Емоциите не са факти

Емоциите са в основата на нашата мотивация: те са нашите музи и заради тях ние продължаваме да живеем дори след големи разочарования и душевни сътресения.

Мнението на психотерапевтите е, че емоциите са нещо добро, особено когато с годините се научим да ги приемаме, да им се наслаждаваме, да ги разбираме и да им се доверяваме. Проблемите настъпват, когато попаднем в плен на болезнени емоции, които не ни позволяват да продължим напред. В подобни кризи обаче това, което ще ни позволи да се изправим отново на крака, е припомнянето, че те може да не ни казват истината.

Много неща могат да предизвикат нашия емоционален отговор – събития в настоящето, случки от миналото, тревоги за несигурното бъдеще. Към всичко това добавяме и своите фантазии, илюзии, представи, които имаме за себе си, другите и живота, които ни правят ненужно нещастни. А накрая добавяме и емоциите, които са в резултат на недоразумения, понякога изключително глупави, но съсипващи ни дни наред – например: „Той ме погледна лошо, най-вероятно вече не ме обича”, с което се започва безкрайно терзаене, продължаващо до момента, в който отново се видим с любимия и разберем, че той все още ни обича, а лошото му настроение отпреди не е било заради нас, а заради напрежение в работата му.

Само защото шефът или партньорът ви погледне по неприятен начин или ви говори с остър тон, не означава, че той или тя ви е сърдит. Понякога хората просто изживяват някакъв свой момент, своя собствена реална или лъжлива емоция и поведението им няма нищо общо с нас, а от друга страна е възможно ние самите да възприемаме посланията погрешно. За съжаление, всичко това може да ни изиграе лоша шега и да реагираме несправедливо, или дни наред да се лутаме, напълно убедени, че животът ни се е провалил, а накрая да разберем, че това изобщо не е така.

Най-доброто нещо, което можете и трябва да направите, е да проверявате емоциите си – не да ги пренебрегвате, нито да ги потискате, защото така те няма да ви сътрудничат. Убедете се, че имате истинско основание да ги изпитвате, като разговаряте (не разпитвате) хората, с които са свързани чувствата ви. Можете да си помогнете и като потърсите второ мнение на човек, на когото можете да се доверите.