Опасната връзка между алкохола и депресията

Средностатистическият българин консумира алкохол поне 3 пъти седмично, гласи статистиката. Над 350 000 хиляди наши сънародници страдат от алкохолизъм. Министерство на здравеопазването публикува данни, според които допустимата консумация е 40 мл за жените и 60 мл за мъжете, но за съжаление сред много от хората препоръчителното количество е често надвишавано. Седмичното потребление, определено като рисково, е над 350 мл за мъжете и над 210 за жените.

Алкохолът е играе сериозна негативна роля при повече от 60 здравословни проблема, сред които депресията.

Алкохолът и депресията – омагьосан кръг

Много от нас твърдят, че пият, за да се почувстват по-добре в края на тежък работен ден.

Те смятат, че приемът на алкохол ще ги направи по-щастливи, но учените са установили, че между лошото настроение и злоупотребата с него има пряка връзка. Изследванията показват, че често тъгата и депресията са резултат именно от вредния навик, без значение какви са количествата.

В много случаи депресивните епизоди възникват именно при хора, които прекаляват с консумацията на алкохолни напитки. Те стават много по-раздразнителни в дните след това, не могат да изпитат удоволствие от нещата, които правят и да се радват на обичайното си ежедневие.

"Но алкохолът ме прави щастлив!" са думи, които често чуваме в подобни ситуации. Да, вероятно за известно време той наистина носи еуфория, която не може да се сравни с нищо друго. Тя обаче изчезва и отстъпва място на други далеч по-неприятни състояния. Истината е, че човешкият мозък не се повлиява положително от алкохола, а в дългосрочен план психолозите са доказали действието му на депресант.

Как алкохолът влияе на мозъка?

Той променя нивата на невротрансмитерите в човешкия мозък. Невротрансмитерите са посредниците, които изпращат сигнали и контролират мислите, чувствата и поведенческите избори на човека. Предвид ключовата им роля, всяка дори малка промяна, която настъпва в тяхната функция, води до влошаване в качеството на живот.

Алкохолът увеличава количеството на невротрансмитер, наречен GABA, който регулира нивата на енергичност. Ако стойностите му се окажат извън норма, това има депресиращ ефект върху човешката нервна система.

Други невротрансмитери, които се повлияват от консумацията на алкохол са тези, регулиращи нивата на безпокойството. Ето защо приятното на пръв поглед опиянение след няколко питиета обикновено после води след себе си усещане за тревога и дори страх.

Тук много хора биха попитали: Ако алкохолът е толкова депресиращ, защо тогава се чувствам добре, докато го приемам?

Ролята на допамина

По време на консумация и малко след това той увеличава количеството на допамин, познат като хормона на зависимостите.

Невротрансмитерът е тясно свързан с моделите за награждаване, използвани в мозъка. В началото той кара човека да се чувства по-щастлив. Ако обаче искаме това състояние да продължи дълго, трябва да продължим да приемаме още алкохол, за да стимулираме освобождаването му. Хормонът се произвежда и при други приятни занимания като хубава разходка, добра компания или радостна новина.

Накратко, колкото повече потребността да произвеждаме допамин ни подтиква към консумация на алкохолни напитки, толкова по-силно страдат останалите части на мозъка. Допаминът се изчерпва със спирането на приема, а депресивните ефекти остават дълго след това.

Опасно ли е потиснатото настроение след прием на алкохол?

Алкохолът и тежките дни след това са като лавина, която повлича след себе си редица стресови преживявания, като:

• тревога за това, което сме направили и казали;
• лошо представяне на работното място;
• умора и безсъние;
• въпроси, свързани със самочувствието;
• сексуални усложнения или промискуитет;
• цикли на срам и съжаление;
• трудности в отношенията.

Най-малкото, което може да причини продължителният прием на алкохол, е високи нива на стрес и модели на негативно мислене. И двете са управляеми, но и опасни в някои случаи, тъй като са основни признаци за отключване на депресия.

Дори първоначално нивата на стрес и изтощение, свързани с консумацията на алкохол, да не изглеждат плашещи, ако животът внезапно ни поднесе неприятна новина или ни сполети трагично събитие, ще сме много по-податливи на депресия.

Как можем да разберем дали има промяна в емоционалния ни живот под влияние на алкохола?

1. Променя ли се настроението ни преди и след консумация. Съществува ли повтарящ се модел?

2. Какво ни кара да прибягваме до алкохола?

3. Използваме ли алкохола, за да потиснем гнева или тъгата, с които бихме могли да се справим по-ефективно чрез други способи?

4. Усещаме ли нужда да пием през седмицата?

5. Бихме ли избрали напитки, които имат по-ниско съдържание на алкохол?

6. Можем ли да определим дни или период от месеца без консумацията му?

7. През времето, когато не сме злоупотребявали с алкохол, поведението ни е различно ли е било, или не?

Не само депресивните състояния водят до повишена вероятност от развиване на алкохолна зависимост. Алкохолизмът сам по себе си е сериозна предпоставка за развиване на сериозни депресивни епизоди и отключването на други патологични състояния.