Как училищата могат да подкрепят младежите от LGBTQ общността и да ги направят по-щастливи

Въпреки че през последните пет десетилетия LGBTQ общността постигна много по отношение на социалната интеграция и извоюва права, които преди това нямаше, нагласите към нейните представители остават негативни. Все още се извършват престъпления от омраза, а в някои американски щати продължават да се коват закони срещу тях. Хората с различна сексуална ориентация се чувстват потиснати и обект на атаки от различни страни, а нито един човек не би посмял да разкрие себе си, ако знае, че средата е враждебна и дори опасна за него.

Мисловен експеримент

За да разберете защо един човек от LGBTQ общността може да се чувства наистина силно застрашен, ако се намира в агресивна среда, направете експеримента по-долу.

Изберете една своя физическа черта – правата коса, големите зъби, дългите стъпала, родилното петно, или пък някое свое увлечение – слабостта да се обличате винаги с дънки, любовта към математиката или танците.

Сега си представете, че новият лидер или онзи, който диктува правилата и нормите във вашата среда, заяви, че всъщност тази ваша физическа черта или страст означава, че сте лош човек или пък че лъжете. Представете си, че останалите решат да следват лидера и започнат да ви заплашват, тормозят и отблъскват. Тяхното поведение се приема не само за нормално, то е модерно. Разбира се, най-близкият ви кръг от хора продължава да ви подкрепя и приема такъв, какъвто сте. Само един аспект от вашата идентичност търпи неодобрение и критики, но това е достатъчно, за да се чувствате потиснати. Увереността ви постепенно отслабва и усещате, че във вас се заражда страх от осъждане или негативно, грубо отношение.

Тревожността ви се засилва и неусетно започвате да правите така, че да избегнете упреците и подигравките. Може би ще решите, че трябва да къдрите косата си, да прикривате родилното петно с козметика, да носите дънкови дрехи само у дома, да спрете да танцувате пред хора. Как се чувствате сега? Изтощени, обезкуражени?

Прикриването на истинската ви същност като средство за оцеляване

Нека се върнем към законите, които налагат на училищата да не съхраняват и предлагат книги, учебни и информационни материали, свързани с вашите интереси и предпочитания. Дори доскоро училището ви да е било безопасно и приятно за вас местенце, вече не може да бъде такова, защото законът не го допуска. Представете си, че трябва да се отречете от нещо, което е важно за вас, че трябва да приемете и да се съобразите с нещо, което противоречи на вашите разбирания и принципи. Онази част от вас, която ви отличава от останалите, е невидима и неоценена. Да я запазите в тайна е по-безопасно, отколкото да я разкриете.

Когато твърдят, че не сте прав или че сте маловажен, как можете да ги убедите в обратното, особено ако сте млад? В такива моменти някои подрастващи намират един-единствен изход – самоубийството.

Когато законът изисква от училищата, преподавателите и директорите да не удовлетворяват нуждите на учениците с различна сексуална ориентация, посланието е ясно, недвусмислено и много болезнено: „Ти не съществуваш. Ти не си важен за нас.“ Усещането е неприятно не само за потърпевшия, но и за неговите съученици, защото разбират, че живеят в общество, което одобрява и дори настоява отношението към някои младежи да бъде точно такова – унизително и обезличаващо. Неслучайно сред младежите от LGBTQ общността се наблюдава ръст в случаите на депресия, тревожност, ниска самооценка и самоубийство.

>>> FDA променя правилата – повече хомо и бисексуални мъже ще могат да даряват кръв

Как се разпространяват анти LGBTQ убежденията

Кое доведе до този враждебен климат и негативна нагласа спрямо хората с различна сексуална ориентация? Как агресивното и осъждащо отношение към тях се превърна в норма? Експертите, които провеждат изследвания върху импулса за налагане на норми върху половете и тяхното поведение, биха казали, че силните и влиятелни личности (политици, инфлуенсъри и лица от медиите) могат да го постигнат, разпространявайки своите анти LGBTQ убеждения в медийното пространство или чрез законите. Така те всъщност задоволяват собствения си импулс да налагат норми за това кое е правилно и кое не е, когато говорим за полове и сексуалност. Околните виждат и чуват посланията на популярните личности и събират смелост също да удовлетворят своя импулс и да утвърдят въпросните норми за половете, което затваря кръга. Това е механизмът, по който се разпространяват и налагат нагласи.

Как се ражда омразата към себе си при младежите с различна сексуална ориентация

Законовите рамки за допустимо поведение според пола внушават на младите хора, че „момчетата са си момчета и като такива те искат да целуват момичета“. Представителите на младежката LGBTQ организация, които не искат да бъдат отхвърлени, може да решат, че единственият начин да се предпазят от заплахи и агресия е като се впишат. За съжаление, ако пренебрегнат себе си, за да бъдат приети от околните, ще се затвърди усещането им, че са фалшиви, неоценени и невидими. Мисълта, че са се поддали на социалния натиск влияе негативно на самооценката им. Някои подрастващи може да предпочетат да отговорят на очакванията, вярвайки, че така ще се чувстват по-добре. Когато обаче решат да следват правилата, те всъщност затвърждават враждебните послания в обществото и доизграждат своя фалшив образ. В резултат започват да изпитват омраза към истинското си Аз, която обикновено има много силен негативен ефект върху физическото, психичното и емоционалното им здраве. Антидотът е самосъстрадание, което може да се отглежда в положителна и добронамерена среда.

>>> Баща на три момчета: „Уча синовете си на уважение към хората с различна сексуалност“

Как да създадем атмосфера на състрадание

Младежите с различна сексуална ориентация се нуждаят повече от всякога от подкрепа и емпатия.

Според проучванията, когато човек е верен на себе си, той е по-щастлив и общува пълноценно с околните. Много тийнейджъри се страхуват да разкрият различните си сексуални предпочитания пред родителите си, но често се оказва, че страхът им е бил неоснователен.

Въпреки всичко хората, които са склонни да приемат различните и изпитват уважение към тях, стават все повече, а смелостта да разкриеш себе си, такъв какъвто си, идва по естествен път, ако срещаш разбиране.

Емпатията в училище

Как могат училищата да създадат климат на съпричастност? Частното училище Phillips Exeter Academy в Ню Хемпшир е въвело традиция, която обхваща всички ученици. На видно място в двора е монтирана бяла, отворена врата с рамка. С цветни, перманентни маркери всеки може да напише окуражаващо, мило послание към своите съученици.

Някои от тях гласят:

„Виждам те, чувам те, на твоя страна съм.“

„Красив/а си – и отвътре, и отвън.“

„Ти си такъв какъвто си и сме щастливи от това.“

„Бъди себе си. Запази достойнството си и спри да се криеш.“

„Обичай се, обичай и това, което те прави различен. Използвай го като възможност да се откроиш от останалите.“

Тези думи всъщност могат да се адресират до всеки ученик. Те подтикват децата да проявяват самосъстрадание. Няма закон, който да забранява емпатията.

Голяма част от децата понякога са твърде самокритични или объркани. Някои са обект на подигравки или заплахи заради тяхна особеност – било то във външния вид, поведението или начина на изразяване. Когато училището ги насърчава да се поставят на мястото на другия и да го подкрепят, въпреки различията му, средата е подкрепяща и благоприятна, което може да донесе само положителни емоции – както на учениците, така и на техните учители.