Знаем ли всъщност какво е омразата

В различни етапи от живота на човек омразата има различна сила и интензитет. Когато за първи път се сблъскаме с нея, тя ни е чужда, страшна и забранена. Сякаш е анатема.

В юношеските години, когато в нас бушуват всевъзможни хормони, омразата изведнъж придобива други мащаби. Сякаш сме скъсили разстоянието помежду си. А в зряла възраст е като досаден рефрен, който може да е посветен на какво ли не – от брюкселското зеле до учителя по математика.

За зрелите хора омразата отеква с различна сила. И колкото повече остаряваме, толкова по-добре се научаваме да се дистанцираме от нейното пагубно влияние. Тя се превръща в неблагозвучно музикално произведение, което се налага да изслушаме, или както казва Мартин Лутър Кинг - „твърде голямо бреме“.

Омразата често се разбира погрешно

Тя включва поставянето на оценка, че даден човек или група от хора са лоши. Макар да се асоциира с други негативни емоции, омразата има някои свои отличителни характеристики като мотивация и отмъщение. Мотивацията е желанието да отстраниш от пътя си обекта на омразата. Чрез отмъщението човек иска да нарани другия, също толкова силно, колкото той самият е бил наранен.

В ежедневието ни думата „омраза“ се използва твърде често, без обаче в нея да се влага истинския й смисъл. Можем да кажем, че мразим учителя си заради ниската оценка, която ни е поставил, или шефа си, заради неадекватното му чувство за хумор понякога. Но всъщност не мразим наистина.

В един експеримент, при който участниците са помолени да разкажат кога последно са изпитали омраза, те не си спомнят случки от ежедневието. Повечето хора дори не могат да си спомнят кога са изпитвали такова чувство.

По-лесно е да мразим група, отколкото отделен човек

Много по-бързо и лесно се разпространява омразата, когато е насочена към цяла група от хора. Когато мразим група, интензитетът на омразата ни може да нараства, без да се конфронтираме с отделни нейни представители или да излагаме факти, чийто източник е друга група. Всъщност ние крепим омразата си на стереотипи и предразсъдъци. Ако мразим отделен човек, чувството може да се сблъска по пътя с емпатията или с преосмисляне на поставената му оценка, след като се запознаем с положителните му страни.

Учените провеждат изследване върху хора, живеещи в размирни региони. 80% от тях заявяват, че мразят не конкретен човек, а цяла група.

Омраза, гняв, презрение – различни са

Омраза срещу гняв

Теоретичните различия между омразата и гнева се състоят в това, че омразата засяга цяла група или отделен човек, а не специфичен аспект от тях. Мразиш някого заради това, което представлява, а си гневен на някого заради нещо, което е сторил. Гневът по-скоро се отнася до поведението. Когато сме гневни, ние много често вярваме, че можем да контролираме другия. По своята същност гневът има за цел да премахне препятствието, поставено от другия, което пречи да постигнем целта си. Ядосваме се, когато искаме и очакваме извинение, когато желаем някой да промени поведението и т.н.

Ако гневът продължи твърде дълго и не настъпва промяна, се заражда презрението. Презираме човек, когато смятаме, че той не заслужава гнева ни. Все още сме гневни, но вече се опитваме да регулираме емоцията, като гледаме на другия със снизхождение и създаваме дистанция помежду ни.

Презрение срещу омраза

Презрението е студът, който ни завладява по отношение на някого. Също като омразата, то е насочено към същността на човек, неговата природа. Когато изпитваме презрение, сме склонни да мислим, че човекът не заслужава даже нашето внимание. Погледнато от този ъгъл се оказва по-тежко бреме да сме обект на презрение, отколкото на омраза. Ако мразим, ние не можем да бъдем безразлични. Изпитваме емоции към другия, защото искаме да се освободим от него и присъствието му – било то социално, ментално или чисто физически.

Омразата е по-заразна от гнева

Омразата може да се предаде от поколение на поколение, за разлика от гнева или фрустрацията. По време на проучване, учените измерват омразата, изпитвана от хора, участвали във война и от такива, които не са. И при двете групи се наблюдава еднакво висока степен на омраза. Това означава, че дори и без да сме преживели лично дадено събитие, ние пак сме способни да намразим.

При гнева обаче е обратно – много по-силно е чувството, когато самите ние сме част от случката, предизвикваща го.

Психология на омразата

За разлика от гнева, при омразата не съществува физиологична характеристика, защото тя е дълготрайно преживяване. За да се разгневим, е достатъчно само някой да направи или каже нещо. Обикновено, за да мразим ни е нужна много повече информация. В кулминационния момент е твърде вероятно омразата и гневът да си приличат, само защото симптомите за двата процеса, протичащи в мозъка и в тялото ни са много сходни.

Как да се справим с омразата

Ако ние, хората, осъзнаем, че омразата е всепоглъщаща и включва желание да премахнем другия или другите, може би ще спрем да използваме думата толкова често и лекомислено.

Емоционалната интелигентност е нашият учител, когато искаме да разграничим омраза от презрение и гняв. Ако тя не е силно развита, можем да го постигнем с повече практика и постоянство. Би било много полезно, ако съумяваме да разгадаем каква емоция изпитваме, както и защо я изпитваме. Както и ако се запитваме защо изричаме думи като „Мразя те“. Тъй като невинаги подобно изказване отговаря на истината. Да мразим означава, че не виждаме нищо положително и добро в другия, или че нямаме нищо общо помежду си. А дали е така?

Трябва да се научим да регулираме емоциите си, още докато са във фазата на гнева. Не бива да допускаме да стигнат до етап омраза. Ако все пак се случи, ще е добре да преосмислим дали все още искаме да запазим връзката си с този човек.

Омразата може да се разсее с времето, ако нейният обект изчезне от живота ни, ако се промени напълно или ако самите ние променим начина, по който го виждаме. Едно е сигурно – безсмислено е да се надяваме, че такава промяна може да се случи за един ден. Ако искаме да унищожим омразата, са нужни също толкова много усилия и старание, колкото ако искаме да съхраним любовта.