Психологическият феномен слепота на невниманието – същност и примери

„Слепотата на невнимание“ се изразява в неспособността да забележим нещо, което е в полезрението ни, защото вниманието ни е насочено към друга задача, предмет или човек. Явлението се среща често в нашето ежедневие. Някои пътни инциденти например настъпват, защото шофьорът се е разсеял и е пропуснал важна информация на пътя.

Според учените причините за феномена могат да бъдат две: ограничените ни способности да се съсредоточаваме или нашата памет. На каквото и да се дължи обаче, последиците от „слепотата на невнимание“ не бива да се подценяват.

Същност на „слепотата на невнимание“

Ариен Мак и Ървин Рок са първите, които използват термина „слепота на невнимание“. Те наблюдават явлението по време на своите експерименти, свързани с възприятието и вниманието. Експертите го описват като „зрителна слепота“, която прави човек неспособен да възприема стимули от заобикалящата го среда. Възможно е да не забележи например сърна, изскочила на пътя.

Експериментът с невидимата горила

Един от най-известните експерименти, които демонстрират как действа феноменът, е така нареченият „тест с невидимата горила“, проведен от Кристофър Шабри и Даниъл Симънс.

Участниците трябва да гледат баскетболен мач и да следят внимателно играта. Задачата им е да броят пасовете или хвърлянията към коша. След края организаторите им задават въпроса дали са забелязали нещо необичайно, докато гледат видеото. Близо 50% от всички доброволци казват, че не са. Истината е, че все пак се е случило нещо, на което те не са обърнали внимание. От време на време жена, облечена в костюм на горила, е минавала пред камерата, удряла е гърдите си с ръце и е отминавала.

Изглежда невъзможно човек да не я види, но всъщност, когато е съсредоточен в нещо друго, се случва точно това. Феноменът „слепота на невнимание“ прави горилата невидима.

Причини за слепотата на невнимание

Учените все още не са идентифицирали причините за феномена, но все пак открояват няколко фактора за неговата поява.

Ограничен капацитет на фокусиране

Нашите способности да обработваме информация и да се фокусираме са ограничени. Ако не филтрирахме разсейващите фактори, не бихме могли да се съсредоточим върху онова, което е важно за нас в дадения момент. Ето защо, вместо да обръщаме внимание на всеки малък детайл, ние забелязваме същественото, като разчитаме на вече изградените в мозъка ни мисловни схеми, за да „запълним празнините“. Този подход ни спестява време и енергия.

Външни стимули, които не се вписват в картината пред очите ни

Една от причините голяма част от участниците в експеримента да не забелязват горилата е, че тя просто не се вписва в представата им за баскетболен мач. Всеки знае, че да видиш маймуна по средата на играта е невъзможно.

Когато се случи нещо, което не е типично за дадената ситуация или не ни помага да се справим по-добре с текущата задача, сме склонни да го игнорираме. С други думи, наш приоритет е информацията, която би била полезна за нас – например кола, която идва насреща ни, или изскочило животно на пътя. Разбира се, невинаги е така.

Ограничения на паметта

Според някои експерти ограниченията на човешката памет задълбочават слепотата на невнимание. Те смятат, че индивидът всъщност възприема информацията, но не я помни, защото не е съхранена в краткосрочната му памет, което означава, че може би става въпрос по-скоро за преднамерена амнезия.

Фактори, които определят слепотата на невнимание

Има няколко фактора, които могат да повлияят на феномена.

Сходства в стимулите

В експеримента с невидимата горила доброволците трябва да преброят пасовете на двата отбора, които са в черни и бели екипи. Резултатите показват, че едва 42% от участниците, броили пасовете на белите играчи, са забелязали жената, облечена като горила, докато делът им сред участниците, броили пасовете на баскетболистите в черно, е 83%. Специалистите смятат, че приликата в цвета на екипа на единия отбор и костюма на маймуната са позволили на част от хората да я забележат.

>>> Какво представлява методът от горе надолу при обработване на информация в мозъка

Психични нарушения, които влияят на способността за концентрация

Хората с дефицит на вниманието и хиперактивност по-рядко биват засегнати от феномена „слепота поради невнимание“, тъй като обработват информацията по различен начин. За тях е трудно да забележат повтарящи се събития и модели, но пък много бързо откриват промените.

Възраст

Научните доказателства, сочат, че слепотата на невнимание засяга най-силно възрастните хора. Проучване разкрива, че при изпълнение на конкретна задача 89% от участниците в напреднала възраст пропускат факти, които не са важни за тях, докато процентът им сред младите е едва 5.

Примери за „слепота на невнимание“

Всеки от нас пропуска информация, която не е важна за него в точно определен момент. Ето някои ситуации, когато наблюдаваме феномена „слепота на невнимание“.

• Въпреки че си мислите, че следите пътя, докато шофирате, се оказва, че не сте забелязали колата, навлязла във вашата лента, което води до пътен инцидент.
• Гледате исторически филм, чието действие се развива в древна Гърция, и не обръщате внимание на прелитащия самолет по време на една от най-важните сцени (нещо, което не съответства на епохата).
• Говорите по телефона, докато шофирате в час пик. Не виждате, че светофарът е светнал в червено и минавате, заради което по-късно сте глобени.
• Играете видео игра и сте толкова съсредоточени да откриете и унищожите „лошия“, че не забелязвате друга заплаха и губите играта.

За жалост, слепотата на невнимание може да има фатални последици за вас и околните – при катастрофа или трудова злополука например.

Нарастващият брой пътни инциденти с млади и по-възрастни водачи на МПС показва, че и двете възрастови групи са еднакво податливи на влиянието на феномена.

„Слепотата на невнимание“ може да създаде предпоставки за тежки трудови злополуки. Въпреки че натрупаният професионален опит до известна степен минимизира риска, учените са на мнение, че той не влияе на склонността на индивида да пропуска детайли от заобикалящата го среда.