Алкохолът е депресант

от 02 май 2017г.

Пиете ли? А хората около вас?

Огромен процент от населението по земята приема алкохолни напитки с цел да се забавлява, а въобще не осъзнава, че алкохолът е не само стимулант, а и депресант.

Какво правят спиртните напитки с нас

Алкохолът влияе пряко върху химията на мозъка, като променя нивата на невротоксините – химикалите, предаващи съобщенията между нервните клетки, от които зависят сетивата, мисленето, поведението и емоциите. Засяга както възбуждащите невротрансмитери, така и инхибиторите (които ни успокояват).

Когато започваме да приемаме алкохол, не съзнаваме, че упойващият ефект е и пристрастяващ. Приемането му води до автоматичен допаминов отговор, който е се равнява на усещане за радост, щастие и доволство (поне докато не сме превикнали с него).

Глутаматът е „възбуждащ“ невротрансмитер, който увеличава мозъчната активност и енергийните нива. Спиртните напитки потискат освобождаването му и водят до забавяне на процесите между невроните. За сметка на това подпомагат аминомаснелена киселина на име GABA, която дава усещането за отпуснатост.

Докато сме активни мозъкът ни отделя глутамат, с цел да сме адекватни на променливите обстоятелства, но при приемане на алкохол, не само, че ни лишава от него (и снижава вероятността от разумни реакции при промяна в околната среда), а и ни залива с GABA, която ни отпуска, унищожавайки шансовете ни да се притесним, че не сме адекватни.

Тъй като тялото приема спиртната напитка в организма като наличие на отрова, ако работи ефективно се опитва да произведе ензим, който го неутрализира. Така че преди да започне действието на алкохола над мозъка, но след като тялото е засякло наличието на спирт в стомаха, се отделят ензими, целящи да прочистят кръвта от вредителя и водещи до махмурлук.

Защо го наричат депресант

Влиянието на спиртните напитки е най-пряко над частите на мозъка, отговарящи за контрола на мускулите, речта, координацията, вземането на решения. Докато другите стимуланти влияят на точно определени центрове, алкохолът напомня взрив в ума ви, той влияе над всяка система. Това ще рече, че едновременно отнема властта над тялото и ума, дава очакване за щастливи мигове и не спира усещането за самоконтрол. Една от причините да бъде категоризиран като депресант е, че всъщност отнема дори най-общия контрол над настроенията и мислите ни, като най-често води до нереалистични представи и съждения.

Друга е, че усилва успокояващия ефект на невротрансмитерите. Колкото повече алкохол приемем, толкова по-бавна ще е мозъчната дейност. Това забавяне е слабо притеснително, ако приемащото алкохол лице е в контролирана, безопасна среда, която не заплашва физическото му здраве. Но с времето допаминовият отговор на алкохола намалява, до мига, в който напълно изчезне. Така се оказва, че търсеният ефект на забавление (идващ от допамина) изчезва, въпреки наличието на останалите резултати. Което е един от многото фактори, повишаващи вероятността от алкохолизъм и възпрепятстващи отказването от алкохола.

Депресията и алкохолизма

Вероятността при наличие на едното да се появи другото е доста висока. Двете състояния се усилват взаимно. Дори най-лека депресия силно се влошава под влияние на спиртни напитки. Няма потвърдена връзка между зараждането на депресивните състояния и алкохола. Но статистиката говори, че хората с висока употреба на спиртни напитки навлизат в депресивни епизоди по-често от останалите.

Депресията от своя страна засилва вероятността от вредяща употреба на алкохолни напитки (съответно зависимост от тях). Вероятността депресиран човек да развие алкохолизъм е три пъти по-висока, отколкото човек в психична норма.

Когато приемаме спиртни напитки, не се замисляме какво причиняваме на мозъка и психиката си, не е необходимо да отричаме напълно употребата им, но трябва да внимаваме, защото освен, че може да навреди на физическото ни състояние, се оказва, че може да доведе и до сериозни психични последици.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: forbes.com
Снимка: healthline.com

Още по темата: