Мисловните карти на Бюзан – инструмент за бързо запаметяване

Тони Бюзан (Tony Buzan) е британски психолог и автор на няколко книги за запаметяване и ефективност. Негова е идеята за мисловните карти за подобряване на начина, по който структурираме и запомняме информация. Бюзан също така разработва известната техника за бързо четене.

Ролята на природата при мисловните карти

Схемите, които Бюзан измисля са вдъхновени от редовните му разходки сред природата. Според него ние сме част от нея и като такава е нормално начина ни на мислене и на водене на записки да отразява природата по някакъв начин.

Конвенционалното водене на бележки е линейно, едноцветно и текстово в своята същност. Изброяват се логически връзки и факти и се следва определена последователност. Няма организираност.

Мисловните карти се състоят от много аспекти. Те са цветни, думите са съчетани с картинки. Наблюдава се асоциативен елемент. Многоизмерни, креативни, аналитични.

Какво представлява мисловната карта?

„За една картина са нужни хиляда думи“.

Според Тони Бюзан изработването на мисловна карта е двуизмерна техника за водене на записки, благодарение на която се запаметява конкретна информация по даден въпрос. Чрез нахвърлянето на ключови думи или картинки, рисуването на схеми и използването на цветове мобилизираме всяка част от мозъка си. Създаването на мисловни карти е ефективен метод, при който използваме възможно най-оптимално капацитета на своя мозък.

Любопитен факт: Човешкият мозък е изграден от 100 милиарда клетки.

Какво ни е нужно, за да си създадем мисловна карта?

Много е лесно:

• Празен лист хартия
• Цветни химикали или моливи
• Въображение

Можем, разбира се, да използваме и един цвят, ако нямаме цветни моливи. Може дори да нахвърляме информацията на салфетка, ако се налага.

Мисловните карти помагат да бъдем по-креативни, да спестим време и да решаваме проблеми. Те засилват концентрацията и ни помагат да сме по-организирани. Благодарение на картите идеите ни се избистрят по-бързо.

По отношение на образованието чрез тях успяваме да запомним информацията по-лесно, учим по-ефективно, целият учебен процес ни се струва много по-приятен и успяваме да видим цялата картина, а не само част от нея. Резултатът се изразява в по-високи оценки.

11 стъпки към създаването на мисловна карта

Преди да започнем е добре да сме спокойни и да дадем свобода на въображението си. Играта много помага за целта.

Всички мисловни карти започват от центъра (било то на листа, екрана и прочие). От там вече правим разклонения или „клони“. Картите са цветни, състоят се от множество линии, символи, думи и картини, които помагат на мозъка ни да организира постъпващата информация. Бюзан твърди, че „мисловната карта може да превърне отчайващия обем скучна информация в цветна, запомняща се и добре организирана диаграма, която работи на вълните на мозъка ни.“

1. Започнете от центъра на празен лист хартия, обърнат хоризонтално.

Започвайки от центъра даваме на мозъка си свободата да се разпростре във всяка една посока и да се изрази по естествен начин.
Също така хоризонтално разположения лист се обгръща и възприема от очите много по-лесно и бързо.

2. Използвайте снимка или рисунка, за да онагледите основната си идея.

Когато в центъра имате картинка, по-лесно задържаме фокуса си и не губим концентрация.

3. Използвайте всякакви цветове.

Цветовете са също толкова вълнуващи и интригуващи за мозъка, колкото и картинките. Те добавят още енергия и живот към мисловната карта и поощряват креативното мислене. Освен това е по-забавно!

4. Свържете основните си разклонения с централното изображение.

След това свържете второстепенните разклонения с основните, а третостепенните с второстепенните. И така нататък.
Мозъкът ни работи с асоциации. Той обича да свързва две, дори три или четири, неща заедно. Ако свържете разклоненията, ще направите логическата връзка и ще запомните информацията по-лесно.

5. Старайте се да правите разклоненията си извити, а не с прави линии.

Мозъкът предпочита да бъде ангажиран с нещо забавно, той не обича скуката.

6. Използвайте само една ключова дума за всяка линия.

Когато ключовата дума е само една, мисловната карта има по-голям ефект.

7. Използвайте изображения през цялото време.

Всяка изображение, също както централното, съдържа в себе си хиляда думи. Ако имаме само 10 картинки на картата, това означава, че сме нахвърлили 10 000 думи в стандартни записки!

8. Пишете ключовите думи с главни букви.

При разклоненията може да използвате главни и малки.

9. Удебелявайте разклоненията с приближаването им към центъра.

Колкото по-отдалечени са от него, толкова по-тънки нека бъдат те.

10. Използвайте стрелки и свързващи линии, за да обозначите асоциациите.

11. Помнете, че много често разстоянието между отделните обекти на картата е също толкова важно, колкото и самите обекти.

