Да направиш от влюбването здрава любов не е просто

"Другият копнее да бъде обичан,

за това, което е, а не за това,

което прави или ще направи

за мен."

Как избираме партньора си е въпрос, основан на сложна структура от психически механизми и заучен маниер, щедро поръсен с модели на поведение, възприети през началото на живота ни. Често хората не разграничават любовта от самото влюбване, и това може да има много тежки емоционални последици.

По време на влюбването енергията, влагана в отношенията се гради на надежда. Вяра, че празнините на моята личност ще бъдат запълнени от партньора, че един за друг ще бъдем всичко, че винаги ще ни оценяват и разбират, че ще продължим да се влюбваме вечно. Бленуваме, че периодът изпълнен с цветя и рози, с трепет и внимание ще продължи вечно. Съжалявам, но НЕ!

Влюбване ≠ Любов 

Двете неща не са еднозначни, а бъркането на понятията може да ни донесе големи разочарования.

Влюбване

Влюбването фактически е процесът, случващ се в нас. Той се състои в дисбаланс на адреналина, допамина и серотонина:

• Силни усещания благодарение на адреналина);
• топли, пристрастяващи емоции (благодарение на допамина);
• нисък или липсващ самоконтрол (поради ниските нива на серотонина).

Този дисбаланс води до внимателно наблюдаване на обекта на нашите емоции в комбинация с практическа слепота. Вие виждате човека, усещате се развълнуван, опиянен от присъствието му, безконтролен относно мечтата да имате контакт с него и не анализирате обективно действията му. Дрогиран от хормоните, човекът започва да търси най-мили и благи мотиви за действията на възлюбения си, намира всяко негово качество за много по-силно отколкото е, всяко действие за по-благородно, всяка черта за по-красива.

Но нека бъдем честни и да не забравяме ролята на самия възлюбен. Когато става дума за зараждащи се романтични отношения, всеки (колкото и искрен човек да е) представя най-доброто от себе си и крие лошото. С цел да не бъде отхвърлена, личността е готова дори да рискува и да заблуди бъдещия си партньор, живеейки с мисълта, че обстоятелствата и усещанията ще останат същите завинаги, следователно ще е готова да представя най-доброто от себе си завинаги. Така се оказва, че започваме отношения, понесени на вихъра на хормоните и абсолютната слепота за чуждите недостатъци и проблемни зони.

Любов

Любовта е усещането, дошло, след като влюбването е преминало. Тя съществува заедно със съзнателните подкрепа, отговорност и посветеност на отношенията. Трябва да е обграждаща с уважение, нежност, състрадание, милостива, опрощаваща и разбираща, всеотдайна, готова на саможертва, себераздаваща. И всичко това, на фона на ясното съзнаване, че човекът до теб не е това, което си мислил в началото. Нито е толкова добър, нито толкова мил, нито толкова грижовен и ти все пак го обичаш.

А всъщност, за да превърнем влюбването в любов, не е нужно много, просто съзнаването и поддържането на няколко черти, които да направят живота по-лек:

Отвореност

Заблуда е, че човек, трябва да е същият като в началото на отношенията. Ако хората си остават същите, а ние се развиваме, е съвсем разбираемо да се разделим. Ако не се развиват, няма да отговарят на нуждите на ситуацията и променящите се отношения, и рано или късно ще омръзват. Отвореността е нужна, за да се променя (и усъвършенства) всеки човек, така че да може да е полезен на себе си и близките. Тя е жизнено необходима за поддържане на интимни взаимоотношения.

Състрадателност

Състрадателност и емпатия към чувствата, болката и нуждите на партньора не може да отсъства в една нормална връзка. Ако не се постараетеда влезе в чуждите обувки, рано или късно топлината на взаимоотношенията ще намалее.

Приемане

Ако не можеш да приемеш човека до себе си, постоянно се опитваш да го промениш, желаеш да го претопиш и излееш по своя калъп… Защо имаш връзка с него? Хората са различни и ние не можем и не трябва да очакваме, че сме намерили партньор, точно по наша мярка (колкото и подобен на нас да е изглеждал в началото).

Поддържане и даряване на любов

В учебниците понякога пред тези две черти слагат „безусловно“, но отдавна съм свидетел как подобна безусловност е изключително тежка, дори непостижима за хората в съвременното общество. Тези две качества се изразяват в способност да се откликва на стремежите и желанията на партньора във всеки аспект на живота.

Уважение

Способността да виждаме и оценяваме високо положителните качества на партньора, желанието му да се усъвършенства и адаптира.

Емоционална устойчивост

Освен да не преливаме от тъга в еуфория, напомняйки за патологичен проблем, визираме това че емоциите могат да бъдат контролирани и избирани. Любовта може да бъде избрана! Арън Бек казва, че любовта, освен въпрос на навик и хормони, е основана и на „избора да обичаш“ точно тази личност. Устойчивостта и ежедневното избиране да обичаме все същия човек е изключително важно за поддържането на успешни интимни взаимоотношения.

Чувство за хумор

Смехът е лек за много неща. Ако приемаме всичко в цялата му сериозност, накрая ще свършим в някое психиатрично отделение. Нека не приемаме нещата тежко и омекотим връзката си с мъничко смях. Съзнавайки ясно разликата между емоциите на влюбването и чувството любов, можем да си спестим много неудобства и мъка. Така изборът на партньор ще е много по-съзнателен и ще зависи повече от морала ни, отколкото от хормоните ни.

Снимка: pxfuel.com