Андрю Соломон: Научете се да превръщате най-лошите моменти от живота си в истории на триумфа

„Като ученик на съдбата винаги съм се чудил как някои хора черпят сила от най-големите, най-мъчителните предизвикателства в живота си… Има една известна мъдрост, че всичко това е свързано с намирането на смисъл. Дълго време вярвах, че смисълът, онази велика истина, е някъде там и чака да бъде намерена. Постепенно обаче започнах да осъзнавам, че истината всъщност няма никакво значение. Наричаме го намиране на смисъл, но е много по-правилно да го наречем „изфабрикуване” на смисъл”, казва професорът по клинична психология Андрю Соломон в лекцията си за ТЕД "Как най-лошите моменти в нашия живот ни правят това, което сме”. В нея писателят разказва истории за трудностите, през които е преминал, и за уроците, които е научил. 

Вижте най-вдъхновяващите от тях:

В своята последната книга писах за това как се справят семействата с различните житейски предизвикателства или необичайно потомство. Една от майките, с които разговарях, имаше две деца с тежки увреждания. Тя ми каза: "Хората все ни повтарят фрази като: "Господ не ти дава повече, отколкото можеш да понесеш", деца като нашите обаче не са орисани за подарък. Те са подарък, защото те са това, което ние самите сме си избрали."

Правим такива избори през целият си живот…

Бях във втори клас, когато Боби Финкел организира парти за рождения си ден и покани целия клас, включително и мен. Майка ми не повярва и се обади на госпожа Финкел, за да провери дали поканата е истинска. Майката на Боби каза, че синът й не ме харесва и не иска да бъда на партито му. В същия ден мама ме заведе в зоологическата градина и ядохме мелби.

В седми клас едно от децата в училищния автобус ми измисли прякора "Пърси" и често той и групата му повтаряха провокацията по време на цялото пътуване в автобуса, 45 минути на отиване, 45 минути на връщане, "Пърси! Пърси! Пърси! Пърси!"…

Една от другите майки, с които разговарях, докато работих върху последната си книга, като тийнейджърка е била изнасилена и има дете от това изнасилване. Всичко това е провалило плановете й за образование и кариера и е разрушило напълно всичките й емоционални връзки. Когато се запознах се нея, тя беше на 50. Попитах я дали мисли често за мъжа, който я е изнасилил, а тя ми отговори: "Преди си спомнях за него с гняв, но вече само го съжалявам"… Помислих си, че изпитва към него съжаление, защото е бил толкова примитивен, за да направи подобно нещо. Попитах я: "Съжаление?", а тя ми каза: "Да, тъй като той има прекрасна дъщеря и две невероятни внучета и дори не подозира, а аз зная. Оказва се, че аз съм късметлийката”…

Когато се срамуваме, ние не сме способни да разкажем своите истории, а те са в основата на нашата идентичност. Намери смисъл, изгради идентичност, намери смисъл и изгради идентичност. Това постепенно се превърна в моята мантра.

Да откриеш смисъл, означава да промениш себе си. Да изградиш идентичност, означава да промениш света. Всички ние, хората със заклеймявани и критикувани идентичности, ежедневно се сблъскваме с въпроса: доколко да се нагаждаме и да се опитваме да се впишем в обществото, като се въздържаме, и доколко да пречупваме границите на всичко онова, което се приема за „нормален” живот? Създаването на смисъл и изграждането на идентичност няма да поправи неправдите. Само ще ги превърне в ценности.

Ние не търсим болезнени преживявания, които да наранят идентичността ни, а по-скоро изграждаме своята идентичност в резултат на болезнените преживявания. Непосилно е да понесем безсмислени мъчения, но сме в състояние да преживеем огромна болка, ако вярваме, че има смисъл. Лесните неща ни правят по-слабо впечатление, отколкото трудните. Разбира се, бихме могли да бъдем себе си и без преживените удоволствия и щастливи моменти, но не бихме могли да бъдем себе си без нашите страдания, които ни карат да търсим смисъл. "Затова намирам удоволствие в нещастията", пише Свети Павел във Второто Послание към Коринтяните "защото, когато съм немощен, тогава съм силен."

6 години, след като се срещнахме, с моя партньор решихме да сключим брак. Бракът скоро доведе до деца, а и за нас, и за тях това означаваше нов смисъл и нова идентичност. Повече от всичко искам децата ми да бъдат щастливи. Обичам ги и ме боли, когато са тъжни. Като гей баща, аз се стремя да ги науча да различават какво е грешно в живота им, но в същото време вярвам, че ако ги защитя от бедите, ще се проваля като родител.

Ако търсенето на смисъл е от по-голямо значение от неговото намиране, въпросът не е дали бих бил по-щастлив заради това, че са ме тормозили, а дали придаването на смисъл на всички тези преживявания ме е направило по-добър баща. Аз съм склонен да откривам задоволство в съвсем обикновените радости, защото никога не съм очаквал, че тези радости ще бъдат обикновени за мен.

На 50-ия ми рожден ден семейството ми организира парти. Синът ми каза, че иска да изнесе реч, а Джон му отговори: "Не можеш да изнесеш реч. Ти си на 4." Но Джордж настояваше и накрая Джон го заведе при микрофона и Джордж извика много силно: "Дами и господа, моля за вашето внимание", при което всички се обърнаха стреснато. Джордж допълни: "Радвам се, че е рожденият ден на татко. Щастлив съм, че всички получихме торта. И тате, ако беше малък, щях да ти бъда приятел."

Помислих си: „Благодаря”. Помислих, че съм длъжник дори на Боби Финкел, на всички нещастни преживявания, които ме доведоха до този момент и бях безкрайно и безусловно благодарен за живота, за който някога направих всичко възможно да променя.

… Винаги ще има някой, който ще иска да отнеме човечността ни и винаги ще има истории, които могат да я възвърнат. Само ако живеем открито, ще можем да победим омразата и да обогатим живота на всички…

Намерете смисъл. Изградете идентичност. Намерете смисъл. Изградете идентичност. А след това поканете светът да сподели вашата радост.

По статията работи: Ина Фенерова
Източник: ted.com
Снимка: newsday.com