По-спокойните гласове на родителите водят до по-спокойни деца

Хората – преди да се присъединят към отбора на родителите и да имат свои собствени рожби – често стават свидетели на това, как преуморени и свръхизнервени майки и бащи губят контрол на опашката на летището, в кварталния ресторант или в автобуса и започват да се карат на висок глас на отрочетата си. Все още незапознатите с родителските мъки вероятно си мислят самоуверено – "Аз никога няма да крещя на моите деца."

И след това и те имат семейства, а животът ги улавя в жестоката хватка на реалността. А щом техните прекрасни и обичани деца достигнат толкова очакваните основни етапи на развитие, родителите осъзнават, че малчуганите са успели да усвоят и някои не толкова харесвани умения. Така 2-годишното, което обожава да драска с моливи, започва да проявява новооткрития си талант, като рисува върху прясно боядисани стени или скъпи мебели. Същевременно непрекъснато развиващите се езикови умения на детето може да доведат до непрестанното повторение на точно определени думи, отново и отново, като фаворита на малчуганите обикновено е все по-популярното "Не!".

Но майките и бащите са човешки същества, изпълнени с редица емоции, така че поддържането на равен тон е сравнително трудно, особено ако прекарват дните и нощите си с малчуганите. Според д-р Стивън Г. Дикстийн (детско-юношески психиатър в Ню Йорк) родителите започват да крещят, когато са завладени от чувства на гняв и раздразнение.

Според американския психиатър много малко ситуации оправдават използването на висок тон – само когато детето прави нещо опасно и може да нарани себе си или някой друг. Въпреки това е почти невъзможно да откриете родител, който не е крещял на сина или дъщеря си за нещо.

Защо е толкова препоръчително да не викате на детето си?

Повишаването на тона означава, че смисълът на думите ви ще се изгуби в хаоса на скандала

Викането или крещенето често води до изгубване на посланието за сметка на емоциите. Повишаването на тона също може да доведе до ескалиране на ситуацията и засилване на агресивното поведение на детето, проявено като вербална или физическа агресия.

Чувал съм го и преди

Д-р Дикстийн предупреждава, че ако родителите крещят на малчуганите през цялото време, децата им или просто ще изключат и изчакат да отмине, или ще ги игнорират, защото за тях това представлява нормалното състояние на майките и бащите им. Понякога тихото прошепване на думите "Много съм разочарован от действията ти" е много по-ефективно от гръмогласна тирада.

Тежък удар за самочувствието 

Учените са свързали крещенето и строгото възпитание с по-ниско самочувствие при децата, които дори могат да повлияят негативно на академичното представяне на момичета и момчетата в училище. Децата, които са обект на вербална агресия в дома си, често развиват проблемно поведение. Д-р Дикстийн предупреждава, че когато майките и бащите викат, малчуганите понякога мислят, че родителите им не ги обичат или не ги харесват, като единствено могат да ги критикуват.

Изпускате положителното 

Когато повишаването на тон е автоматичният модел на комуникация, децата и техните родители пропускат възможността да изградят позитивни и любящи взаимоотношения. За момичетата и момчета, които и без това са предразположени към развиването на депресия и тревожност, преживяванията, свързани с тези негативни отношения, могат да представляват капката, която прелива чашата.

Родителите се чувстват виновни 

В същото време гръмогласните тиради обикновено карат родителите да се чувстват виновни, ядосани и деморализирани. Възрастните, които изразяват гнева си по негативни и маладаптивни начини, увеличават шансовете си от развиването на състояние, наречено хроничен стрес.

Защо по-спокойното държание е по-добро?

Насочване на вниманието към неприемливото поведение по спокоен и уравновесен начин помага на родители да обърнат фокуса обратно към децата – по този начин те ще могат да обяснят успешно какво трябва да се промени в държанието на малчуганите и какви ще са последиците от лошите действия.

Въздържаното и умерено държание на родителите също така позволява на малчуганите да се чувстват в безопасност. Според клиничния психолог Мелани Фернандес оптималният стил за възпитание представлява силна проява на грижа, комбинирана със стабилно и нежно поведение от страна на майките и бащите. Независимо от сякаш силното желание на децата и тийнейджърите за свобода и независимост, това, което ги кара да се чувстват сигурно, е нежните, последователни и честни авторитетни фигури в живота им.

Съвети за родителите

Няколко съвета, за да не се стигне до ескалация в следващата предизвикателна ситуация – с други думи, как да избегнете интензивното напрягане на гласните струни, когато вашето дете ви ядоса:

Идентифицирайте проблемните взаимоотношения

Определете какво в държанието на детето предизвиква толкова силна реакция във вас. Ако малчуганът ви страда от хронично закъсняване за училище, едно от евентуалните решения може да включва подготвянето на дрехите още от предишната вечер, вземането на душ преди лягане вместо рано сутрин или събуждането на цялото семейство малко по-рано.

Ключът е в постоянството

С по-малките деца създаването на рутина с помощта на простички насоки може да помогне значително в моментите на неприемливо поведение. Не забравяйте да ги хвалите и награждавате, когато те следвате вашите инструкции.

Имайте предвид дразнителите в средата

Бъдете наясно с контекста на даденото поведение, за да може да имате по-спокойна реакция. Разпознаването, че малчуганът е в лошо настроение, защото е гладен или е преуморен, спомага за погасяването на разпалените чувства на гняв във вас самите.

Разбиране = търпение 

За един родител е важно да познава и разбира способностите на своите дъщери и синове. Може да поемете по пътя към спокойствието, като приемете децата си и ги обичате такива каквито са.

Добра организация 

Майките и бащите, които се опитват да свършат много неща едновременно, обикновено сами покачват нивата си на стрес. Когато един родител насочва само частично вниманието си към детето, това може да накара малчуганът да се държи неприемливо само и само за да привлече погледа на възрастните.

Бройте до 10 

Позволете си няколко минути почивка и просто дишайте дълбоко. Важно е да разпознаете кога сте на път да изгубите контрол, така че в подобни случаи просто се отдръпнете от ситуацията.

Селективно внимание 

Активното игнориране на проблемното държание е друга стратегия, която помага на родителите да избегнат повишаването на тон. Ако съзнателно се опитате да не обръщате внимание на неприемливите действия (докато не се съвземете), това ще попречи на ситуацията да ескалира (това обаче не важи за случаите, когато детето се държи агресивно). Вместо това реагирайте положително само на доброто поведение.

Научете се кога просто трябва да се усмихнете 

Ако сандвичът падне на пода, вместо да се ядосвате на детето, може просто да кажете – "О, не, изцапа пода, нека го почистим заедно."

Осланяйте се на помощта на близки и приятели 

Подкрепата на роднини и приятели е необходима за онези много тежки дни, когато чувствате, че не можете да се успокоите. Писането в блог, участването в група за подкрепа, разговори с други родители или психолози са полезни за родители в нужда от помощ.

Бъдете честни относно чувствата си 

Съобразено с възрастта и нивото на развитие на детето родителите могат, след като нещата са се успокоили, да обсъдят с дъщеря си или сина си своите емоции. Възможно е майките и бащите да споделят с малчуганите, че са усетили неуважение или са се почувствали игнорирани.

Не забравяйте да кажете на децата си, че ги обичате без значение дали преди това се е състояла гръмогласната тирада от ваша страна или сте им направили конструктивна забележка!

Редактор: Нора Маркова
Източник: childmind.org
Снимки: unsplash.com