Начало Психология Социална психология Аз Всички лъжат: Как търсенето в Google разкрива най-мрачните им тайни – част 1

Всички лъжат: Как търсенето в Google разкрива най-мрачните им тайни – част 1

Всички лъжат: Как търсенето в Google разкрива най-мрачните им тайни – част 1 - изображение

Сет Стивънс-Давидовиц анализира анонимни данни от търсенията в Google по цял свят, разкривайки странни истини за човешките желания, вярвания и предразсъдъци. Той казва, че хората лъжат за всичко. От това колко алкохол са изпили, преди да седнат зад волана, през въпроса колко често ходят на фитнес и колко струват новите им обувки, до вида литература, която предпочитат. Те обявяват, че са болни, когато не са. Казват, че те ще звъннат, а знаят, че няма. Че обичат, когато не го правят. Твърдят, че са щастливи, докато се усещат напълно смазани. Претендират, че харесват жени, когато наистина предпочитат мъже. Хората лъжат приятелите. Те лъжат шефовете. Лъжат децата и родителите, лекарите и съпрузите си. Те лъжат себе си. И са убедени, че лъжат при проучвания. Но ето какво разкрива едно изследване за начина, по който хората правят всичко това.


Някога преписвали ли сте на изпит?

Представяли ли сте си как убивате някого?

Усетихте ли желание да излъжете, отговаряйки?

Много хора не признават неприемливите според тях поведение и мисли при интервюта, искат да изглеждат добре, въпреки че повечето проучвания са анонимни. Това се нарича пристрастие към социалната желателност. Важно изследване от 1950 г. дава мощни доказателства за това как изследванията в социума могат да станат жертва на това пристрастие. Изследователите са събрали данни от официални източници за жителите на Денвър: какъв е процентът от тях, който е гласувал, дал е благотворителност и притежавал карта за библиотеката. След това питат жителите на града, за да видят дали процентите ще съвпадат. Резултатите са шокиращи. Това, което жителите съобщават при проучването е изключително различно от данните, които изследователите вече имат. Въпреки че никой от интервюираните не е питан за името, хората преувеличават статута за регистрация на гласоподавателите, поведението си като такива и благотворителността, която са дали.


Думата „гей" е с 10 % по-търсена в края на изречението „Съпругът ми е…“ отколкото думата „измама“


Дали за близо 70 години нещо се е променило? В епохата на интернет, притежаването на библиотечна карта (или по-скоро липсата й) вече не е смущаващо. И макар че това, което е неудобно или желателно, може би се е променило, тенденцията на хората, да заблуждават изследователите, остава в сила. Неотдавнашно проучване за Университета в Мериленд задава различни въпроси за опита на студентите в колежа. Отговорите са сравнени с официалните данни за оценките. Хората постоянно давали погрешна информация, с цел да се представят в по-положителна светлина. По-малко от 2% съобщават, че са завършили с по-ниска от средната оценка. Преувеличаването на резултатите е забележително и води до други социални въпроси.

Защо тези хора лъжат?

Не се ли самозаблуждават?

Странно ли ви се струва, че понякога са склонни да лъжат себе си?

Подобна заблуда може да обясни защо такова количество хора твърдят, че се представят над средното ниво. Може би сте забелязали, как самочувствието понякога се гради на подобни лъжовни твърдения. Колко голям е този проблем? Повече от 40% от инженерите в една голяма компания казват съвсем искрено, че са в топ 5 на работещите в нея. Повече от 90% от преподавателите в колеж твърдят, че работят над средната работна заплата за този работодател. Една четвърт от учениците в гимназията смятат, че са сред първия 1% в способността да общуват ефективно с други хора. Ако се самозаблуждавате, не може да сте честни в проучване. Тогава как да осигурим по-точни данни на? Колкото по-безлични са условията, толкова по-честни са хората.

Интернет проучванията са по-ефективни от проучванията по телефона, които пък са по-добри от проучванията "на живо", в това да получат оптимално коректни данни. Хората ще признаят повече, ако са сами, отколкото, ако друг е в стаята с тях. Въпреки този факт, по чувствителните теми, всеки метод на проучване ще доведе до съществено погрешно отчитане, защото е по-удобно за човека да е социално приемлив. Хората нямат стимул да казват истината, тъкмо обратното – мотивирани са да я крият (дори от себе си).

