Какво да направим, ако сме си изпуснали нервите на работното място

Нека си признаем, че работата може да бъде много стресираща. Дали източникът на стрес е шефът, колегите или пък натовареността, напрежението в един момент може да се окаже твърде голямо за нас. И накрая, след една тежка среща, си изпускаме нервите пред първия колега, на когото попаднем.

Бихме могли да го определим просто като един от „лошите ни дни“ и да продължим, преструвайки се, че нищо не се е случило. Но някои не успяват да забравят така лесно. Както пише Рой Баумайстер (Roy Baumeister) в своя материал „Лошото е по-въздействащо от доброто“ *, лошите преживявания се обработват по-дълго и задълбочено, отколкото добрите. Негативните впечатления се формират по-бързо и по-трудно можем да се освободим от тях. За да разрешим подобна ситуация е необходимо да подходим със смирение и предпазливост.

Ето какво можем да направим:

Честност

Първата крачка е да бъдем честни със себе си. Дали ни се случва за първи път или вече ни е навик? Ако гневният изблик не ни е присъщ, то хората около нас ще разберат, че причината за него е по-скоро в стечение на обстоятелствата и няма общо със самите тях. В този случай е достатъчно просто да се извиним. Ако обаче често реагираме така, пътят към възвръщане на доверието ще е труден.

Извинение

Следващата крачка е да се извиним. Най-добре е да го направим възможно най-скоро след случилото се, защото така ще съкратим времето, през което останалите ще го обсъждат помежду си. В изследване на Рой Левицки, Бет Полин и Робърт Лаунт (Roy Lewicki, Beth Polin, и Robert Lount)** се твърди, че убедителното извинение трябва да съдържа следните 6 компонента:

• израз на съжаление;
• разясняване на причината за изблика;
• поемане на отговорност;
• разкаяние;
• стъпки, които ще предприемем, за да изгладим недоразумението;
• молба за прошка.

Според учените, колкото повече от тези компоненти са включени, толкова по-убедително ще е извинението ни. Въпреки това не всички негови елементи са еднакво важни. Те смятат, че най-съществен е признаването и поемането на отговорност. Не е нужно да се обясняваме или оправдаваме. Нека бъдем искрени и признаем, че поведението ни е било неприемливо.

Другият много важен компонент е да предложим стъпки към поправяне на стореното. Хубаво е да обясним как си представяме да се случи това. Например, ако сме злепоставили някого публично, е добре да се извиним на хората, които са присъствали, а по време на следващата обща среща отново да поднесем извинението си. Бихме могли също така да споделим с тях какво смятаме да предприемем, за да не допускаме подобен развой на събитията занапред.

Ние и нашият екип

Ако забележим, че ставаме сприхави и раздразнителни, когато дните ни са твърде натоварени, то можем да се ангажираме да направим по-добра организация на задачите си по приоритет или да правим по-чести почивки. Ако често ставаме отбранителни, можем да дадем изрично разрешение на колегите си да ни предупреждават всеки път, когато ставаме по-малко благоразположени към тяхната гледна точка. Така бихме могли да се коригираме на момента. Ако наистина не успяваме да се справим с овладяване на гнева си, вероятно е добра идея да обещаем, че ще потърсим помощта на съветник, с който да изберем подходящи стратегии за контрол над реакциите си. Важно е обаче след това да изпълним обещанието си. Всички знаем, че ако не променим поведението си, извиненията ще загубят ефекта си.

Причини за изблиците

За да намалим шансовете от бъдещи изблици, е добре да разберем какво ни кара да стигаме дотам. Дали трябва да потърсим начин да овладеем стреса си в дългосрочен план? Или пък ставаме гневни, когато се почувстваме атакувани и уязвими? Конкретни хора ли ни карат да избухваме? Намесени ли са лични взаимоотношения и неприязън? Щом осъзнаем причините за пристъпите си, ще намерим решение как да се справим с тях, така че да реагираме по-градивно и зряло за в бъдеще.

