Дали лъжците са по-малко хора

Повечето от нас не смятат, че животните изобщо ги е грижа за морала. Поне не по начина, по който нас, хората. Докато животните действат по инстинкт за оцеляване, човешките същества са уникални в способността си да разсъждават за това, кое е правилно и кое грешно. Всъщност изследванията сочат, че ние вярваме, че чувството ни за морал е онова, което ни отличава от другите животни.

Това е въпросът, който Мариам Кучаки, Кайл Добсън, Адам Уейц и Нур Ктейли изследват в скорошна изследователска статия. Тя е озаглавена „Връзката между самодехуманизацията и неморалното поведение“.

Първоначално те си поставят задачата да разберат дали неетичното поведение кара хората да мислят за себе си като за по-малко хора.

За да разберат, изследователите подготвят експеримент. Като начало, те разделят участниците в три групи. Експериментът има за цел да вкара участниците в едно етично, едно неетично и едно неутрално състояние. Те молят последваните лица да си припомнят спомен и да напишат кратко есе върху него.

В етичното си състояние участниците пишат за момент, в който са направили нещо добро. В неетичното, за момент, в който са сторили нещо лошо. В неутралното си състояние пишат за това, как прекарват вечерите си. Условието е да дадат много подробности. Нужно е онзи, който чете есето, да може да разбере през какво са преминали участниците и как са се чувствали.

След това, те трябва да попълнят 10 айтема от скалата the Mind Attribution Scale. Тя цели да измери самодехуманизацията при участниците. В нея се съдържат въпроси като: „Доколко сте способни да правите нещата целенасочено?“ и „Доколко сте способни да изпитвате емоция?“.

Онези, които пишат за момент, в който са направили нещо лошо, си приписват по-малко човешки качества в сравнение с тези, които си припомнят време, в което са сторили нещо добро. Припомнянето на неетично поведение ги кара да мислят за себе си като за по-малко хора.

Тогава изследователите правят друг вариант на този експеримент. За тази цел те молят участниците да пишат за честност или нечестност. Тяхната цел е да ограничат спомените, които първите си припомнят.

Кучаки и нейните колеги отново разделят участниците в три групи. Едната група пишат за период, в който са се държали неетично, като са мамили. Втората група пишат за такъв, в който са се държали етично, като са били честни. Третата група пишат за това, как прекарват вечерите си.

Тогава те попълват същата скала с въпроси за техните човешки способности.

Тези, които имат задачата да пишат за момент, в който са проявили нечестност, си приписват по-малко човешки черти в сравнение с тези, които пишат за такъв, в който са били честни. Припомнянето на нечестното си поведение ги кара да мислят за себе си като за по-малко хора.

Във втори набор от експерименти изследователите задават обратния въпрос. Самодехуманизацията води ли до неетично поведение? Участниците в първия набор от проучвания си приписват по-малко човешки черти, след като пишат за лошото си поведение.

За да проучат и този въпрос, Кучаки и нейните колеги разделят участниците в две групи. Една група пише за време, в което са чувствали, че не притежават съвсем човешки качества.

Някои примери включват чувството, че:

• не са способни на самоконтрол;
• не са в състояние да правят планове и да действат целенасочено;
• не са в състояние да запомнят добре нещата;
• не са в състояние да изпитват чувства и емоции;
• не са в състояние да чувстват болка или удоволствие.

Втора група пише за сутрешните си рутини.

След това участниците в двете групи играят игра, за да спечелят пари. Те решават пъзели, които включват неясни букви, с които да изписват английска дума. Изследователите съобщават на участниците, че ще им бъде платено според това колко думи разкодират. Освен това им се съобщава, че няма да се проверява дали участниците всъщност са решили загадките.

Ту има уловка: Изследователите проектират една от думите да бъде невъзможна за решаване. Това, с цел да се измери кой ще излъже.

Експериментът установява, че участниците, които са писали за момент, в който им липсват някои човешки способности, са по-склонни да кажат, че са разрешили неразрешимата задача.

Ако трябва да сме точни, почти половината от хората в групата, в която се наблюдава самодехуманизация мамят на задачата, в сравнение с по-малко от една трета от неутралната група.