Верността в брака – вътрешна убеденост, а не договор

Още със сключването на брак и даването на обетите, сякаш приемаме, че съпружеската вярност е гарантирана. Но въпреки че се проповядва от повечето религии по света, според статистиката изглежда не можем да разчитаме на личните си убеждения или на автоматична корекция, която да ни осигури вечна вярност през целия съпружески живот. Може би това е причината да се появи нов подход, наречен „новата моногамия“.

Новата моногамия се базира на идеята, че верността в брака е избор, който правят и двамата партньори. Това означава, че тя се „договаря“ съвместно в началото и по време на съпружеския живот.

Защо се нарича „нова моногамия“? Защото съществува и така наречената „стара моногамия“.

Психология на „старата моногамия“

Естер Перел (Ester Perel), която пише как да поддържаме удовлетворяващ сексуалния си живот с дългосрочния си партньор, казва следното за дълбоко вкорененото ни вярване в “старата моногамия“: Моногамията има своите психологически корени в най-ранните ни години. Тогава всяко бебе изгражда много тясна връзка със своята майка, чиято любов е безусловна и не изисква полагането на каквито и да е усилия. Колко идилично звучи! Това преживяване от най-ранна детска възраст е еквивалент на цялост и единност. Бебето не се разграничава от майката. Абсолютна заедност.

Разбира се, майката не се грижи само за бебето. Тя го прави и за други близки нейни хора, включително и за съпруга си. Перел отбелязва, че всъщност, така погледнато, майката никога не е била изцяло вярна на отрочето си. Нито веднъж!

Перел определя старата моногамия като „монолитна“. Под „монолитен“ в този случай тя има предвид  търсене на абсолютна хармония с друг човек. Търсене на партньор, който може да бъде всичко, от което имаме нужда: уверен най-добър приятел, страстен любовник, сродна душа. Както и да го наречем, традиционната представа за моногамията е показател за нашата собствена уникалност и „специалност“. Смятаме, че именно тази наша „специалност“ заслужава абсолютна хармония с идеалния партньор.

Обаче традиционното схващане, че заслужаваме до себе си човек, който да е превъплъщение на всяка наша нужда и очакване, прави изневярата много по-болезнена, непростима и така сякаш е насочена към нашата личност. Предателство спрямо нас самите. Сякаш е предадено собственото ни усещане за „специалност“, а това наистина е непростимо.

Верността като убеждение, не като договор

Най-добрият подход в брака би бил този на Перел, според който верността е по-скоро въпрос на убеждение, а не на сключен договор с партньора. Убеждението, че моногамността не е социална даденост. И с помощта на рефлексията (самоанализ на собствените мисли и преживявания) тя не бива да се постига на подсъзнателно ниво, само защото искаме да се чувстваме специални. Моногамността е избор, който правят двамата партньори. Избор, който затвърждават през годините на своя брак.

„Договарянето“ на нова моногамия в брака

Новата моногамия може да навлезе в семейния ни живот само ако осъзнаем, че „договарянето“ на старата се базира на жадуваната от най-ранните ни години „специалност“, която искаме да проектираме в брака си. По-добре би било да възприемем верността като степен на ангажираност и отдаденост към връзката, отколкото да опитваме да реализираме това наше желание да бъдем специални за някого.
Когато се „споразумяваме“ за моногамност, трябва да търсим „специалност“ във взаимоотношенията ни, а не в самите нас, като личности. Ние и партньорът ни сме отделни индивиди, които се отдават на един равнопоставен и нескончаем брак.

За какво е нужно да се споразумеем?

Има три важни аспекта, които заслужават вниманието ни, ако искаме да наложим новата моногамия в брака си: честност или откритост, взаимоотношения извън семейството и сексуална вярност.

Честност/ откритост

Това означава да се „споразумеем“ с партньора си какво и колко да си споделяме по отношение на връзките ни с другите хора. Тук попада и споменаването, че сме привлечени от друг човек или че имаме фантазии с него.

Взаимоотношения извън семейството

Съпрузите уточняват помежду си какви граници не бива да се прекрачват в отношенията им с хора извън семейството. Те решават съвместно дали е редно да се споделя лична информация и интимни мисли, както и дали е нормално да се вечеря с колега например.

Сексуална вярност

Какво означава тя за двамата партньори? Дали и двамата приемат нормално похотливите желания, насочени към някой друг? Дали одобряват гледането на порнографски филми или създаването и поддържането на емоционални/ сексуални отношения в интернет?

Всеки от нас трябва да отдели нужното време, за да остане насаме с мислите си относно представата му за сексуална вярност. Добре би било да анализираме причините за начина, по който я възприемаме. Много е възможно да сме повлияни от семейния модел, религиозни вярвания, традиционни сексуални роли, лични морални ценности или вътрешна несигурност.

Интерпретации на верността при сключване на брак

Възможно е и всеки от двамата брачни партньори да разбира по различен начин традиционното вярване в старата моногамия, което се налага със сключването на брак. Ето няколко от тези начини:

„Заклевам се да бъда верен, докато не се почувствам твърде уморен от партньора.“

„Зная, че ти няма да ми изневериш, но аз най-вероятно ще го направя.“

„Аз ще ти бъда вярна, но ти не, защото си мъж.“

„Ще си бъдем верни един на друг, с изключение на леките забежки по време на почивка.“

Хубаво би било тези вътрешни убеждения да се изговорят открито. Те трябва да бъдат обсъдени, ако искаме да дадем шанс на новата моногамия.

Верността на партньора трябва да бъде съзнателен избор. Избор, който може да ни обогати емоционално, за да останем верни през годините. А за да останем верни, е нужно да се научим на самоосъзнатост, съзнателна емпатия и доброта. Такъв избор трябва да се „предоговаря“ и затвърждава от двамата партньори, за да съхранят интимната си връзка по дългия път на собственото си израстване.