Време за сближаване: 10-минутен рестарт влияе благотворно на децата у дома

Повече от десетилетие учените от университета във Вирджиния разработват, тестват и популяризират набор от добри практики, наречени „време за сближаване“, които допринасят за изграждането на позитивни взаимоотношения между учители и техните ученици.

Аманда Уилифорд (Amanda Williford), доцент и член на екипа, вярва, че тези практики могат да бъдат от полза и на семействата с деца от различни възрасти, които са принудени да останат вкъщи по време на пандемията от коронавирус. Тя споделя, че у дома изискванията и очакванията са много повече – както спрямо децата, така и спрямо родителите им. 

"Стресът при децата и възрастните е наистина огромен, освен заради добавените нови роли „учител-ученик“, а и защото семействата се сблъскват с много други предизвикателства – финансови, здравословни и т.н. Накратко, благотворна среда за избухване на конфликти“.

Уилифорд споделя, че в почти всички сценарии с участие на родители или учители, родителите „отговарят“ за типа взаимоотношения. Те са тези, които определят очакванията и критериите за успех. Като се добавят задълженията да бъдат и учители, стресът в отношенията между тях и децата наистина нараства значително. Особено в семействата, където и преди това е бил налице.

Родител, служител и учител едновременно?

Тя разказва как в своята работа много често чува хора да страдат, че не успяват да намерят баланса между това да са добри служители, учители и родители едновременно. Те чувстват, че не се справят добре с нито едно от трите. Идеята зад „времето за сближаване“ е да се изградят здрави взаимоотношения, като банков капитал, чрез поредица от стъпки, които родителят и детето трябва да направят. Натрупвайки „банков капитал“, по-късно и едните, и другите ще могат да взимат от него и да го използват като буфер, когато изпаднат в трудна ситуация.

Какво представлява „времето за сближаване“?

„Времето за сближаване“, чиято концепция е разработена от Боб Пианта (Bob Pianta), декан в “Curry School”, трае 10 минути, поне 3 пъти седмично. През тези 10 минути родителят кани детето да прекарат времето заедно, като правят нещо, което то избере. Също така детето трябва да води в избраната дейност, а родителят да заеме пасивна позиция, „на задната седалка“. В различните възрасти този подход изглежда различно. Идеята обаче остава една и също – детето избира заниманието, а родителят се съгласява и го следва.

Пианта твърди, че за повечето родители и учители е много трудно да се оставят да ги води детето, защото това би означавало, че спират да бъдат родители/ учители и вече не наблюдават дали то прави нещо правилно или не. 10-минутното „натрупване на банков капитал“ ги лишава от възможността да напътстват и ги кара да наблюдават, слушат и гадаят какви мисли вълнуват децата.

Но именно този тип присъствие и слушане дава на детето усещането, че е разбрано, което всъщност представлява натрупването на „банков капитал“, или сближаване.

Подходът не само че е лесен за прилагане, но и обръща отношенията дете-родител с главата надолу, помагайки и на двете страни да възстановят близостта си и да намерят баланса.

10-минутен рестарт с малко дете

С малките деца заниманията може да включват игра с конструктор, кубчета или други фигурки. Простичките художествени и креативни дейности са подходящи за всички възрасти.

10-минутен рестарт с по-голямо дете

Тогава може да се играе с ЛЕГО конструктор, състезание с топчета или някоя настолна игра по избор на детето. Важното е дейността да ангажира и двете страни. По време на тези 10 минути родителите не бива да насочват детето по никакъв начин. Те не бива да задават ангажиращи въпроси или да отправят похвали. Дори не бива да формулират на глас правилата на играта. 

Целта не е детето да добие ново умение, а родителят да бъде там, с него, дори и за кратък период от време. Тогава взаимоотношенията им се подобряват, което е и целта.

Родителите могат да се отпуснат, да наблюдават и може би да открият нещо ново в своето дете, благодарение на лесните 4 стъпки по-долу.

Стъпки при подхода „натрупване на банков капитал“ (10-минутен рестарт на отношенията)

Наблюдавай

Родителят само наблюдава как детето играе или извършва дадена дейност. При съвместните занимания не е задължително да има неспирен диалог. Понякога е по-добре да не се говори. Достатъчно е възрастният да се отпусне на дивана, да гледа отрочето си, да слуша и да го остави то да дава посока на разговора. Той може да се изненада от темите на разговор, които то иска да подхване. Много често възрастните и децата изпитват наслада от това просто да са заедно, без много думи.

Разказвай

Родителят описва какво прави детето, като спортен коментатор. Той отразява всичко, които то изрече. Отговаря на въпроси, но не задава такива. Не насочва разговора. Играе с детето. Ако играят с ЛЕГО, не пита какво ще строят. Вместо това родителят строи своя сграда или фигура до тази на детето. Дори не надгражда или подобрява неговата.

Назовавай

Родителят назовава чувствата, които детето изглежда, че изпитва. Какво точно чувства то, докато си играе?

Изпращай адекватни послания

Това е може би най-важната стъпка. Какво най-силно иска детето от родителя в момента? Например „Тук съм, до теб“, „Мога да ти помогна с това, което те затруднява“ или „Справяш се много добре“.

Първоначално подходът е използван за сближаване на учители с техните ученици и се е доказал като много ефективен, тъй като е улеснявал процеса на учене и социалната адаптация.

Пианта смята, че е идеален обаче и за родители, в случаите, когато трябва да играят роля на учители. Според него позитивните отношения учител-ученик са основата, върху която се гради ефективното преподаване и учене. Заедно със своя екип, той прилага успешно 10-минутния рестарт и в предучилищни групи.

Уилифорд използва метода в нейното семейство. Тя има син на 8 години, който страда от Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност. Майката споделя, че той среща сериозно затруднения в четенето. Начинът, по който тя прилага подхода е чрез кратки, споделени разходки. Тогава тя си припомня, че той е много забавно дете. По този начин успяват да преживяват без сътресения извънредното положение.

Времето, прекарано в занимания, които детето определя и управлява, може да помогне на всички нас да си възвърнем баланса в отношенията и да забравим за малко стреса и напрежението.