Ужас, хванах детето в лъжа!

от 10 май 2017г., обновено на 16 март 2021г.

„Татко носи бельото ти“ - когато малката ти дъщеря каже нещо такова на касата в мола, не си сигурен как да реагираш. А дамата, разказваща историята на своя психолог, е решила да задълбае, питайки кога се е случило това. Дъщеря й съвсем подробно описала сутрин, в която мама спала до късно, а тате сложил нейния сутиен върху фланелката си и дори постоял известно време така.

Преди да отиде при психолог, майката говорила с таткото, който приел лъжата на дъщеря им за изключително забавна… докато не забелязали, че детето казва неистини с изключителна лекота.

Много родители пресичат лъжата в зародиш по изключително прагматични причини. Други се притесняват, че ако бъде укорявано за лъжите, това ще попари поривите на въображението му.

Децата често лъжат, за да избегнат неприятности, да получат още един шоколад или да играят малко повече време, и това е разбираемо. Но момиченцето на притеснената майка лъже често, без видима причина и никога не признава, че историята не е истинска. Немалко родители и учители се сблъскват с този феномен и се притесняват от възможността детето да се превърне в патологичен лъжец.

Защо лъже детето — развива въображението си или придобива вредни навици

Експертите не се тревожат от детските истории. "Няма нищо страшно в това, което детето казва", твърди Майкъл Броуди (детски психиатър в Потомак Мериленд), "Много малки деца не познават разликата между истината и фантазията."

Всъщност такава безсмислена лъжа може да е знак за хубави неща. Според Анджела Кросман (доктор на науките, психолог в Джон Джей Колидж по наказателно правосъдие в Ню Йорк), която изследва темата от дълго време, децата в предучилищна възраст с по-високо IQ са по-склонни да лъжат. Ранното използване на лъжата може да се свърже с добиване на високи социални умения в юношеството.

Ясно е, че не всички лъжи на децата са тривиални инциденти, на които просто да се посмеем. Ето защо е необходимо да разпознаваме моментите, в които да поговорим с малчуганите и да им обясним колко важно е да бъдем искрени.

На 2 години се започва с измислиците

Един от най-забавните случаи, чувани от психолозите, е за близнаци, които не обичат да прекъсват играта си, за да им се смени пелената. Когато памперсът на някой от двамата е пълен, няма как семейството им да пропусне издайническата миризма. Но ако бъдат попитани, те автоматично посочват като изцапал памперса другия близнак и се опитват да пропуснат преобличането...

Подобни измислици са първият вид лъжа, който повечето деца изпробват. Всяка майка и учителка се е сблъсквала многократно с измислици, целящи избягване на последствия от беля или детска грешка.

Смисъл от наказание в подобни моменти няма, защото детският мозък не е достатъчно умел, че да разбере добре защо се прилага наказанието.

Ако двегодишно дете твърди, че плюшеното мече е издърпало опашката на кучето, най-добрият вариант е да обясним на мъника, че кучето усеща болка и не е хубаво да му причиняваме такава. Елизабет Бергер (детски психиатър и автор на „Отглеждане на деца с характер“) казва: “Не влизайте в спор, за да накарате детето да признае, че е извършителят. Най-добрата стратегия е на първо място да се избегне конфронтацията.“

Вместо „Кой счупи вазата?“ можете просто да заявите „Виж, вазата се счупи“ – при отправяне на гневни обвинения е напълно нормално да получавате лъжи, защото и децата, подобно всички хора, имат чувство за самосъхранение и защита.

Предучилищна възраст – малки хора разказват приказки

Историята на малкото момиченце с лъжата в мола е типичен пример за свободните отношения на 3 до 5-годишните с реалността. Това е периодът на невидими приятели, рогати чудовища, дракони и говорещи сандвичи.

Интересен е случаят на Луси, която е на 4 годинки и за една година си е произвела не една, а осем въображаеми сестри. Всяка от тях има рожден ден и лична история. Те ежедневно правят неща, които малката Луси не може, като да носят искрящо розови рокли, да се гримират или да ходят на басейн.

Приказките, разказвани в предучилищна възраст, могат да са обикновена игра или пожелателно мислене (сестрите на Луси никога не са принудени да ядат морковите в яхнията на мама).

Доктор Бергер подчертава, че тези истории не са лъжа, а съвсем истинският вътрешен свят на детето.

Няма нужда да се тревожим излишно. „Ако детето изглежда щастливо и има реалистични отношения с важните хора в живота си, няма нужда да се притесняваме за фантазиите му. Това са правили столетия наред децата, преди да се появи телевизията.“ Фантазиите, които ние виждаме като необуздано поведение и мисли, за детето може да са просто обработка на идеи.

Вече на училище - лъжата си има причина

В тази възраст най-често се лъже, защото съществуват разбираеми (макар и странни) причини – децата се страхуват от разочарованието на родители и учители, от възможното наказание или защото са ужасени, че ще наранят нечии чувства.

Всеки някога е чувал как труден за детето предмет в училище уж не е придружен с домашна работа. В тази възраст малчуганът вече знае какво представлява лъжата и че тя се различава от реалността.

Важно е, преди да наложим санкции за неприемливото поведение, да успеем спокойно да стигнем до причината, поради която детето се е почувствало принудено да лъже. Така ще постигнем по-пълно разбиране на цялостните му мотиви и откровеност, която ще ни е нужна в бъдеще.

Тийнейджърите са склонни да изопачават истината

Навлизайки в юношеството, децата вече имат изградена представа за това какво е реалност, какво истина и кое е лъжа. Основите на ценностната им система са поставени и са подвластни на вината, предизвикана от лъжа, също колкото и ние. От друга страна, подрастващите придобиват навика да изопачават истината - премълчаването на факти, казването на полуистини и изтъкването само на една част от истината е начин да се изкаже желаното, без да се престъпят границите на работещия морал.

Ако научите цялата истина за дадено събитие години, след като се е случило, не се побърквайте. Фактът, че детето е премълчало, не значи задължително, че е станало нещо нередно. Всъщност това отразява опит на съзнанието да направи стъпка към зрелостта. Според доктор Броди децата, които разказват всичко на родителите си след 13 или 14-годишна възраст, „не растат“.

Зрелостта се насърчава с доверие. За съжаление, доверието има две страни - носи опасност да ни манипулират и подвеждат. Най-честите лъжи на тази възраст са еднократни и се свеждат до някое домашно задължение или лични ангажименти, като е най-разумно да изразим недоволството си от лъжата, за да не остане немаркирана.

Хроничните лъжи обаче трябва да бъдат приемани като сигнал. Повечето родители, обърнали се към психолог (защото детето им изглежда като патологичен лъжец), най-често са изненадани от високите нива на стрес, които е установил специалистът. Поведение, свързано с чести лъжи, сигнализира за проблем, нуждаещ се от решение. Психолозите са забелязали, че се случва подобна тактика да се използва от умните деца, за да нагласят обстоятелствата, както им е удобно, но се налага това да се пресече, преди да се е превърнало в основно оръжие в живота.