Полова дисфория при децата и съпътстващи психологически проблеми

Ново проучване върху полово-личностното разстройство (известно още като полова дисфория, когато човек не се идентифицира с биологичния си пол) разглежда един по-различен аспект, а именно как по-добре да се справим в ситуация, когато става дума за дете или подрастващ. Трябва ли да се прилагат биологични форми на лечение, колкото е възможно по-рано, за да се помогне на младежа да осъществи промяната? Или е необходимо да се подходи предпазливо, при наличие на усложняващи психологически проблеми?

Мелъни Бечард (Melanie Bechard) от университета в Торонто и нейните колеги анализират влиянието на „психологическите и психо-социалните слабости“ при 50 деца и тийнейджъри с полова дисфория. В доклада от своите наблюдения те настояват, че според откритията, които са направили, лекарите трябва много внимателно да подберат правилното лечение, без да омаловажават психологическите фактори. Авторите на документа още повече разпалват дискусията след становището на Канадската държавна телевизия, че Кенет Зукер (Kenneth Zucker), експерт по въпросите на половата дисфория, е твърде противоречив в изказванията си.

През 2013 година Зукер оглавява отдела на Американската психиатрична асоциация, който определя диагностичните критерии за полова дисфория. 2 години по-късно той е уволнен от Клиниката към Центъра за пристрастявания и психично здраве в Торонто. Причината за уволнението е, че не успява да приложи новия нашумял подход за утвърждаване на пола, който поставя акцент върху гладкото протичане на процеса на промяна за детето или младежа, заявил/о, че вече не се идентифицира с биологичния си пол.

Обратно на гореспоменатия подход, Зукер прилага един по-несигурен метод и повдига въпроса за надеждността на твърденията на младежите, предвид бурния период, през който преминават. Той също така обръща внимание на цената, която те ще трябва да платят, ако се подложат на въпросната промяна. Би било пресилено да се каже, че за него промяната на пола е последната мярка, докато според подхода за утвърждаване на пола – тя е първата възможна. Все пак и едното, и другото представляват две коренно различни позиции от спектъра.

Според критиците на Зукер, той е трансфоб, а подходът му е аналогичен на терапията върху хомосексуалисти, желаещи промяна на пола (към момента сериозно се осъжда използването на психологическа терапия, целяща промяна в сексуалната ориентация на клиента). Той съветва някои от родителите да помогнат на децата си да не се държат по начин, който противоречи на заложения им по рождение пол.

Не след дълго враждебността към позицията на Зукер нараства до такава степен, че канадската телевизия CBC сваля от ефир документален филм на BBC, описващ неговата гледна точка. В доклад, който създават заедно с колегата си Бечард, те дават гласност на една от основните си тревоги – младежите с полова дисфория са психологически уязвими.

Психологически проблеми при децата с полова дисфория

В документа се разглеждат случаите на 17 младежи от мъжки пол и 33 – от женски. Клиентите са насочвани към специалист по полова идентичност, като в този период всички те са на възраст 13-20 години. 64% от тях са хомосексуалисти по отношение на пола, с който са родени. Учените анализират 15 фактора, които биха могли да ги насочат към различен тип психологически проблеми, от склонност към самонараняване до предишни посещения при терапевт, и откриват, че при поне половината от участниците в изследването се наблюдават 6 или повече фактора.

Мнозинството имат 2 или повече предишни диагнози за определено психично разстройство, най-често срещаните измежду които са афективните разстройства като например депресията. Повече от половината споделят, че са си помисляли за самоубийство, 1/3 не са завършили средното си образование, а 1/4 са се самонаранявали. Случаите на сексуално насилие са по-редки, около 10% от изследваните младежи.

Всички тези показатели са подценявани от учените, защото се базират само на споделеното от самите клиенти по време на първоначалното интервю с тях в клиниката за полова идентичност. Без да има работеща контролна група, която да следи и анализира стойностите във времето, е трудно да се каже дали те са по-високи, отколкото при други групи клиенти. Сигурно е обаче, че получените резултати затвърждават идеята, че младите хора са психологически уязвими още преди да има подозрения за полова дисфория.

Затруднена социална комуникация

Екипът на Бечард представя задълбочени анализи на двама от клиентите си, с женски пол по рождение, при които се наблюдават психологически проблеми, изразяващи се в определени житейски трудности.