И как да научим какво мислят и вършат хората? Чрез данни от онлайн източници, каращи ги да признават неща, който не биха казали никъде другаде. Те служат като серум на (цифрова) истина. Помислете за търсенето в Google. Помните условията, правещи хората по-честни, нали? Ако помислите ще видите, че човек е най-честен, докато самият той прави проучване.

Магичната сила в данните от Google е, че хората казват на гигантската търсачка неща, които не могат да кажат на никого. Google е изобретен така, че те да могат да научат повече за света, а не така, че изследователите да научават повече за потребителите й, но се оказва, че пътеките, по които човечеството търси информация в интернет, са доста показателни.
Сет Стивънс-Давидовиц прекарва последните четири години в анализиране на анонимни данни от Google. Откровенията и зависмостите, които е видял, са буквално потресаващи. Психични заболявания, скрита сексуалност, аборти, религия, здраве биват търсени и прикривани ежедневно. Наборът от данни, който преди десетилетия не е бил наличен, сега предоставя изненадващи нови перспективи за всички подобни тежки теми. След толкова работа изследователят е убеден, че данните, които търсачката предоставя, са най-обемните събирани някога за масовите човешки проблеми.

Секс

Авторът е жител на САЩ и съответно пита „колко американци са хомосексуалисти?“ Това е редовен въпрос в изследванията на сексуалността. И все пак е сред най-трудните въпроси, които социалните психолози трябва да бистрят. Те вече не вярват на известната прогноза на Алфред Кинси (основана на проучвания, които преразглеждат затворниците и проститутките), че 10% от американските мъже са хомосексуални. Представителните проучвания ни показват, че около 2% до 3% са готови да признаят подобна принадлежност. Но сексуалните предпочитания отдавна са сред обектите, за които хората имат склонност да лъжат. Сет Стивънс-Давидовиц мисли, че може да използва обемни данни, за да даде по-добър отговор на въпроса, отколкото някога сме имали.

Първите резултати от проучването говорят, че в толерантните към различната сексуалност щати има много повече гей мъже, отколкото в нетолерантните. Например, според проучване на "Галъп", процентът на населението, което се разкрива, е почти два пъти по-висок в Роуд Айлънд, щатът с най-висока подкрепа за гей бракове, от Мисисипи - този с най-ниска приемливост към гей двойките. Едно от обясненията е, че хомосексуалните, родени в нетолерантни щати, могат да се преместят в толерантни такива. Друг източник на данни е Facebook, в които само 2,5 процента са посочили, че са привлечени от същия пол.

Facebook показва твърде големи различия в наличието на хомосексуални в щати с висока и ниска толерантност, също отчита броя такива като повече от два пъти по-висок в Роуд Айлънд, отколкото в Мисисипи. Социалната мрежа може да предостави информация и за начина, по който хората се движат. Изследователят е състояние да проследи регистрирането на роден град като извадка на откритите хомосексуални потребители на Facebook. Това позволява директно да се прецени колко гей мъже се преместват от нетолерантни щати в по-толерантни части от страната. Очевидно има известна мобилност – например от Оклахома Сити към Сан Франциско. Но се счита, че не повече от половината от разликата може да бъде обяснена с „миграцията“ на хората.

Гугъл има интересни данни за хомосексуализма

Данните на Google за цялата страна показват, че около 5% от търсенията са на филми с мъжка хомосексуална активност в съдържанието си. Като цяло има повече търсения на подобни видеоматериали в толерантни щати в сравнение с нетолерантните. В Мисисипи процентите са 4.8%, далеч по-висок от броя, предложени от проучванията или Facebook, и сравнително близки до 5.2% от търсенията на порнографски материали с хомосексуална насоченост в Роуд Айлънд.

Колко американци са хомосексуални? Данните, идващи от търсачките (приблизително 5%) изглеждат разумна оценка на истинския размер на гей населението в Съединените щати. Разбира се, това не може да се твърди с убеденост - някои мъже са бисексуални, други (особено по-младите) не са на ясно какво предпочитат. Очевидно не е възможно да се преброи толкова точно, колкото процентът на хората, които гласуват или присъстват на филмова прожекция. Едно от последствията е ясно – много хора (особено в нетолерантните общества) още крият истината за себе си. Те не упоменават в социалните мрежи своята сексуална принадлежност (въпреки, че посочват други подробности), не я признават в проучвания и нерядко са встъпили в брачно отношение (та дори имат и деца), въпреки нея.