Например, ако се разстройваме, когато някой ни напада, можем да опитаме да сменим перспективата. Често различните мнения помагат на екипа да разрешава проблемите си по-ефективно. Ако пък сме наясно, че недостатъчният сън е причината за нашата раздразнителност, можем просто да променим навиците си, така че да си осигуряваме повече сън. Някои от нас губят контрол над емоциите си, когато са напрегнати. В такъв случай можем да се научим да дишаме дълбоко и бавно, докато усетим, че тялото ни се отпуска и вече мислим по-трезво.

Последователност

Ако искаме околните да променят негативната си представа за нас, ще е необходимо умереното поведение да е постоянна величина. Благодарение на човешката склонност за потвърждаване, хората признават и възприемат чуждото поведение, ако то потвърждава техните предварителни схващания и хипотези. Това означава, че околните са по-склонни да запомнят единствения път, когато сме се разкрещели на колега, отколкото останалите пъти, когато сме се държали сърдечно и мило. Колкото и несправедливо да е, ще се наложи ние да се променим и адаптираме, за да бъдат другите по-благоразположени към нас.

Фокус върху взаимоотношенията

Когато изградим здрави връзки с хората около нас, е много по-голяма вероятността да ни простят единичните случаи на крайна реакция. Според психолозите, хората от един екип са много по-склонни да оправдаят странния гневен изблик на колега, с когото общуват по-често и чувстват по-близък. Подобно поведение има своето обяснение: когато сме изградили здрава връзка с някого, ние сме събрали достатъчно информация за него като личност и съответно имаме по-пълна представа за характера, поведението и възгледите му. А така по-лесно можем да разберем защо реагира по определен начин.

Хубаво е да положим усилия и да изградим близки отношения с колегите си, за да променим мнението им за себе си. Както Сократ е казал: „Пътят към добрата репутация е в това да се стараем да бъдем такива, каквито искаме да изглеждаме.“ Ако решим да следваме тази мисъл, то в случаите, когато губим контрол над чувствата си, целта ни трябва да е да променим представата на другите за нас, да се напаснем така, че репутацията, която искаме да спечелим, да е отражение на нашето истинско Аз.

Търпение

Дори и бързо да сме продължили напред след случилото се, това не означава, че и другите са го забравили. Възможно е седмици наред да се стараем да реагираме по-умерено, но за колегите може да е необходимо още време, докато повярват, че промяната в нас е истинска.

Психолог споделя историята на свой клиент – жена, която не е успявала да се справи с емоциите на работното си място. След първоначалния шок от това как я възприемат колегите й, а именно като груба и избухлива, тя осъзнава, че е време да се промени. Започва да прилага техники на активно слушане, отделя повече време за сближаване с екипа си, прави упражнения по пълноосъзнатост и се старае да управлява по-добре стреса си като цяло. Тя постига голям напредък и се гордее с това.

Един месец по-късно обаче отива на срещата с психолога си видимо разстроена. Смята, че хората не са променили мнението си за нея. Чувства се обезкуражена, защото е положила неимоверни усилия. Все пак не се отказва и няколко месеца по-късно споделя, че другите са започнали да оценяват различното й поведение.

Трябва не само да сме последователни и постоянни по пътя към промяната, но и търпеливи. Ако до този момент сме реагирали остро и бурно в дадени ситуации, е напълно възможно да отнеме време преди колегите ни да а) забележат, че сме се променили и б) повярват, че промяната е трайна. Затова не бива да се отчайваме, ако не успеем толкова бързо, колкото сме очаквали. Важното е да не се отказваме. Рано или късно, промяната ще бъде забелязана и оценена.

Целият процес е голямо предизвикателство, защото да убедим околните, че вече сме осъзнали грешката си и сме се променили, изисква упоритост, фокус и търпение. Хубавата новина е, че е напълно постижимо.

* Roy F. Baumeister and Ellen Bratslavsky. Bad Is Stronger Than Good (2001). DOI: 10.1037//1089-2680.5.4.323

** Lewicki, R. J., Polin, B. and Lount, R. B. (2016), An Exploration of the Structure of Effective Apologies. Negotiation Confl Manage Res, 9: 177-196. doi:10.1111/ncmr.12073