Патологичната ревност при хора с гранично личностно разстройство

Патологичната ревност, известна още като измамна, е психиатричен симптом, който кара страдащия да изпитва ирационален страх, че партньорът му изневерява, без да има доказателства за това.

Тя се среща често при по-възрастни хора с парафрения – вид психично разстройство, което се развива в напреднала възраст и се характеризира със силно изразена склонност към делюзия (състояние на заблуда), като в същото време индивидът запазва идентичността и трезвото си мислене. Патологична ревност изпитват и пациенти с обсесивно-компулсивно разстройство и някои други личностни разстройства.

Въпреки че голяма част от хората с такъв тип психични нарушения проявяват крайна ревност в личните си отношения, тя не е включена като критерий за диагностициране на гранично личностно разстройство в наръчника DSM-5.

Прояви на граничното личностно разстройство

Граничното личностно разстройство (ГЛР) е придружено от силен страх от изоставяне и отхвърляне, несигурно чувство към собствения Аз, хаотични междуличностни отношения и противоречащо и самосаботиращо поведение. В миналото то често се е описвало с термина псевдоневротична шизофрения.

Пациентите с гранично личностно разстройство изпитват затруднения при изграждането на доверие, което се дължи на техния несигурен стил на привързване. Именно невъзможността да се доверят ги кара да ревнуват силно романтичния си партньор. В моментите, когато се чувстват маловажни или изпаднат в състояние на микропсихоза, ревността придобива застрашителни мащаби и се доближава по-скоро до делюзия.

Отношенията с интимния партньор

Обикновено страдащият от ГЛР обвинява своята половинка в мамене или криене. Той може да е твърде подозрителен що се отнася до действията, контактите и местата, на които партньорът му ходи, и да се нуждае от постоянно уверение, че не се среща с друг. В по-тежките случаи е склонен да следи, контролира и дори наранява избраника си, а ако чувството прерасне в делюзия, вече е напълно убеден, че любимият човек му изневерява.

>>> Какви са предизвикателствата във връзката с партньор с гранично личностно разстройство

Ревността като самосаботаж и причина за раздяла

Патологичната ревност при хората с гранично личностно разстройство почти винаги води до конфликти, тъй като партньорът не може да понесе обвиненията и опитите за непрекъснат контрол над живота му. Посланието, което му изпраща болният, е: „Няма начин, по който да ми докажеш, че ме обичаш. Не ти вярвам“. Възможно е липсата на доверие да принуди потърпевшия да сложи край на връзката, което страдащият от ГЛР се е опитвал да избегне. В този смисъл ревността се превръща във форма на самосаботиращо поведение.

Емоционална травма в детството

Психодинамичното обяснение на патологичната ревност при хората с гранично личностно разстройство гласи, че феноменът е резултат от преживяна емоционална травма в детството – насилие, пренебрегване или изоставяне, която е формирала в пациента чувство за несигурност и го е направила неспособен да изпитва привързаност и обич към друг човек. Наскоро проведен мета анализ потвърждава, че над 70% от случаите на гранично личностно разстройство са свързани с психологическа травма в миналото. Ревността се отключва заради неумението на страдащия да се довери и заради защитните механизми, до които прибягва, за да се справи с тревожността си – лутане между двете противоположни представи за партньора (ту идеален, ту ужасен) и проекция.

Има медикаменти, които могат да помогнат за овладяване на променливите настроения при хората с гранично личностно разстройство, но като цяло заболяването не се поддава на лечение. Добра алтернатива е психотерапията, чиято цел е да покаже на болния какви са причините за силното чувство на ревност, което би му позволило да го регулира по-ефективно.