съзнават дългосрочните последствия от действията си. Ето защо ще изброя няколко от тях. На първо място ревност, обида (от факта, че се изтъква неуспех), желание за конкурентност или желание за реванш (и двете водят до вътрешни конфликти), при неуспех в предходните — чувство за малоценност или агресия. Да даваме на децата тласък към подобна прогресия, няма да ги направи по-добри, но пък ще ги направи по-тревожни.

Дори да не проявите желание да сравнявате на глас, някой ден (ако не пряко, то косвено) детето ви ще попита кого обичате повече. Всеки професионалист би ви препоръчал да не приемате този въпрос на шега. За детето е изключително важно то да не бъде отхвърляно, заблуждавано и лъгано (опитът гласи, че в мигове на напрежение много деца познават, макар и подсъзнателно, тези заблуди). Насоките на специалистите в такива случаи обрисуват как сериозно трябва да поговорите с детето за разликите в начина, по който обичате него и брат/сестра му. И дебело да подчертаете, че разликите в тази обич не се отнасят до това колко го обичате.

Не подпомагайте ревността

Помнете, че децата забелязват вниманието, което отделяте на Другия и постепенно, освен че го обичат, започват да ненавиждат моментите, в които ви делят с него. Поради факта, че вече сте възпитали някакъв морал и норма на поведение, тези мигове на ненавист водят до вътрешни конфликти, които пък се потушават с грижовно отношение към обектите, предизвикващи ненавист (за съжаление, често след проява на грубост).

Колкото и добър модел на поведение да сте кодирали във възпитанието на малчугана, вътрешните конфликти у него ще създават напрежение. Дайте шанс на детето да се освободи от несигурността и напрежението. Изведете го навън, играйте, общувайте и през това време бъдете на негово разположение, дори да не обсебва вниманието ви целенасочено. Постарайте се да не говорите за другото дете, да не купувате подаръци за него, съсредоточете се в това, с което сте. Оставете го да изживее сигурността, от която се нуждае, като бъде специално.

Всеки път, когато едното ви дете получава повече внимание от другото, имайте благоразумието да обяснявате причините. Ако едното дете е болно, е разбираемо, да бъде обгрижвано по-внимателно, но е нормално и това внимание в повече, да бъде обяснено. Успеете ли да разпределяте вниманието си разумно между двете и да не подтиквате малчуганите към конкуренция за вашите обич и внимание, най-вероятно ще преодолеете последствията от детската ревност и ще осигурите едно по-щастливо и пълноценно детство.

Снимка: kosovalive360.com