Начало Психология Поведенческа психология Поведенчески и емоционални проблеми Твърде близки, за да е удобно – какво правим, когато страхът от интимност ни побърква

Твърде близки, за да е удобно – какво правим, когато страхът от интимност ни побърква

Твърде близки, за да е удобно – какво правим, когато страхът от интимност ни побърква - изображение

Изглежда има връзка между любовта и ужаса от интимност. Казваме, че искаме интимна връзка, но създаваме прегради, пред нейното осъществяване. Понякога се стараем да скрием най-скритите части от личността си, въпреки, че искаме партньорите ни да ни разбират и познават.

Качеството на нашата интимност може да отразява проблеми на отношенията, но често е външен израз на конфликт със самата интимност. Какво да правим с желанието за интимност, щом се страхуваме от нея?


Първо, нека опитаме да разберем интимността по-добре. Интимните моменти се случват, когато споделяме най-съкровените си мисли, чувства, желания, копнежи, наранявания, мечти и грешки с друг човек.
В книгата си "Страстен брак" д-р Давид Снарх признава, че нашият краен стремеж към интимност е търсенето на любов и че не можем да бъдем напълно обичани, докато не сме напълно открити. Но за да сме напълно открити, трябва да споделяме не само общите неща с нашите партньори, но и различията.

Базирана на подобни схващания интимността изглежда така: За да сме интимни с някого трябва да се оставим да бъдем цялостно и напълно опознати. Ако ни опознаят напълно, то рискуваме да загубим половинката си. Тогава рискуваме отхвърляне. Рискуваме да бъдем изоставени. Рискуваме да бъдем задушени, да бъдем обсебени. Рискуваме да знаят твърде много за нас… Рискуваме!!!

Тук се появява триъгълната теория на Робърт Стънберг, която казва, че страстта, интимността и ангажираността изграждат взаимоотношение на обич. Освен това Стърнберг заявява, че интимността помага на двойките да създадат чувство за сигурност.

Как може нещо, което част от нас намират за толкова страшно да създаде чувство за сигурност? Това е парадоксът на интимната връзка. Въпреки че се усеща като риск, точно това сближава двойките, помага за установяване на връзка и изпълва отношението със смисъл.
В книгата си "Терапия за двойки " Джералд Р. Уикс и Стефан Т. Файф отбелязват четири основни страха, които съпровождат интимността. Те включват:

Загуба на себе си (зависимост)

Страхуваме ли се, че напълно да разкрием себе си? Отказваме ли се така от части от себе си, които искаме да запазим лични? Дали като споделяме прекалено много не изтриваме собствените си граници? Може да изглежда сякаш пълното разкриване не поставя граници, но реално очертаването на различията поставят такива. Оповестяването на разлики означава, че знаем къде започва партньора и къде свършваме ние.

Загуба на другиго (изоставяне)

Страхът от изоставяне е най-често срещаният проблем. Ако споделяме твърде много или се различаваме прекалено силно, то партньорът ни може да не одобри и да ни отхвърли, та дори и да ни изостави. А отхвърлянето с право се счита за едно от най-болезнените емоционални преживявания.

Страх от емоции (гняв и тъга)

Гневът и тъгата водят до необичаен дискомфорт. Изразяването на гняв и/или тъга може да създаде конфликт с партньора ни. Ако обикновено избягваме конфликтите, може би сме склонни да пренебрегваме тези чувства и да ги смитаме под килима.

Страх от излагане

Интимните мигове могат да ни накарат да се чувстваме „разголени“. Понякога най-големият ни страх е да се покажем такива, каквито сме и да не бъдем обичани, за това, което представляваме.

И как да развием пълноценен интимен живот, когато интимността изглежда толкова страшна?

Стъпка 1: Нека разберем парадокса

Може да избягаме, да заровим в себе си и да пощадим партньора си от своите истински мисли и чувства. Може да се противопоставяме на опитите за откритост. Но изследванията показват, че най-силните интимни взаимоотношения включват високи нива на уязвимост. Трябва да разберем, че интимността е парадоксална. Това, което ни се струва най-опасно в нея, има най-голям потенциал да ни сближи.

Стъпка 2: Нека съберем кураж

Истинската любов изисква да практикуваме смела интимност. Тъй като уязвимостта се разбира като неудобна и страшна, трябва да упражняваме смелост. Да използваме смелостта си за двигател на своите разговори и/или действия, които в противен случай бихме могли да захвърлим.

Стъпка 3: Оставете се на последиците

Интимността изисква да спрем да стискаме контрола. Искаме да обичаме, но не можем да контролираме дали някой ще ни обича. Можем да контролираме само себе си и да бъдем собственото си аз. Нека пуснем контрола! Това може да е най-големият подарък, който да направим на партньора си и (по-важното) на себе си.

Интимността може да се почувства като духовно преживяване, което се разгръща в епична история. Това може да включва изключителни моменти на дълбока връзка, заедно с преживявания на огромна, болезнена загуба. Интимността е дишането и живота на всички здрави взаимоотношения. Тя става плодородна основа, на която истинска любов да процъфтява.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: goodtherapy.org
Сниимка:crislercoaching.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЛайфстайлСнимкиЗдравни съветиЛюбопитноНовиниСпортСпециалистиЛеченияАлт. медицинаБотаникаИсторияИнтервюта