Как търсенията в Гугъл разкриват лъжите и най-големите ни тайни

Сет Стивънс-Давидовиц анализира анонимни данни от търсенията в Google по цял свят, разкривайки странни истини за човешките желания, вярвания и предразсъдъци. 

Според него хората лъжат за всичко. От това колко алкохол са изпили, преди да седнат зад волана, през въпроса колко често ходят на фитнес и колко струват новите им обувки, до жанра литература, който предпочитат. Те обявяват, че са болни, когато не са. Казват, че ще се обадят, а знаят, че няма. Уверяват, че обичат, когато не е така. Твърдят, че са щастливи, докато се усещат напълно смазани.

Претендират, че харесват жени, когато всъщност предпочитат мъже. Хората лъжат приятелите. Те лъжат началниците си. Лъжат децата и родителите, лекарите и съпрузите си. Лъжат себе си. И са убедени, че могат да излъжат при проучвания. Но ето какво разкрива изследване на начина, по който хората правят всичко това.

Пристрастие към социалната желателност

Много хора не признават неприемливите според тях поведение и мисли при интервюта. Искат да създадат добро впечатление, въпреки че повечето проучвания са анонимни. Феноменът се нарича пристрастие към социалната желателност. Важно изследване от 1950 г. дава солидни доказателства за това как изследванията в социума могат да станат жертва на това пристрастие.

Изследователите събират данни от официални източници за жителите на Денвър: какъв е процентът от тях, който е гласувал, колко са участвали в благотворителни акции и колко притежават карта за библиотеката. След това питат жителите на града, за да разберат дали цифрите съвпадат. Резултатите са шокиращи. Това, което жителите съобщават при проучването е много различно от данните, които експертите вече имат. Въпреки че никой от интервюираните не е разкрил името си, те решават да не кажат истината, а да преувеличат фактите.

Дали за близо 70 години нещо се е променило? В епохата на интернет притежаването на библиотечна карта (или по-скоро липсата й) вече не е смущаващо. И макар че това, което е неудобно или желателно, може би се е променило, тенденцията на хората да заблуждават учените остава в сила. По време на скорошно проучване на Мерилендския университет екипът задава на група студенти въпроса какъв е успехът им в колежа. Отговорите им са сравнени с официалните данни от учебното заведение. Оказва се, че те заблуждават организаторите с цел да се представят в по-положителна светлина. По-малко от 2% съобщават, че са завършили с по-ниска от средната оценка. Преувеличаването на резултатите е забележително и води до други социални въпроси.

Защо тези хора лъжат?

Не се ли самозаблуждават?

Странно ли ви се струва, че понякога са склонни да лъжат себе си?

Подобна заблуда може да обясни защо толкова много хора твърдят, че се представят над средното ниво. Може би сте забелязали как самочувствието понякога се гради на подобни лъжовни твърдения. 

Колко сериозен е проблемът? Повече от 40% от инженерите в голяма компания отговарят искрено, че са в топ 5 на работещите в нея. Повече от 90% от преподавателите в колеж твърдят, че получават над средната работна заплата. Една четвърт от учениците в гимназията смятат, че са сред най-общителните и комуникативните в своята среда.

Интернет проучванията са по-ефективни и достоверни от проучванията по телефона, които пък са по-добри от проучванията "на живо." Хората са по-откровени, когато са сами. Въпреки този факт, по чувствителните теми всеки метод на проучване ще доведе до съществено погрешно отчитане, защото е по-удобно за човека да е социално приемлив. Хората нямат стимул да казват истината, тъкмо обратното – мотивирани са да я крият, дори от себе си.

Как да научим какво мислят и вършат хората?

Чрез данни от онлайн източници, които ги подтикват да бъдат болезнено откровени. Те служат като серум на (цифровата) истина. Човек е най-честен, докато самият той прави проучване.

Силата на данните от Google е, че хората споделят на търсачката по заобиколен начин неща, които не биха казали на никого. Google е изобретен така, че всеки да може да научи повече за света около него, а не така, че изследователите да научават повече за потребителите. Оказва се обаче, че пътищата, по които човек търси информация в интернет, са доста показателни.

Сет Стивънс-Давидовиц прекарва последните четири години в анализиране на анонимни данни от Google. Откровенията и зависимостите, на които се натъква, са буквално потресаващи. Психични заболявания, скрита сексуалност, аборти, религия, здраве биват търсени и прикривани ежедневно. Наборът от данни, който преди десетилетия не е бил наличен, сега предоставя изненадващи нови перспективи за подобни деликатни и шокиращи теми. Ученият е убеден, че данните, които търсачката предоставя, са най-обемните събирани някога за най-често срещаните човешки проблеми.