Единият от тях е много интелигентен, но изпитва сериозни социални затруднения, особено, когато е в компанията на момичета. Тя е обсебена от идеята да доказва своята женственост чрез селфита, което събужда подозрението на родителите й за дисморфофобия (вярването, че има нещо нередно с тялото й). Нейният приятел се оказва хомосексуалист. Малко след тези разкрития, клиентът признава, че се самоопределя като момче. Промяната в самоопределянето настъпва изключително бързо, без предистория и симптоми.

Казусът с втория клиент е по-заплетен. На 14-15 години тя разкрива, че е трансджендър (сега самоопределящ се като мъж) и че се чувства така от известно време. При него се е наблюдавала тревожност, социални смущения при комуникацията с момичета и изключително сериозно безпокойство по въпроси, касаещи сексуалността. След като става ясно, че страда от полова дисфория, той споделя, че е и хомосексуален (привлечен от мъжете), но няма интерес от създаване на романтични или сексуални връзки.

И в двата случая, след като е направена първоначалната оценка, на клиентите е предписано лечение с тестостерон, въпреки нежеланието на родителите. В първия случай всъщност лекарят отказва да се срещне с родителите, а във втория пише, че въпросите, свързани с тревожността, сексуалните и социалните проблеми, повдигнати от родителите, не касаят курса на лечение. За съжаление, при втория клиент, само няколко месеца след началото на предписаното хормонно лечение, той прави опит за самоубийство, което налага неговата хоспитализация. Причините не са посочени.

Дали индикаторите за психологическа уязвимост при двамата клиенти са последица, причина или съвпадащо събитие с момента на поява на полово личностното разстройство? Ако всички те са резултат от половата дисфория, то тогава решителният подход на лекарите, описан по-горе, е обоснован и адекватен. Но ако някои от психологическите проблеми са съществували още преди половата дисфория, или пък нямат никаква връзка с нея, най-малкото лекарите е трябвало да помислят за по-широкоспектърен план за лечение и да ги вземат под внимание при определяне „готовността“ на клиента за започване на биомедицинско лечение.

Вероятността разкриването на половата дисфория в някои случаи да е резултат от вече съществуваща психологическа уязвимост и очевидни социални затруднения определено е по-голяма от нула. За онлайн транс активистите идеята е твърде противоречива, но не и за здравните специалисти, дори за онези сред тях, които са привърженици на идеята за утвърждаване на пола чрез неговата промяна. Те признават, че някои от младите хора с проблеми, свързани с половата им идентичност, просто са объркани и това ще отмине.

Заключението, че психологическите проблеми предшестват или възникват по същото време, когато и проблемът с половата идентичност, подкрепя факта, че значителна част, може би болшинството*, от децата, изправени пред въпроса за половата си принадлежност, по-късно сами приемат пола, с който са родени. Новите открития засягат и хората, които преминават през процес на отказ от желаната промяна, но често след като са инвестирали много повече време и усилия в реализирането й – феномен, който все още търси вниманието на учените и тяхната обосновка.

Все пак, ако едно дете с полова дисфория е „настойчиво, упорито и постоянно“ в проявите си в продължение на дълъг период от време (според подхода за утвърждаване на пола), обикновено се счита, че има индикации за необходимостта от мерки за улесняване процеса на промяна на половата му принадлежност. Проблемът се състои в това, че и психологическата уязвимост може да трае дълго и ако младият човек има усещането, че е намерил решението, е напълно възможно да не се откаже от него.

Понякога животът изглежда сложен, колкото гордиевия възел, който сякаш никой не можел да разплете. Разбираемо е търсенето на радикално решение, също както е направил Александър Велики, отсичайки възела със сабята си. Да напуснеш досегашния си дом, твоето тяло, за да се нанесеш в нов, да пристъпиш отвъд границите на личността си, може да ти създаде грижи, за които не си и подозирал.
Изследването на Бечард, Зукер и колектив предоставя доказателства за психологическите проблеми, засягащи децата и тийнейджърите с полова дисфория. То дава нова информация за високия процент на самонараняващи се и на такива, които са помисляли за самоубийство. Техният доклад отново поставя акцента върху тема, която скоро няма да бъде изчерпана – как да помогнем на онези, които се чувстват различно и не на правилното за тях място в заобикалящия ги свят, по възможно най-състрадателния начин.

* sexologytoday.org/2016/01/do-trans-kids-stay-trans-when-they-grow_99.html