Евдемонията: Ключът към щастието според Карл Юнг

Евдемонията е думата описваща щастие и лично благополучие, която идва още от Древна Гърция. Карл Юнг вярва че всички трябва да насърчаваме точно нея вътре в себе си. Той казва, че за да сторим това, първо трябва да се свържем със своя „демон“. Самият той е вътрешният гении и архетип, който направлява несъзнателните ни страсти и мотивация. Нашата същност и роля, която трябва да слушаме по-често.

Ако има нещо, което виждаме в излишък почти навсякъде (книги, социални мрежи, дори мода), е необходимостта да бъдем щастливи. Всички реклами по телевизията ни казват, че ако изпием определена напитка или имаме определен телефон, ще почувстваме нови, чудесни емоции. В наши дни е налице визия за щастие, която има почти императивен тон.

В псотмодерния свят, чувството, че си задължен да си щастлив, някак иронично води до нещастие. Може да си спомним какво казва Насим Никълъс Талеб в книгата си "Черния лебед" - … “ние все още вярваме, че светът е пълен с бели лебеди. Смятаме, че всичко, което трябва да направим, е достатъчно голямо усилие. Тогава всичко, което са ни обещали, когато сме били деца, ще се сбъдне.“ Въпреки това, според Талеб, нашият свят е невероятно сложен. Толкова сложен, че когато видим черен лебед, ние не знаем как да реагираме. Уязвими сме, защото не знаем как да се справим с неочакваното или несигурното. Така че никога няма да намерим щастие, ако се оглеждаме за него извън себе си. Трябва да укрепим характера си- своя демон, както го нарича самият Карл Юнг.

Евдемонията и значението на себепознаването

Един от хората, които продължават започнатото от Карл Юнг, е Джеймс Хилман. Този анализатор на Юнг се вдъхновява дълбоко от концепцията за архетипите и по-конкретно идеята за демона. В книгата си "Душевен код" той ни напомня за важността на връзката със собствения "демон", за да имаме пълен и наистина щастлив живот. За да разберем по-добре тази интересна теория, нека да разгледаме по-отблизо това, за което говори проф. Хилман в книгата си.

Какво е демон

Думата „демон“ в случая не носи никак отрицателно послание. Всъщност е символ на най-висшата същност на човешкото същество. В етиката на Аристотел „демонът“ е добродетел и мъдрост в най-практичния смисъл

Карл Юнг обяснява, че демонът живее в нашето подсъзнание. Той ръководи действията ни, мотивира ни и шепне идеи, вдъхновява ни, кара интуицията ни да нашепва съвети. Но социалният живот и общественото влияние, примесени с забързаното темпо на живота, често ни отдалечават от този вътрешен глас. Образованието, насочено към еднаквост и пазарът на труда, не оценяват високо оригиналността. Това намалява възможността да извеждаме вътрешния си дух на по-високо ниво. Демонът има огромен потенциал и иска повече от всичко да освободи своите творчески възможности.Но ние често не смеем да му дадем пространството, от което се нуждаем за целите му.

Демонът щастието: въпрос на храброст

Д-р Джеймс Хилман вярва, че малко неща са толкова значими в живота, колкото и да се научиш да слушаш този дух, тази магическа, цветна цялост, която живее в нашата мотивация. Както е записано в храма на Аполон в Делфи: "Познавай себе си".

Когато спрем да търсим отговорите извън себе си и да се притесняваме, за това какво искат другите, най-накрая ще открием пътеката към самопознанието. Само тогава ще може да се свържем със своядемон.

Евдемонията изисква повечко смелост. Нашият демон е неспокоен и винаги гладен за нови преживявания. Следователно, ако не слушаме вътрешния си глас, то той ще ни накаже. Както Юнг ни напомня - ако не сме в състояние да слушаме нуждите на демона, душата ни ще се разболява. Защо? Защото това е против нашите истински желания и мотиви, като ни прави нещастни.

Как можеш да култивираме евдемонията

Знаете, че нищо не е толкова важно, колкото самопознанието. Свързването с нашите желания, нашата същност, идентичност и лични ценности е един от начините да прегърнем своя демон и да го разпознаем. Но не е достатъчно просто да кажем "Знам, че си там". Трябва да го освободим, за да създаваме, да бъдем изразени.
Култивирането на автентична евдемония означава да се правят промени. Означава да оставим настрана това, което ни налага външният свят. Вместо това трябва да се научим да създаваме собствена реалност. Трябва да сме напълно наясно със сложността на обкръжението си, където несигурността и непредвидените трудности са постоянни и напълно нормални.
Нашият демон иска някакви неща. За да достигнем до евдемония обаче, трябва да се справим със ситуации, в които не е толкова лесно да се изразяваме. Имайки предвид това, е добре да помним какво казва Емануел Кант – „Ако искате да сте щастливи, трябва да се научите да сте умни.“ С други думи, трябва да изберете най-добрите методи, за да постигнете своето най-добро благополучие. Ясно е, че нито средствата, нито краят е лесен за достигане.

Добрата новина е, че юнгианската терапия може да е доста полезна за тези цели. Терапевтичният подход в нея може да ни доближи до евдемонията, като цели да е от помощ при разпознаване на уникалността и силата ни, за да сме щастливи по своя уникален начин.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: exploringyourmind.com