Повторен брак – защо правим същите грешки при избора на партньор

В практиката си Стивън Бетчен, експерт по брачна и семейна терапия, се среща с много хора, които успяват – с голяма болка и усилия – да се измъкнат от разрушителни бракове. Веднъж „освободени“ дават следните обещания: „Следващия път ще намеря някой със сходни интереси. Следващия път ще се уверя, че човекът не е зависим. Следващия път ще намеря някой с по-висок сексуален нагон. Следващия път ще избера по-добър, по-малко критичен човек. Следващия път ще намеря някой, който ме привлича физически повече.“

Тези обещания обикновено идват от наскоро разведените, а не от вдовците и вдовиците и обикновено служат за избягване на тревожността, свързана с предстоящото. Тези хора се страхуват от „повторение“. Наскоро разведен приятел на Бетчен споделя с него: „Нямах нищо против да се разведа. Това беше правилното решение. Но съм ужасен, че не съм способен да избера по-добър партньор следващия път“.

Има хора, които обещават „никога повече да не се женят“. Стивън Бетчен приписва това на болката, която изпитват, и на облекчението след развода. Терапевтът обикновено казва на тези хора, че в момента се намират в капан, но е възможно да се почувстват съвсем различно, след като излекуват раните си. Някои от тях обаче остават верни на думата си – повече жени, отколкото мъже. Според Националния център за изследване на семейството и брака към Университета „Боулинг Грийн“ повторните бракове са значително повече при мъжете, отколкото при жените – 37 на 1000 срещу 20 на 1000 към 2018 г.

Отричане и повторен брак

Много хора се женят повторно, въпреки че процентът на разводите след сключване на втори брак е около 67% (при първия брак е приблизително 50%). На какво се дължи това? Хората твърдят, че са се поучили от грешките си. Но дали е така? Роднините и приятелите не ги ли предупреждават за техния избор? Дали семейната терапия не им е повлияло отрицателно?

Прочетете още:

• Живот след развод – 5 неща, които никой не ви казва

За съжаление, Стивън Бетчен е виждал твърде много хора, които след развода се отказват от терапията, вярвайки, че са постигнали своята терапевтична цел – прекратяване на връзката си. Те твърдят, че са научили достатъчно, за да продължат напред и да направят по-добър избор. В някои случаи това е вярно, но в повечето не е така. Често те съобщават, че отново имат неуспешна връзка и изглеждат обезпокоени и уплашени. Повечето изразяват неудобство, че трябва да се свържат с терапевт. „Как се случи това отново?“, питат мнозина.

Това се случва отново, защото хората избират едни и същи партньори. Може да изберат по-висок или някой, който е по-добре финансово. Може да изберат човек, който смятат за по-привлекателен. Може да изберат друг злоупотребяващ алкохолик или психично болен партньор. Но те пропускат едно нещо, което може да им предложи най-добрата защита срещу друг лош избор – не са се опознали достатъчно добре, за да разберат как тяхното подсъзнание диктува избора им на партньор.

Стивън Бетчен не вярва в грешките, когато става въпрос за избор на половинка. По-скоро вижда избора на партньор като несъзнателно предопределен процес, който ако не бъде разбран, ще бъде трудно, ако не и невъзможно, да се промени.

Пример от практиката

Семейна двойка, която посещава Стивън Бетчен, се разделя, когато мъжът открива, че съпругата му има връзка със свой колега. След като е заловена в изневяра, жената прекратява аферата и показва разкаяние за действията си. Твърди, че иска да запази брака си. Мъжът е наранен, но решава да прости на жена си и да поеме отговорността за приноса си към аферата. Въпреки това, когато съпругата изневерява повторно, мъжът решава да се откаже. Семейната двойка прекратява терапията и въпреки че Бетчен им препоръчва индивидуални терапии, нито един от тях не посещава такава.

Прочетете още:

• Изневярата – какво става с жертвите й

Мъжът, по-обезпокоен от събитията, твърди, че някой ден ще се ожени отново. Приблизително пет години по-късно мъжът се обажда отново на терапевта, тъй като се е оженил повторно за друга невярна жена. На въпроса защо е игнорирал препоръката за индивидуална терапия, той не може да даде отговор.

Мъжът в този случай демонстрира модел на привличане към измамни жени – приятелките му в гимназията и колежа също са му изневерявали. Въпреки че той признава, че е склонен да избира такъв тип жени, той бива убеден с течение на времето, че съществува връзка между бившите му приятелки и съпруги. Първоначално той смята, че едните избори нямат нищо общо с другите, отчасти поради голямата разлика във времето между двете групи жени.

Важно е да се отбележи, че мъжът е бил свидетел на многобройните афери на баща си и пасивните реакции на майка си. Това го разстройва много, поради което се опитва да се намеси, но безуспешно. Тоест, той не успява нито да накара баща си да спре да изневерява, нито майка си да се защитава.

Достатъчно просто е да се заключи, че мъжът е модел на майка си, женейки се за жени, които му изневеряват. Но случаят е по-сложен. Терапевтичното прозрение идва, когато мъжът заключава, че избира неверни жени, защото ги възприема като овластени и контролиращи. Тези жени са привлекателни за него, тъй като той дълго време е копнял майка му да бъде по-силна в отношенията със съпруга си. Мъжът е достатъчно склонен да превърне тази фантазия в реалност, въпреки че рискува да бъде третиран лошо. Преди да достигне това прозрение, той е бил на милостта на мазохистичното си привличане.

Това, което примерът ясно показва, е, че често е трудно да се освободим от това, което е дълбоко вкоренено в нас, включително избора на партньор. Ако сте имали за партньор алкохолик, може да избегнете тази тенденция, но дали пък няма да изберете човек с различен тип зависимост, който се държи по-подобен начин. Познаването на себе си на най-дълбоко ниво може да е ключът към намирането на по-добър партньор.