Анандамид: Невротрансмитерът, който влияе върху щастието ни

Анандамидът оказва ефект, подобен на този на марихуаната. Той е много релаксиращ и успокоява и регулира сърдечно-съдовата система. Невротрансмитерът също генерира чувство на щастие. Всъщност, името идва от думата "ананда", което означава "носител на мир и вътрешно щастие" на санскрит. Той се среща в човешкия мозък и в шоколада.

Учените откриват това вещество през 1992 г. Те го определят като слаба молекула с краткосрочни ефекти върху тялото. В допълнение към седативните му ефекти, той подобрява функционирането на дихателната система и оказва влияние върху нашите когнитивни функции.

Как действа анандамидът

Мозъкът синтезира анандамид. Той оказва влияние в същите области, които се свързват с паметта, по-висшите когнитивни процеси, мотивацията и контрола на движението. Учените са открили, че анандамидът може да намали усещането за болка. В допълнение, той се намесва в регулирането на апетита и усещането за награда и удоволствие.

Изследователите провеждат експеримент с мишки през 2017 г. Те инжектират мишки с доза анандамид, вследствие на което поведението им се променя. Изправени пред проблеми, те се интересуват повече от намирането на решение и се справят по-добре.

Някои хора смятат, че науката все още не е в състояние да идентифицира всички свойства и ефекти на този невротрансмитер. Други, че това би могло да бъде добра терапевтична помощ за зависимите от психоактивни вещества. Въпреки това, няма достатъчно доказателства, които да подкрепят последното.

Ефектите на анандамида

Ефектите на анандамида са краткотрайни и много интензивни. Поради това той влияе положително върху различни части на нашия мозък и тяло. Основните му ефекти са:

• Хомеостатичен. Той увеличава регенеративните свойства на организма и поддържа баланса на нервната система.
• Аналгетик. Подобно на марихуаната и всички канабиноиди, той има мощни болкоуспокояващи ефекти.
• Невропротектор. Той помага за регулиране на възбуждането на нервната система, което генерира защитни ефекти.
• Регулатор на апетита. Проучванията доказват, че анандамидът регулира апетита и циклите на засищане, като същевременно променя усещането за глад.
• Антиеметичен. Това означава, че потиска поривите за повръщане. Той действа заедно със серотонина, за да постигне този ефект.
• Регулира сексуалното желание. Проучванията показват, че малки количества анандамид стимулират сексуалното желание. От друга страна, високите количества намаляват сексуалното желание.
• Участва в процесите, свързани с бременността. Известно е, че това вещество се намесва в имплантирането на ембриона в матката.
• Естествен мотиватор. Подобрява вземането на решения и увеличава самочувствието.
• Когнитивни функции. Анандамидът помага за формирането на нови невронни връзки. Това подпомага процесите на мислене, учене и памет.
• Релаксация и благополучие. Кара ни да се чувстваме спокойни, релаксирани и щастливи.
• Противоканцерогенен. Този ефект все още не е доказан, но някои наблюдения твърдят, че инхибира растежа на раковите клетки, особено при меланомите.

Как да увеличите нивата на андандамид

Най-простият начин да увеличите нивата на андандамид е да ядете тъмен шоколад. Тази храна съдържа значително количество теобромин.

Учените предполагат, че това вещество стимулира производството на този невротрансмитер в мозъка. Тъмният шоколад съдържа много теобромин. В допълнение, ефектите са още по-значими, ако дъвчете какаови люспи.

През 2015 г. екип от немски изследователи провеждат проучване, свързано с тази тема. В него те откриват, че физическите упражнения улесняват производството на андандамид. Ето защо стигат до извода, че този невротрансмитер е всъщност отговорен за създаването на чувството за щастие след физическо натоварване, а не ендорфините.

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: exploringyourmind.com

Снимка: herb.co

Още по темата:

• Серотонин: Хормонът на щастието и как той засяга нашето тяло
• Колкото по-негативни са мислите ни, толкова по-нещастни и болни сме ние самите – част 1
• Колкото по-негативни са мислите ни, толкова по-нещастни и болни сме ние самите – част 2
• Подкрепата, която оказваме на другите, помага и на самите нас