Сексуална ориентация 

Авторът е жител на САЩ и задава на своите съграждани въпроса „колко американци са хомосексуалисти.“ Той се задава често по време на изследвания на сексуалността. И все пак е сред най-трудните въпроси, които социалните психолози трябва да изясняват. Те вече не градят анализите си на теорията на Алфред Кинси, основана на проучвания върху затворници и проститутки, че 10% от американските мъже са хомосексуални. Представителните проучвания ни показват, че 2% до 3% са готови да признаят подобна сексуална ориентация.

Сексуалните предпочитания отдавна са тайните, които хората предпочитат да не разкриват. Сет Стивънс-Давидовиц мисли, че може да използва обемни данни, за да даде повече яснота по темата.

Първоначалните резултати от проучването разкриват, че в толерантните към различната сексуалност щати има много повече хомосексуални мъже, отколкото в останалите. Например, според проучване на "Галъп", процентът на населението, което признава своята сексуалност, е почти два пъти по-висок в Роуд Айлънд, щатът с най-висока подкрепа за еднополовите бракове, за разлика от Мисисипи, който е с най-ниска търпимост към хомосексуалните двойки. Едно от обясненията е, че хомосексуалните, родени в консервативни щати, могат да се преместят в по-либерални. Друг източник на данни е „Facebook“, където само 2,5 % посочват, че са привлечени от същия пол.

„Facebook“ демонстрира твърде големи разлики в броя хомосексуалисти в щати с висока и ниска толерантност. Социалната мрежа може да предостави информация и за миграцията на хората. Може да се проследи и регистрацията в родните им градове, което на по-късен етап да се използва като извадка за хомосексуалните потребители на „Facebook.“ Това позволява директно да се изчисли колко хомосексуални мъже се преместват от консервативни в по-либерални щати на страната. Експретите откриват, че има известна мобилност, като например от Оклахома Сити към Сан Франциско. Все пак те считат, че не повече от половината от изчислената разлика може да бъде обяснена с миграцията на хората.

Данните на Google за цялата страна показват, че около 5% от търсенията са на филми за мъже хомосексуалисти, като повечето от тях са в толерантните щати. В Мисисипи процентът е 4.8, далеч по-висок от данните от проучванията или „Facebook“, и много по-близък до 5.2% от търсенията на порнографски материали с хомосексуална насоченост в Роуд Айлънд.

Колко американци са хомосексуални? Данните от търсачките (5%) разкриват сравнително точно дела на хомосексуалното население в страната. Разбира се, сред него има бисексуални или твърде млади, които е възможно още да не са наясно със сексуалните си предпочитания. Учените са категорични в едно – много хора (особено в нетолерантните общества) още крият истината за себе си. Те не биха разкрили в социалните мрежи своята сексуална принадлежност, въпреки че посочват други подробности, не я признават в проучвания и нерядко са встъпили в брак и дори имат деца.

Търсене „съпругът ми е хомосексуален“

Немалко съпруги подозират половинките си. Това е видимо в изненадващо честото търсене „съпругът ми е хомосексуален“. Оказва се, че този ключов израз е осем пъти по-разпространен от „съпругът ми е алкохолик“ и 10 пъти по-често срещан от „съпругът ми е депресиран“. По-вероятно е подобни търсения да се появяват най-вече в консервативните щати. Щатите с най-висок процент жени, задаващи подобни параметри в търсачката, са Южна Каролина и Луизиана. Всъщност, в 21 от 25-те щата, където това е най-често търсено, подкрепата за еднополовите бракове е по-ниска от средната за страната.

Сексуалният живот крие най-много тайни 

Американците съобщават, че използват много повече презервативи, отколкото всъщност се продават всяка година. Възможно е разминаването да се дължи на желанието им да покажат, че имат много по-редовен сексуален живот. 

В наши дни човек трудно признава колко често прави секс. Ако той има питане, свързано със сексуалните си контакти, обикновено би го отправил в Google. Търсачката има 16 пъти повече оплаквания за това, че съпругът не желае секс, вместо за брачен партньор, който не желае да разговаря. В търсачката има пет и половина пъти повече оплаквания за неженен партньор, който не желае секс, отколкото неженен партньор, който отказва да отвърне на съобщение. Има два пъти повече оплаквания от жени, че партньорът им отказва подобна интимност, отколкото обратното. Търсенията в Google не са категоризирани по полова принадлежност, но след анализ се оказва, че изписването на „приятел“ предполага лице от мъжки пол.

Това наистина ли означава, че мъжете отказват по-често от своите половинки? Не е задължително. Все пак данните сочат, че мъжете наистина са два пъти по-склонни да избягват секс.

Защо много хора избягват секса?

Резултатите от Google показват също причините, поради които хората толкова често избягват секса: засилена тревога, до голяма степен непредизвикана. 

Какво тревожи мъжете

За мъжете половият им орган е много важен. Те задават въпроси как да го направят по-голям например. Често търсят в интернет информация за стероидите, не защото могат да навредят на здравето им, а защото се притесняват, че могат да намалят размера на пениса им. Много по-рядко се интересуват от здравето на тялото си или от психичното си здраве.