Немалко съпруги подозират половинките си. Това е видимо в изненадващо честото търсене „съпругът ми е гей“. Оказва се, че подобна комбинация е осем пъти по-разпространена от „съпругът ми е алкохолик“ и 10 пъти по-честа от „съпругът ми е депресиран“. Разбира се, по-вероятно е подобни подозрителни търсения да се появяват по-често в региони, по-слабо толерантни към хомосексуализма. Щатите с най-висок процент жени, задаващи подобни параметри в търсачката, са Южна Каролина и Луизиана. Всъщност, в 21 от 25-те щата, където това е най-често търсено, подкрепата за гей бракове е по-ниска от средната за страната.

Когато става въпрос за секс, хората пазят много тайни – например, колко често го правят

Американците съобщават, че използват много повече презервативи, отколкото всъщност се продават всяка година. Следователно може да мислите, че това означава, че те просто казват, че използват по-често презервативи по време на секс, отколкото всъщност го правят. Доказателствата показват, че преувеличават колко често правят секс. Около 11% от жените на възраст между 15 и 44 години казват, че са сексуално активни, в момента не са бременни и не използват контрацепция. Дори и при относително консервативни предположения за това колко пъти са правили секс, учените биха очаквали 10% от тях да забременяват всеки месец.
В сегашната сексуална култура може да бъде трудно да се признае, че просто не сте имали толкова много сексуални контакти. Но ако търсите разбиране или съвет, отново имате стимул да попитате на Google. Търсачката има 16 пъти повече оплаквания за това, че съпругът не желае секс, вместо за брачен партньор, който не желае да говори. Има пет и половина пъти повече оплаквания за неженен партньор, който не желае секс, отколкото неженен партньор, който отказва да отвърне на съобщение. Има два пъти повече оплаквания от жени, че партньорът им отказва подобна интимност, отколкото обратното. Търсенията в Google не са разбити по полова принадлежност, но след анализ се оказва, че изписването на „приятел“ предполага лице от мъжки пол.

Как трябва да интерпретираме това? Това наистина ли означава, че господата отказват повече от приятелките си? Не е задължително. Мъжете могат да се чувстват по-комфортно, като разказват на приятелите си за липсата. Според данните мъжете наистина са два пъти по-склонни да избягват секс колкото жените, това предполага, че има някаква зависимост.

Данните на Google показват и причините хората толкова често да избягват секса: огромна тревога, с голяма част от нея непредизвикана. Нека започнем с объркването на мъжете. Не е новина, че мъжете се тревожат за това колко са надарени, но степента на тези съмнениея се оказа доста дълбока. Мъжете търсят много неща относно сексуалния си орган - повече отколкото всяка друга част на тялото: повече от дробовете, черния дроб, краката, ушите, носа, гърлото и мозъка (дори взети заедно). Те задават въпроси как да направят пенисите си големи по-често от това как да настроят китара, да направят омлет или да сменят гума на колата. Най-голямата загриженост на силния пол, относно стероидите, не е дали могат да увредят здравето им, а дали тяхното приемане може да намали размера на пениса им. Най-честият въпрос на силния пол в Google не е свързан с това, как тяхното тяло или ум ще се промени, докато остаряват, а дали пенисът им ще стане по-малък.

Дали за жените има значение размера на пениса? Рядко, според търсенията от Google. За всяко търсене, което жените правят относно фалоса на свой партньор, мъжете правят приблизително 170 търсения за собствените си. Вярно е, че в редките случаи дамите изразяват загриженост за пениса на партньора си, обикновено се касае за неговия размер, но не е задължително да е защото е малък. Повече от 40% от оплакванията относно размера на пениса на партньора казват, че е твърде голям. "Болка" е най-писаната дума в Google, използвана при търсене в комбинация с фразата "……по време на секс". За контраст само 1% от търсенията са на мъже, които искат да променят размера на пениса си и търсят информация за това как да го намалят.

ВСИЧКИ ЛЪЖАТ КАК ТЪРСЕНЕТО В GOOGLE РАЗКРИВА НАЙ-МРАЧНИТЕ ИМ ТАЙНИ – ЧАСТ 2

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: theguardian.com
Снимки: youtube.com; steven-universe.wikia.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЛайфстайлСнимкиЗдравни съветиЛюбопитноСпортСоциални грижиРецептиНовиниТестове