Да направиш от влюбването здрава любов не е просто

"Другият копнее да бъде обичан,

за това, което е, а не за това,

което прави или ще направи

за мен"

Как избираме партньора си, е въпрос основан на сложна структура от психически механизми и заучен маниер, щедро поръсен с модели на поведение, възприети през началото на живота ни.
Често хората не разграничават любовта от самото влюбване, и това може да има много тежки емоционални последици. По време на влюбването енергията, влагана в отношенията се гради на надежда.

Вяра, че празнините на моята личност ще бъдат запълнени от партньора, че един за друг ще бъдем всичко, че винаги ще ни оценяват и разбират, че ще продължим да се влюбваме вечно. Бленуваме, че периодът изпълнен с цветя и рози, с трепет и внимание ще продължи вечно. Съжалявам, но НЕ!

Влюбване ≠ Любов.
Просто двете неща не са еднозначни, а бъркането на понятията може да ни донесе така големи разочарования, защото очакванията ни са ни подвели.

Влюбване

Влюбването фактически е процесът, случващ се в нас. Той се състои в дисбаланс на адреналина, допамина и серотонина:
- Силни усещания(благодарение на адреналина);
- топли, пристрастяващи емоции( благодарение на допамина);
- нисък или липсващ самоконтрол (поради ниските нива на серотонина).

Този дисбаланс води до внимателно наблюдаване на обекта на нашите емоции в комбинация с практическа слепота. Вие виждате човека, усещате се развълнуван, опиянен от присъствието му, безконтролен относно мечтата да имате контакт с него и не анализирате обективно действията му. Дрогиран от хормоните, човекът започва да търси най-мили и благи мотиви за действията на възлюбения си, намира всяко негово качество за много по-силно отколкото е, всяко действие за по-благородно, всяка черта за по-красива.

Но нека бъдем честни и да не забравяме ролята на самия възлюбен. Когато става дума за зараждащи се романтични отношения, всеки (колкото и искрен човек да е) представя най-доброто от себе си и крие лошото. С цел да не бъде отхвърлена, личността е готова дори да рискува и да заблуди бъдещия си партньор, живеейки с мисълта, че обстоятелствата и усещанията ще останат същите завинаги, следователно ще е готова да представя най-доброто от себе си завинаги.
Така се оказва, че започваме отношения, понесени на вихъра на хормоните и абсолютната слепота за чуждите недостатъци и проблемни зони.

И двамата живеят с мечти за вечно разбирателство, отстъпки и допълване, но скоро след като самовнушението премине наяве излизат дразнещите черти, грубостта, егоизмът.

Любов

Любовта е усещането, дошло, след като влюбването е преминало. Тя съществува заедно със съзнателните подкрепа, отговорност и посветеност на отношенията. Трябва да е обграждаща с уважение, нежност, състрадание, милостива, опрощаваща и разбираща, всеотдайна, готова на саможертва, себераздаваща. И всичко това, на фона на ясното съзнаване, че човекът до теб не е това, което си мислил в началото. Нито е толкова добър, нито толкова мил, нито толкова грижовен и ти все пак го обичаш.
А всъщност, за да превърнем влюбването в любов, не е нужно много, просто съзнаването и поддържането на няколко черти, които да направят живота по-лек.

Отвореност

Заблуда е, че човек, трябва да е същият, като в началото на отношенията. Ако хората си остават същите, а ние се развиваме, е съвсем разбираемо да се разделим. Ако не се развиват, няма да отговарят на нуждите на ситуацията и променящите се отношения, и рано или късно ще омръзват. Отвореността е нужна, за да се променя (и усъвършенства) всеки човек, така че да може да е полезен на себе си и близките. Тя е жизнено необходима за поддържане на интимни взаимоотношения.

Състрадателност

Състрадателност и емпатия към чувствата, болката и нуждите на партньора, не може да отсъства в една нормална връзка. Ако не се постарае да влезе в чуждите обувки, личността рано или късно ще загуби топлината на взаимоотношенията.

Приемане

Ако не можеш да приемеш човека до себе си, постоянно се опитваш да го промениш, желаеш да го претопиш и излееш по своя калъп… Защо имаш връзка с него? Хората са различни и ние не можем и не трябва да очакваме, че сме намерили партньор, точно по наша мярка (колкото и подобен на нас да е изглеждал в началото).

Поддържане и даряване на любов

В учебниците понякога пред тези две черти слагат „безусловно“, но отдавна съм свидетел как подобна безусловност е изключително тежка, дори непостижима за хората в съвременното общество. Тези две качества се изразяват в способност да се откликва на стремежите и желанията на партньора във всеки аспект на живота.

Уважение

Способността да виждаме и оценяваме високо положителните качества на партньора, желанието му да се усъвършенства и адаптира.

Емоционална устойчивост

Освен да не преливаме от тъга в еуфория, напомняйки за патологичен проблем, визираме, това че емоциите могат да бъдат контролирани и избирани. Любовта може да бъде избрана! Арън Бек казва, че любовта, освен въпрос на навик и хормони, е основана и на „избора да обичаш“ точно тази личност. Устойчивостта и ежедневното избиране да обичаме все същия човек е изключително важно за поддържането на успешни интимни взаимоотношения.

Чувство за хумор

Смехът е лек за много неща. Ако всичко приемаме в цялата му сериозност, накрая ще свършим в някое психиатрично отделение. Нека не приемаме нещата тежко и омекотим връзката си с мъничко смях.

Съзнавайки ясно разликата между емоциите на влюбването и чувството любов, можем да си спестим много неудобства и мъка. Така изборът на партньор ще е много по-съзнателен и ще зависи повече от морала ни, отколкото от хормоните ни.

Автор: Станислава Тонева
Снимка: wallpapersok.com