Синдром на празното гнездо: Същност и симптоми

Последните изследвания показват, че качеството на връзката родител-дете може да има важни последствия както за детето, така и за родителите, когато настъпи моментът то да напусне семейното гнездо.

Според семейните консултанти при добри и пълноценни взаимоотношения с децата, родителите преживяват много по-леко промяната, докато враждебността и конфликтите правят прехода особено труден, а отношенията – заредени с негативизъм и липса на подкрепа, която е толкова нужна на младите хора в началото на самостоятелния им живот.

От друга страна, чувството за вина и мисълта, че не са направили достатъчно, за да постигнат хармония и разбирателство с децата си, усложняват състоянието на родителите. Предизвикателствата на старостта, празния дом и чувството за безсмислие и изолация повишават риска от така наречения синдром на празното гнездо.

Състоянието включва набор от симптоми, включително самота, скръб и загуба на цел, които обикновено се проявяват преди или непосредствено след като децата им напуснат дома си, за да поемат по своя собствен път. Въпреки че този синдром не е признат за психично състояние, изискващо внимание и терапия, е вече добре проучено явление, което може да доведе до психични проблеми като депресия и тревожност.

Същност на синдрома на празното гнездо 

Много родители прекарват 18, а често и повече години, в пълно посвещаване на благосъстоянието на своите деца. Когато те пораснат и вече нямат нужда от постоянни грижи и напътствия, родителите могат да се почувстват непотребни, изгубени и изключително самотни.

Проблемите, липсата на близост с партньора или неговата физическа липса – в случаите на развод или смърт, увеличават риска от развитието на синдрома на празното гнездо. По-често той засяга жените, тъй като в повечето случаи те обикновено са по-ангажирани с отглеждането и възпитанието на децата.

Родителите, чиито деца напускат дома си, могат да изпитат:

• самота, изолация;
• тревожност или паника;
• силна скръб;
• загуба на интерес към любими дейности и хобита.
• усещане за безсмислие.

Нека разгледаме по-подробно някои от най-честите симптоми на синдрома на празното гнездо:

Загуба на цел

Ако досега дните ви са били изпълнени с футбол, уроци по пиано, родителски срещи, домашни, рождени дни, спорове, шумни семейни вечери, промяната може да ви шокира и обърка до степен, в която не знаете какво да правите със себе си. Необходимо ви е време, за да се приспособите към промяната, затова не бъдете твърде строги към себе си. Съвсем нормално е да усещате силно чувство на скръб, осъзнавайки, че една глава от живота ви – особено важна и ценна, е приключила.

Липса на контрол

В продължение на дълги години сте планирали и контролирали голяма част от живота на децата си, но това вече е в миналото. Оттук нататък ще знаете все по-малко за това какво прави детето ви. Вече няма нужда да питате дали си е научило уроците, дали не пропуска нещо в програмата си, вече дори не знаете какъв е ежедневният му график.

Не се поддавайте на изкушението да му звъните постоянно или още по-лошо, да се преместите, за да сте по-близо до него, така ще влошите отношенията си. Може да изпитвате чувство за вина и желание да бъдете край него, за да му помагате, но е добре да си дадете сметка и за неговите желания, както и да му гласувате по-голямо доверие. Вместо да се опитвате да си възвърнете контрола, се съсредоточете върху справянето с дискомфорта си по здравословен начин.

С времето ще става по-лесно и постепенно ще свикнете с това, че детето ви е самостоятелно и има свой собствен живот, а вие самите ще създадете нов ритъм на своя собствен.

Емоционален дистрес

Когато детето напуска семейното гнездо, в дома настъпва тягостна тишина, чувство за самота, изолация и безсмислие. В началото може да не успявате да владеете емоциите си, може да ви разплакват най-неочаквани неща, може да се чувствате тъжни и изоставени, ядосани, че не сте били достатъчно добри и всеотдайни родители. Това е напълно нормално. Не отричайте болката си и не потискайте тъгата си. За да стабилизирате по-бързо емоционалното си състояние, си разрешете да чувствате всяка емоция, която бушува във вас.

Семейно напрежение

През годините животът на много двойки се върти основно около децата и техните грижи и ангажименти, а връзката между партньорите остава на много заден план. Когато детето напусне дома, оставя двама родители, които на практика вече не се познават и дори не знаят как да разговарят на теми, различни от свързаните с децата. Ако сте прекарали години наред, пренебрегвайки брака си, може да откриете, че връзката ви се нуждае от много работа, грижи и повторно сближаване и опознаване. Това може да доведе до напрежение и дори до раздяла. Ако искате да спасите брака си, поставете си за цел да подобрите взаимоотношенията си. Погледнете на този труден период като на страхотна възможност да се свържете и преоткриете отново любимия си човек.

Постоянно притеснение за децата

Независимо дали детето ви се е преместило, за да продължи образованието, или за да намери собствения си път, напълно нормално е да се тревожите за това как се справя, но не е нормално да чувствате постоянна тревога. Ако му звъните по няколко пъти ден или прекарвате часове в социалните мрежи, за да разберете какво прави, с кого е, добре ли е, е време да осъзнаете, че не постъпвате правилно. Сега е моментът, в който детето ви трябва да разпери криле и да практикува всички умения, на които сте го научили, докато все още е било у дома.

За да ви бъде по-лесно да контролирате желанието си да сте в постоянна връзка с детето си, направете график на обажданията и посещенията, като се съобразите и с неговата ангажираност.

Съвсем нормално е да се чувствате изплашени, тъжни и самотни, но помнете, че няма да е винаги така. С времето ще свикнете с тишината и ще успеете да се фокусирате върху собствените си желания.

Съвети за преодоляване на синдрома на празното гнездо

Родителите, поддържащи пълноценни отношения с партньора си, с близки и приятели, занимаващи се с дейности, които обичат, по-лесно преодоляват самотата и чувството за безсмислие, съпътстващи порастването на детето. Това следва да покаже, че трябва да се подготвите за този труден период още преди неговото настъпване. Опитайте се да свиквате със самостоятелността и независимостта на детето си още по време на пубертета, давайте повече свобода, преподавайте ценни умения за справяне, но потискайте желанието си да контролирате всеки аспект от живота му.

Междувременно полагайте грижи за себе си и отделяйте време за интересите си, за любимия човек и приятелите си. Присъствайте в живота на детето си пълноценно, но разумно. Така не само ще възпитате независим и успешен възрастен. Така ще инвестирате и в собственото си емоционално здраве и когато настъпи моментът детето ви да разпери криле и да полети, чувството на самота и непотребност ще бъде много по-лесно преодолимо.

Социалната подкрепа също може да бъде изключително полезна по време на стрес и самота, а грижата за себе си трябва да бъде приоритет по време на трудни преходи. Има практически неща, които можете да направите, за да се подготвите или да управлявате този толкова труден и наситен с емоции период. Например, времето и енергията, които сте насочвали към детето си, сега могат да бъдат посвещавани на различни области от живота ви, сбъдване на забравени мечти, пътешествия, нови хобита и приятелства.

Понякога синдромът на празното гнездо води до сериозни състояния като депресия и тревожност, затова е добре да потърсите професионална помощ при задълбочаване на симптомите.

* През последните около 20 години, така нареченото "Бумеранг поколение" – младите хора, които се завръщат да живеят с родителите си, след като завършат образованието си, е променило традиционната динамика на празните семейни гнезда, показва изследване проведено в САЩ. Фактори като високо ниво на безработица и ограничени работни места увеличават броя на младите хора, завръщащи се в семейния дом. Според статистиката около 20 милиона американци между 18-34-годишна възраст живеят с родителите си.