3-те основни компонента на добрата мисловна карта

1. Централно изображение, което акцентира върху основната тема.

2. Дебели разклонения, които тръгват от централното изображение.

3. Една ключова дума или картинка за всяко разклонение.

Мисловните карти използват двете части на мозъка ни. Ето защо те могат да бъдат прилагани с цел запаметяване, развитие на въображението, учене и всяка друга форма на мислене. Те играят ролята на мултифункционално швейцарско ножче за нашия мозък.

Радиално (лъчисто) мислене

Нашият основен език не е езикът, на който говорим, а начина, по който функционира мозъкът ни – въображение, асоциации, локация. Когато чуем думата „ананас“ веднага си представяме точно този плод, а може би си спомняме също неговия вкус, текстура, аромат. Не бихме си помислили за буквите, които съставят самата дума, нали?

Цветове

Цветовете се свързват с дясната половина на мозъка, а думите – с лявата. Цветовете стимулират запомнянето и креативността. Те също така:

• привличат вниманието;
• подобряват усвояването на информацията;
• засилват мотивацията;
• ускоряват обработката на информация и запаметяването на картини.

Изображения

Обикновено ние се научаваме първо да рисуваме, а след това да пишем. Изображенията имат моментален ефект. Мозъкът ни ги обработва 60 хиляди пъти по- бързо, отколкото един текст.

Думи

В отделните думи има много по-голям заряд и ефект, отколкото в цяла фраза.
Правилото е да изписваме по една ключова дума на разклонение върху картата. Ако искаме да използваме цяла фраза, то е добре да я разбием на съставните й думи и за всяка от тях да има по още едно разклонение.

Ефекти от мисловната карта

• дава яснота и общ поглед по темата;
• носи информация, която да ни помогне за по-нататъшно планиране;
• представя ни дадена ситуация от всичките й страни;
• играе ролята на склад за големи масиви от данни или информация;
• активира въображението;
• носи наслада за сетивата;
• помага да се концентрираме, да учим, да запомняме, да организираме и планираме.

Въпроси, които да си зададем, преди да започнем чертаенето на мисловната карта

Кои са най-важните 7 категории по темата, които искаме да обхванем?

Ако ставаше въпрос за книга, какво бихме написали в началото на всяка от главите й?

Какви въпроси бихме използвали (какво, къде, кой, как, кое, кога)?

На какви подкатегории бихме разделили темата си?

Добре е да помислим и върху структурата, функцията, свойствата, процесите, дефинициите, класификациите и историята.

Мисловните карти имат за цел да ни улеснят и спестят време, затова е важно да използваме картинки, които много бързо да ни представят най-същественото.

Хубаво е да избираме изображения, които са ясни. Ясните изображения ще доведат до ясни отговори.

Трябва да се научим да играем с думите. Така ще можем умело да подбираме най-точната ключова дума.

Други приложения на мисловните карти

• седмични графици;
• брейнсторминг;
• подобряване на взаимоотношенията;
• проучване по конкретна тема;
• ефективно управление на времето;
• изготвяне на годишен доклад в работата;
• подготовка на реч;
• структуриране на есе;
• придобиване на ново умение;
• планиране на мерки, свързани с личното здраве.

Важно:

Не бива да задраскваме по мисловната карта.
Работата с нея трябва да продължава не повече от 20 минути, за да не се отегчим.

Кое НЕ е мисловна карта?

Има диаграми, които не отговарят на критериите за условна карта. Това са пирамидална диаграма, пай диаграма, концептуална карта и т.н.
Причината е в това, че мисловната карта разчита на вродена логика, ефект на цветове и изображения и визуални връзки.

Намиране на решение

Задаването на правилните въпроси дава най-добрите резултати. Зле формулираните въпроси ще доведат и до грешни отговори. Затова е хубаво централният въпрос да е кратък, ясен и прецизен.

Ясните въпроси или теми създават добри предпоставки за асоциативно мислене, насърчават въображението и критичното мислене и ни предизвикват към повече предположения.

Добре е да използваме прости, но въздействащи изображения. Централното трябва да е силно привличащо.

Ако първата ни мисловна карта е хаотична и разхвърляна, бихме могли да я използваме като основа за втора.

Възможно е да си създадем и мини мисловни карти, които да касаят нововъзникнали въпроси или аргументи, които имат две страни.

Ако някоя от думите се повтаря при повече от две разклонения, то най-вероятно това е нашата ключова дума.

По своята същност мисловните карти отразяват естествения начин, по който виждаме света. Те са метаезик, разбираем и за двете полукълба на нашия мозък. Мисловните карти са добър помощник при планиране, претегляне на плюсове и минуси, научаване на нов език, резюмиране, справяне с прокрастинацията и намиране на решения при наличие на здравословен проблем.