Същност, тактики и цели на психологическата война

Акценти

Психологическата война е планирана тактическа употреба на пропаганда, заплахи и други техники, които водят до битки, военни действия или периоди на геополитически размирици. Нейната цел е да заблуди, уплаши или деморализира врага, за да повлияе на мисленето и поведението му.

Всъщност всяка държава прибягва до подобни тактики, като Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ дори изброява тактическите цели на психологическата война и психологическите операции като:

• подпомагане пречупването на волята за борба на врага;
• поддържане на морала и спечелване на съюзници в страни, окупирани от врага;
• подсилване на подкрепата от жителите на съюзнически и неутрални държави.

За да постигнат целите си, специалистите, които планират кампании за психологическа война, се опитват първо да придобият пълни познания за вярванията, предпочитанията, недостатъците, силните страни, слабостите и уязвимостта на целевото население. Според ЦРУ знанията за обекта са ключът към успешната кампания.

Война на ума

Психологическата война обикновено използва пропаганда, за да повлияе на ценностите, вярванията, емоциите, разсъжденията, мотивите или поведението на набелязаната цел. Участници в пропагандата могат да бъдат служители от правителството, политически организации, застъпнически групи, военен персонал и цивилни лица.

>>> Как работи пропагандата и можем ли да се предпазим от нея

Начини за провеждане на пропагандни действия

Начините за разпространяване на информацията като средство за провеждане на психологическа война са няколко:

• свободна комуникация лице в лице;
• аудио-визуални медии, като телевизия и филми;
• радиопредавания на къси вълни като тези на радио „Свободна Европа“ например;
• използване на визуални стимули като листовки, вестници, книги, списания или плакати.

По-важно от това как се провежда пропагандата е посланието, което тя носи, и колко добре влияе или убеждава целевата аудитория.

Категории на пропагандата

През 1049 г. е издадена книгата "Психологическа война срещу нацистка Германия" на бившия оперативен агент към ЦРУ Даниъл Лърнър. В нея той подробно представя кампанията Skyware (Скайуеър) на американските военни формирования. Лърнър разделя психологическата военна пропаганда на три категории.

Светла пропаганда

Информацията в нея е вярна и умерено пристрастна. Източникът на информацията е цитиран.

Сива пропаганда

Информацията е предимно вярна и няма фрагменти, които могат да бъдат опровергани, но не се цитират източници.

Тъмна пропаганда

Тя се гради на фалшиви новини, информацията е невярна или подвеждаща и се приписва на източници, които не са отговорни за нейното създаване.

Въпреки че сивите и черни пропагандни кампании често имат най-силно въздействие, те носят и най-голям риск. Рано или късно целевата популация идентифицира информацията като невярна, а това дискредитира източника. Както пише Лърнър, "Достоверността е условие за убеждаване. Преди да успеете да накарате човек да прави каквото му казвате, трябва да го накарате да повярва на това, което казвате."

Психологическата война и битките

На истинското бойно поле психологическата война се използва за получаване на самопризнания, информация, предателства или разсейване, като накърнява морала на вражеските бойци. Някои типични тактики на бойното поле включват:

• разпространение на брошури или листовки, които насърчават врага да се предаде и дават инструкции как да се предаде безопасно;
• визуален „шок и страхопочитание“ – тази тактика разчита на многочислена войска или технологично напреднали оръжия;
• лишаване от сън чрез непрекъснатото възпроизвеждане на силна, досадна музика или други звуци към вражеските войски;
• заплахи (било то реални или въображаеми) за използване на химически или биологични оръжия;
• използване на радиостанции, създадени за разпространение на пропаганда;
• използване на снайперисти, бомбени капани и импровизирани взривни устройства на случаен принцип;
• събития под чужд флаг — атаки или операции, предназначени да убедят врага, че са извършени от други страни и групи;
• във всички случаи целта на тези действия е психологическата война да унищожи морала и мотивацията на врага и да накара войниците му да се предадат или дезертират.

Ранната психологическа война

Макар че звучи съвременно, психологическата война е прийом, използван от незапомнени времена. За да изглежда, че броят на войските му изглежда по-голям, отколкото е в действителност, лидерът на Монголската империя от 13-и век Чингис Хан нарежда всеки войник да носи три запалени факли през нощта. Той проектира стрели, които свирят, когато падат над противниците и ужасяват враговете му. А за да предизвикат още по-силен шок, след края на битката монголските войски набиват на колове главите на мъртвите си врагове, така че да внушат на противника, че са кръвожадни и всемогъщи.

Съвременната психологическа война

Повечето от съвременните тактики за психологическа война са използвани за първи път по време на Първата световна война. Технологичният напредък в печатните медии улеснява правителствата да разпространяват пропаганда чрез разгласяване на данни в различните медийни платформи.

Развитието на авиацията пък прави възможно пускането на листовки по вражеските линии. Пощенски картички от мними германски военнопленници са разпръсквани от британски пилоти над германските окопи. Посланието, което са носили, е, че британските пазачи се отнасят много добре с тях.

По време на Втората световна война страните използват различни похвати от психологическата война. Дори самото издигане на Хитлер в Германия е резултат най-вече на пропагандна дейност, която дискредитира политическите му опоненти. Яростните му речи, които целят да събудят национална гордост, успяват да убедят хората, че виновни за икономическите проблеми на страната са други държави, а не нейното управление.

Една от емблематичните истории за манипулация по времето на Втората световна война е „изтичането на информация“ от американската армия, което кара германците да мислят, че нападението ще започне от плажовете на Кале, а не в Нормандия.

В днешно време всяка голяма военна сила се опитва да манипулира останалите. Дори терористичните организации използват техники за вербуване, подобни на тези, които прилагат военните специалисти по пропаганда.

Но дали обикновеният човек умее да разпознава пропагандните материали, с които го затрупват?