Синдромът на забравеното в колата бебе може да засегне всички родители

Синдромът на забравеното бебе може да доведе до трагични, а нерядко и фатални последици в периода от април до септември, предупреждават специалисти и напомнят, че в топъл пролетен или летен ден колата може да загрее до опасни температури само за десет минути…

Малките деца, възрастните и хората с увреждания, оставени сами в превозно средство, са изложени на по-висок риск от топлинен удар в паркирани превозни средства. От 1990 г. насам повече от 900 деца са загинали в резултат на топлинни удари в нагорещени коли. Клиничното определение за топлинен удар е състояние на топлинна апоплексия, при което телесната температура е по-висока от 40,6 С. Според статистиката всяка година средно 40 деца умират от случайно изоставяне, умишлено изоставяне или проблем с достъпа до превозното средство.

Въпреки че научните изследвания по темата са силно ограничени, учените се обединяват около тезата, че синдромът на забравеното бебе може да засегне всички родители, независимо от личностния темперамент, раса, пол, социално положение, образование. Един от водещите изследователи на синдрома на забравеното бебе Дейвид Даймънд (професор по психология в Университета на Южна Флорида в Тампа и водещ експерт в областта на когнитивната невронаука) задълбочено проучва ролята на паметта при подобни трагедии. Той стига до извода, че стресът, с който се сблъскват родителите в ежедневието, може значително да повиши риска от пропуски в паметта.

Проф. Даймънд работи в тясно сътрудничество с организацията KidsAndCars.org за приемането на закон, който да изисква всички нови пътнически моторни превозни средства да бъдат снабдени с аларма за безопасност на децата.

“Не родителската небрежност е причина за забравените в автомобили деца. Причината се дължи на проблеми с паметта.”, убеден е д-р Даймънд. По думите му това може да се случи на всеки.

>>> Смъртоносна разсеяност: Да забравиш детето си в колата през лятото

Как е възможно да забравиш дете в колата, все едно забравяш телефон или очила?

Мнозина биха определили родителите, забравили детето си в колата, като абсурдно небрежни, глупави или безотговорни, но в действителност голяма част от тях са грижовни и отговорни личности. Въпреки че не знаем точно какво се случва, когато тези хора оставят детето си в колата, за да изпълнят някакъв ангажимент, очевидно е, че умовете им отлитат някъде другаде.

Може би потъват в размисли за предстоящия работен ден или за проблемите, с които се сблъскват по време на работа или у дома. Може би се притесняват за финансовото си състояние или пък мислят за други стресови ситуации в живота си. Но независимо от това, с което са заети мислите им, вниманието им е съсредоточено върху всичко друго, само не и върху най-важното – безопасността на детето им.

Подобно сериозно разсейване обаче се случва с повечето от нас през по-голямата част от времето. Умът ни много често не участва в това, което правим. За щастие, последствията рядко са толкова трагични, колкото случайното забравяне на дете в колата, но все пак се налага да се опитаме да разрешим проблема.

Всички живеем в два свята – "истинският" свят на обектите, хората и събитията, и умствения свят – на нашите мисли, планове, спомени, конфликти, тревоги и сънища. Всеки ден ние непрекъснато се лутаме между този външен и вътрешен свят, което съвсем естествено води до преплетени връзки между тях.

Мислите ни имат голяма сила над нас, включително и силата да ни отвличат от реалния свят. Въпреки че тези мисли понякога са полезни, голяма част от нашите вътрешни монолози са не само абсолютно ненужни, но и ни отвличат от живота във външния свят.

Хората имат ограничен капацитет за внимание

Фокусирайки вниманието си към нещо конкретно, ние блокираме възможността да обхванем с вниманието си всичко останало. Когато сме заети със собствените си мисли, не сме в състояние да се съсредоточим изцяло върху света или върху това, което правим.

Вероятно ви се е случвало да шофирате или да вървите към определено място и да сте толкова погълнати от мислите си, че да нямате спомен как сте стигнали дотам. Фактът, че все пак пристигате там, където искате, е свидетелство за способността ви да работите на автопилот, но вашите мисли са ви лишили от възможността да забележите какво се случва в реалния свят, докато пътувате.

Въпреки че нашата самовглъбеност рядко има толкова фатални последици като изоставянето на дете в колата, разсейването може да подкопае качеството на живота ни по други начини. Нашата самовглъбеност може да подкопае представянето ни в работата и в училище, тъй като не само ни отнема вниманието от това, което правим и съответно често не го правим добре, но също така губи времето ни – вместо да изпълняваме задачите си, ние размишляваме или преживяваме отново и отново дадени събития (скитането на ума има несъизмеримо икономическо въздействие!)

Нашата самовглъбеност пречи на способността ни да се ангажираме изцяло с взаимодействието си с околните. Спомнете си колко много пъти ви се е случвало да не можете да обърнете внимание на хората около себе си или на това, което казват, просто защото умът ви е зает с други неща.

Редица изследвания са доказали колко много пречат нашите вътрешни монолози на продуктивността и постиженията ни. Разсеяният ни ум е причина да забравяме и грешим, да не сме в състояние да се справим с трудностите или да се проваляме в заниманията си.

А може би най-лошото от всичко е, че нашата самовглъбеност може да ни накара да пропуснем големи части от нашия живот. Не можем да живеем пълноценно, когато умът ни е някъде другаде.