Важен ли е размерът на пениса за жените

Според Google – не особено. За всяко търсене, което жените правят по темата, мъжете правят приблизително 170 търсения. Понякога жените се вълнуват от размера на половия орган на мъжа до себе си, но това невинаги означава, че той е малък. Повече от 40% от жените по-скоро се притесняват, че е твърде голям. "Болка" е най-писаната дума в Google, използвана при търсене в комбинация с фразата „по време на секс". От друга страна, само 1% от търсенията са на мъже, които искат да променят размера на пениса си и търсят информация за това как да го направят.

Предразсъдъци има дори за малките момиченца

Дискриминацията по расов признак, дори неприятна, май не е изненадваща за нашите географски ширини. Не само зад океана се подхранва широка, явна и скрита, враждебност към различните. Но други групи предразсъдъци могат да имат по-фундаментално въздействие. Икономистът успява да използва данните за търсенията, за да намери доказателства за имплицитни предразсъдъци срещу друг сегмент от населението – млади момичета. Звучи странно, но е факт, малките деца от женски пол са точно тази група. „И кой пък ще е пристрастен в отношението си към момичетата?“, ще попитате. Отговорът е странен — родителите им.

Едва ли е изненадващо, че родителите на малки деца често са развълнувани от мисълта, че малчуганите може да се окажат надарени. Всъщност, от всички търсения в Google, които започват "Моето двегодишно…", най-често срещаната последваща дума е "надарено". Но този въпрос не се отнася еднакво за момчетата и момичетата. Родителите са два и половина пъти по-склонни да попитат "Гений ли е синът ми?" или "Синът ми надарен ли е", отколкото "Дъщеря ми талантлива ли е?"...

Дали легитимно търсят разлики между момичетата и момчетата? Възможно ли е момченцата да показват по-ярки признаци на талантливост или използват по-сложни думи? Психолозите отричат подобна възможност. Дори точно обратното, в детска възраст момичетата имат навика да показват по-богат речник и съставят по-сложни изречения. Отвъд океана те имат 9% повече вероятност да влязат в програма за развитие на таланта. Независимо от това, отглеждащите възрастни явно виждат по-ясно вероятността синовете им да блестят, отколкото дъщерите. 

Какви са най-важните притеснения на родителите относно техните дъщери? Първото място държи външният вид. Чести са въпросите за теглото на детето – родители редовно търсят информация дали дъщеря им е с наднормено тегло. Родителите са 2 пъти по-склонни да търсят начин да накарат дъщерите си да отслабнат, отколкото да го направят със синовете си. Точно както при талантите, това пристрастие по отношение на пола не отговаря на действителността. Счита се, че около 28% от момичетата в детска възраст са с наднормено тегло, докато момчетата водят с 35%. Въпреки че честотата на високо тегло е повишена при момчетата, родителите се притесняват много силно по-скоро за дъщерите си. Приблизително същата е ситуацията с притеснението по въпроса за красотата — явно при момичетата е много по-притеснително.

Изследователят се опитва да намери връзка между консервативността на района и това явление, но всъщност се оказва, че такава не съществува и няма никаква зависимост между културния, политически или религиозен състав на социума, в който израстват тези деца, защото - въпреки че е трудно да се повярва, пристрастието е широко вкоренено.

Основни изводи от изследването:

Можем да обобщим някои основни изводи от изследването на Сет Стивънс-Давидовиц:

• всички лъжат;
• много хора се страхуват да споделят дори на най-близките си, че са с различна сексуална ориентация;
• заплахата от расистки прояви в света е все по-тревожна. 

Не звучи никак весело, нали? 

И все пак, Сет Стивънс-Давидовиц открива и положителна страна на получената информация. Според него тя може да подобри съществуването на човечеството, като намали тревогата и усещането, че сме сами в несигурността и неудобството си. В училищна възраст при въпроси за новия урок е трябвало да вдигнем ръка и да ги зададем, объркаността в живота бива преодоляна чрез търсачката по абсолютно същия начин. Ако сте пренебрегвали учителя, седейки тихо и потъвайки все по-дълбоко в объркването си, то най-вероятно сте се чувствали сам. Сега това не е така, вече знаете, че не само вие питате „чичо Google” странни неща. И в умовете на другите се въртят дълбоки и болезнени въпроси.

Втората полза от анализа на тези данни е, че предупреждава кои са най-уязвимите групи в обществото, а също при кои от тях рискът от маргинализиране е по-голям. Това, от своя страна, би могло да задейства предприемането на по-ефективни мерки за интегрирането им в социума.

Най-хубавото, което тези данни могат да дарят на човечеството е, че разкриват наличието на проблеми - следователно, насърчават и намирането на решение. По-доброто разбиране на ситуацията дава възможност на специалистите да намерят начин да променят обстоятелствата, неблагоприятни за благотворното развитие на социума.