Какво се крие зад неспособността да управляваме гнева си

Акценти

Гневът е сложно и многопластово чувство. Двата основни типа гняв са първичен и вторичен. Първичният е директен, автоматичен и ответен отговор на заплаха или посегателство. Чрез него ние се мобилизираме да се борим, да бягаме и/ или да се защитаваме. В тези случаи гневът е основна и чиста емоция.

Вторичният от своя страна е резултат от други емоции, които всъщност го подклаждат, но остават скрити. Обикновено това са много по-дълбоки чувства като срам, страх, вина или тъга.

>>> Как можете да излекувате "вътрешното си дете" след преживяна травма в ранна възраст

Болката от травма в миналото като отключващ фактор

Много от изследванията върху управлението на гнева са насочени най-вече към индивида и неговата степен на саморегулация. Рядко обаче се разглежда ролята на стила на привързване и на отношенията му със семейството и околните. Те също могат да повлияят на способността му да се справя с негативното чувство. Да, всеки човек сам отговаря за своето поведение или усъвършенстване, но има и външни фактори, които той не може да контролира.

Защо мъжете изпитват по-често вторичен гняв

Според Джейсън Линдър, терапевт в областта на взаимоотношенията и травмите, мъжете по-често изпитват вторичен гняв, защото са възпитавани да не показват чувствата си. В работата си с двойки и семейства Линдър открива един и същи повтарящ се модел. Той обикновено се активира, когато индивидът има негативна нагласа към самия себе си, понякога на несъзнателно ниво. Първопричина могат да бъдат травмиращи преживявания от детството, когато е бил насилван, пренебрегван или заплашван. Дълбоко в себе си човекът се чувства необичан. Той вярва, че не е нужен никому и че не е достатъчно добър.

Модел на неефективно управление на гнева и последиците от него

Когато в отношенията му с околните възникне проблем, той става раздразнителен, отбранителен и накрая избухва. По този начин индивидът сякаш казва на другия: „Наранен съм, спри!“ За жалост, посланието е замаскирано и трудно разпознаваемо заради бурната реакция (пристъп на вторичен гняв). Накрая обикновено човекът отсреща се отдръпва, а ако е гневът е бил твърде необуздан, може дори да се е уплашил. Омагьосаният кръг се затваря, когато индивидът, предизвикал това отдръпване, се почувства изоставен и изолиран отново, вместо да получи подкрепа, утеха и любов.

За най-близките хора, които са жертва на вторичния му гняв, е много трудно да осъзнаят, че точно в този неприятен за тях момент, той се нуждае най-силно от любовта и разбирането им. Когато се отдръпват, защото не желаят да приемат тази агресивна/ реактивна енергия, те неволно затвърждават ниската му самооценка и го връщат към травмата от миналото. Всеки път, в който сценарият се повтори, неговата чувствителност се повишава, а гневът му е по-интензивен и продължителен.

Както виждаме, цикълът е саморазрушителен. Той е пагубен за отделния човек, за семейството и за цялата общност. Според някои специалисти е много вероятно подобен модел на поведение да е причина за избухването на войни. Франсин Шапиро, създател на EMDR терапията, казва, че травматизираните мъже са по-склонни към агресия и насилие, ако бъдат наранени. Познаването на модела може да помогне на хората, които не могат да управляват гнева си.

Повтарянето на стъпки от 1 до 5, невинаги в този ред, което води до затваряне на порочния кръг от изолация, влошена комуникация с околните и агресия/ насилие. Специалистите подчертават, че моделът е кръгов, не линеен, което означава, че събитията могат да се случват в различна от описаната по-горе последователност. Възможно е например стъпка 2 и 3 да се редуват, преди индивидът да изпълни стъпка 4, а някои стъпки дори да бъдат пропуснати.

EMDR и емоционално фокусирана терапия

С помощта на емоционално фокусирана терапия, особено когато е комбинирана с EMDR терапия, индивидът може да се научи да изразява болката, която го кара да изпитва вторичен гняв. Тогава любимите му хора ще намерят правилен подход и ще му дадат подкрепата, от която се нуждае, за да се справи с травмата, вместо да я преживява отново и отново.

Ролята на близките

Ако индивидът не е бил научен как да открива и изразява болката, скрита под вторичния му гняв, той вероятно ще продължи да избухва и да проявява агресия. Култивирането на емоционална интелигентност и самопознание е много важно. То е напълно осъществимо по време на сесии, фокусирани върху сближаването. Терапията е полезна и за близките на пациента, защото ще им покаже как да проявяват състрадание и да запазват самообладание в напрегнати моменти. Когато се научат да проявяват разбиране, те ще спрат да се отдръпват, което пък ще разреди гневните изблици на отсрещната страна.

Въпреки това е препоръчително индивидът да се подложи на EMDR терапия, която да му помогне да усвои техники за справяне с негативните емоции.