Начало Психология Социална психология Аз Да живееш означава да се научиш да развързваш възли, да шиеш мечти, да тъчеш истории

Да живееш означава да се научиш да развързваш възли, да шиеш мечти, да тъчеш истории

Да живееш означава да се научиш да развързваш възли, да шиеш мечти, да тъчеш истории - изображение

Да живееш означава да се научиш да шиеш мечти и да развързваш възлите на миналото и настоящето, но също и да се движиш напред с по-голяма свобода. Да имаме живот със смисъл предполага, от своя страна, че сме мъдри тъкачи на истории, занаятчии с добри взаимоотношения, създаващи по-добри пространства и среда, в която можем да продължим да растем и да се развиваме в щастие, без тъмни облаци и студени ветрове.

Подобна нагласа към живота несъмнено е добър начин да се справим с изненадите по пътя ни, особено ако се придържаме към своето "тук и сега". Постигането на задоволителна реалност е един фин процес, в който постепенно ще се научим как правилно да реагираме във времена на трудности и изпитания. Трябва да разберем, че щастието не е прав път, а по-скоро упражнение в творчество, реакция, действие и оцеляване.

„Ти живееш само веднъж, но ако го направиш правилно, е напълно достатъчно”. - Мей Уест

Животът е повече от просто съществуване. Знаем това, но понякога го забравяме. Често пренебрегваме факта, че за да станем истински герои в собствената си история, изисква няколко неща. Първото е отговорност към себе си. Второто е да имаш страст, ентусиазъм, истинско желание да бъдеш и да се стремиш към по-добри неща. Третото е да можеш да живееш смислен живот.

Последното правило е особено важно, всъщност, в рамките на теорията за позитивната психология, това е израз, който става все по-релевантен с термина "щастие". Причината? Докато за повечето хора щастието често е обект на преследване, намиращ се все напред във времето, запълването на реалността ни със смисъл, ще ни предложи нещо трайно: причина да бъдем и съществуваме.

Можем ли да живеем живота си по свой начин?

Всички сме си задавали този въпрос поне веднъж. Всички поне веднъж сме си казвали, че нищо не може да бъде толкова удовлетворяващо от това да живеем по начина, който ние искаме. И все пак, рано или късно научаваме, това невинаги е възможно. Свободната воля е малко повече от илюзия и това е вярно по две причини: ограничават ни както социалните норми, така и нашата генетична подготовка.

Освен това, в книгата Designing Positive Psychology, написана от няколко представители на позитивната психология, научаваме, че дори собствената ни култура ни диктува как трябва да живеем и какво е щастието. Нашето общество дори ни казва кои са жизненоважните цели, към които трябва да се стремим и какво трябва да променим в себе си, за да получим щастието, което толкова силно желаем. Въпреки че понякога ни проблясва идеята, че сме напълно свободни да проектираме живота си, това е просто илюзия. Рядко това е възможно…

Пример за това е светът на рекламите, в който живеем. В него, за да се чувстваме доволни, трябва да си купим най-новия телефон. В него, също така, има само един-единствен начин да си красив, в противен случай никой не би ни сметнал за привлекателни. Всичко това кристално изяснява, че нашият психо-социален контекст оказва решаващо въздействие върху живота ни, нали?

Друго убеждение, създадено ни именно от нашата култура, е класическата идея, че щастието е равно на емоционален комфорт. Тоест, емоции като тъга, гняв, чувство на неудовлетвореност, неуспех или разочарование трябва да бъдат прикрити или избягвани, същото се отнася и за физическата болка. Ние сме свикнали или да прикриваме вътрешните си кошмари, или да се правим, че те не съществуват. Въпреки всичките ни опити да прикрием отрицателните си чувства обаче, те съществуват, те са част от човешката ни същност с причина. Тези чувства се обработват в лимбичната система, за да ни помогнат да оцелеем, да живеем по-добре.

„И сега, когато не трябва да бъдеш съвършен, можеш да бъдеш добър.” - Джон Стайнбек

Майсторството да изградиш живот със смисъл

Вече знаем, че не сме наистина свободни да живеем живота си по начина, който искаме. Има ограничения, задължения и норми, които трябва да спазваме. 

Но отвъд тези неизбежни принципи, които определят нашето съвместно съществуване като социални същества, трябва да отворим очите си и да оставим зад себе си възлите, които ни задържат, които възпрепятстват движението и личната ни свобода. Много от тези възли са създадени от нашата култура, нашите семейства, нашите социални отношения и дори вследствие на тежестта, която стоварва върху нас, подчертано патриархалното ни общество. 

Намирането на смисъл ще ни помогне да водим по-пълно съществуване, ще ни насърчи да бъдем по-активни и да ценим своето „тук и сега”. Трябва обаче да направим още една стъпка и да се запитаме: какво искам за утре? Как искам да се видя в близко бъдеще?

Отговорът на тези въпроси ще даде смисъл за вашето настояще, ще изчисти пътя ви, като ви даде надежда и мотивация. Само тогава ще бъдете по-добър тъкач на истории и съзерцател на мечти, родени от вашите (а не от чуждите) жизненоважни цели.

Редактор: Ина Фенерова
Източник: exploringyourmind.com
Снимка: feedspot.com

Още по темата:

5.0, 2 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЛайфстайлСнимкиЗдравни съветиНовиниЛюбопитноДиетиИсторияАнкетиСъставкиСоциални грижиЛеченияХранене при...